Определение № 3647 от 02.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3647 гр. София, 02.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002101543 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 265/21.11.2025 г. по в.гр.д. № 392/2025 г., с което Апелативен съд – Велико Търново, изменяйки решение № 313/18.06.2025 г. по гр.д. № 1109/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 2а ЗОДОВ е осъдил Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) да заплати на Р. К. С. сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконните решения на КОНПИ за предявяването на иска и за наложените обезпечителни мерки по гр.д. № 313/2018 г. на ВТОС, ведно със законната лихва от 05.04.2018 г., като искът е отхвърлен до предявения размер 100 000 лв.

Касаторът КОНПИ обжалва решението в частта, с която искът е уважен. Повдига следните материалноправни въпроси, по които счита да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК (общата и допълнителните) за допускане на касационния контрол: 1. Налице ли е незаконен акт, когато към момента на взетото решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество все още не е било прието ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС и непосредствено след обявяването му КОНПИ е взела решение за отказ от иска, основан на тълкувателното решение, и производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, а наложените обезпечителни мерки – отменени, съгласно чл. 402 ГПК? и 2. Налице ли е основание за ангажиране на отговорността на държавата, ако в тази хипотеза единствените обезпечителни мерки са запор на банковите сметки на проверяваното лице с незначителна наличност?

Касаторът Р. С. обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен. Повдига следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен), по които счита да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: 1. Следва ли да се ангажира обективната отговорност на държавата за това, че КОНПИ е предявила иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу втори ответник, за когото в предварителната фаза на производството не са събрани категорични доказателства да е свързан с проверяваното лице (§1, т. 15 ДР ЗОНПИ), а искът е насочен и срещу 1 втори ответник с единствената цел КОНПИ да обоснове значителното несъответствие по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ? и 2. Има ли съдът по предявения иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно предявяване и поддържане на иск за отнемане на незаконно придобито имущество задължението служебно да изиска и приложи приключилото гражданско дело, за да установи какви са били конкретната ангажираност и процесуални усилия на ответника по него/на лицето, което претендира обезщетението, както и служебно да установи кога е влязла в сила присъдата за престъплението, послужило като основание за проверката, за да обоснове или да изключи паралелното развитие на двете производства – гражданското и наказателното, като обстоятелство от значение за определяне размера на обезщетението по справедливост?

И двамата касатори повдигат въпроси (материалноправен и процесуалноправен) за релевантните обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по този иск и за дължимите мотиви, с които съдът е длъжен да се обоснове.

Всеки счита и тези въпроси обуславящи – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. и с практиката на Върховния касационен съд по тези дела – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е определил обезщетението в завишен размер (така Прокуратурата), респ. в занижен размер (така Р. С.).

Прокуратурата на Република България не взема становище по касационните жалби.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил, че гр.д. № 313/2018 г. на ВТОС било образувано след две решения на КОНПИ за налагане на обезпечителни мерки и за предявяване на иска по чл. 141 ЗОНПИ срещу Р. С./ищеца. След решение за отказ от иска, което КОНПИ е основала на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, делото било прекратено с определение от 20.09.2023 г. (чл. 233 ГПК), а наложените обезпечителни мерки отменени (чл. 402 ГПК). Въззивният съд е приел, че последиците на влязлото в сила определение – държавата не може да предяви отново същия иск (чл. 233, изр. 2 ГПК), и причините, поради които КОНПИ е взела решението за отказ от иска – тълкувателното решение, което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължава КОНПИ и съдът да приемат, че упражненото с иска материално право на държавата не съществува, обосновават незаконност на двете решения по чл. 13, т. 7 ЗОНПИ: за искането за наложените обезпечителни мерки – запор на две банкови сметки на ищеца с наличност съответно 4.18 лв. и 12.00 лв., и за искането за отнемане в полза на общата сума 198 121.08 лв. равностойност на един отчужден недвижим имот, 26 моторни превозни средства и преминалите суми по банковите сметки, които в края на 10-годишния период на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ не са били налични в патримонуима на проверяваното лице/на ищеца. Въззивният съд е заключил, че държавата дължи да обезщети неимуществените вреди, които ищецът е понесъл по причина на незаконните решения по чл. 13, т. 7 ЗОНПИ. Пристъпил е към обсъждане на онези обстоятелства, които е намерил да са по причина незаконните решения и от значение, за да определи размера на обезщетението по справедливост. Общата продължителност на гр.д. № 313/2018 г. на ВТОС – въззивният съд е приел, че през 6-годишния период на висящност ищецът се е притеснявал за развитието и възможния му неблагоприятен изход. Предмет на делото - по иска по чл. 141 ЗОНПИ в тежест на проверяваното лице е да обори предположението за незаконност на придобитото имущество в 10-годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ, т.е. законни доходи, с които е придобито, като по всяко такова дело за значителни обемът на релевантните обстоятелства и необходимите усилия за успешното провеждане на доказването. Въззивният съд е добавил, че ищецът не е доказал да е понесъл неудобства над обичайните, типичните за дело по иск по чл. 141 ЗОНПИ с подобна продължителност, предмет и сложност, включително поради това, че ищецът не 2 е поискал, респ. по делото не е било приложено приключилото гражданско дело, за да установят конкретното развитие и положените от увреденото лице процесуални усилия. От друга страна, въззивният съд е приел, че рефлексът на наложените обезпечителни мерки в неимуществената сфера на увреденото лице е бил незначителен – по банковите сметки на ищеца била запорирана незначителна наличност. Намерил е, че делото не се е отразило на отношенията на увреденото лице с близките. До смъртта си майка му го подкрепяла - била изявила готовност да свидетелства в установяване законността на доходите на сина си, а нейната кончина, която попречила на намеренията й, е без връзка с делото. Намерил е, че още към момента на предявения иск по чл. 141 ЗОНПИ били проблемни отношенията с И. С. – лицето, с което ищецът живял около година живял на съпружески начала и втория ответник, срещу когото искът бил насочен също. Намерил е, че приятелите не променили отношението си към ищеца. По време на делото ежеседмичните им срещи продължили. Гражданското дело не е засегнало професионалната реализация на ищеца. Той се е занимавал с внос на коли, които оставял за продажба в автокъща на приятел. Тази дейност продължила безпрепятствено в периода на висящност на делото, т.е. то не му е пречило да реализира доходи от тази дейност. Ищецът не е понесъл и репутационни вреди по причина на гражданското дело. То не било дискутирано в обществото, нито разгласено в медиите. Въззивният съд е добавил, че за определяне размера на обезщетението от значение е и обстоятелството, че по едно и също време са се развили производството по иска по чл. 141 ЗОНПИ и наказателното производство, по което с влязла в сила присъда ищецът е признат за виновен и осъден за престъплението по чл. 255, ал. 3 НК - основание за извършената проверка от КОНПИ (чл. 22, ал. 1, т. 15 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ). Приел е също, че негативните психически преживявания на ищеца са били свързани и с двете производства, като тези по наказателното са с по-висок интензитет. За престъплението по чл. 255, ал. 3 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години, престъплението е тежко (чл. 93, т. 7 НК), и притесненията на ищеца за крайния му изход са били значително по-интензивни от тези за развитието и изхода на гражданското дело. (Осъдителната присъда не е приложена). Въззивният съд е намерил за неоснователен довода, въведен в исковата молба като допълнително основание за незаконност на решенията на КОНПИ. Ищецът е твърдял, че КОНПИ е злоупотребила с правото на иск, като го е насочила и срещу втори ответник И. С.. Мотивирал се е с това, че решението по за предявяване на иска е взето, след като е влязъл в сила ЗОНПИ, а това, което КОНПИ е поискала да се отнеме от Р. С., е оценила на 198 121.08 лв., т.е. в обосноваване на предположението да е незаконно придобито, не е било необходимо КОНПИ да добавя и имуществото на И. С.. Като отчел всички тези обстоятелства – доказаните, но и недоказаното, и икономическата обстановка към момента на увреждането – през третото тримесечие на 2023 г., минималната работна е 710.00 лв., а средната около 2 000.00 лв., въззивният съд е заключил, че сумата 8 000 лв. обезщетява по справедливост понесените от ищеца неимуществени вреди от двете незаконни решения по чл. 13, т.

7 ЗОНПИ.

При така изложените мотиви от въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението.

За всички, с изключение на въпроса, свързан с довода за злоупотреба с правото на иск по чл. 141 ЗОНПИ, е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

В изследване на допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, на които касаторите се позовават, настоящият състав намира следното:

На първия материалноправен въпрос, повдигнат само от КОНПИ, въззивният съд е дал положителен отговор, като е приел, че незаконосъобразността на двете внесени в съда решения по 3 чл. 13, т. 7 ЗОНПИ по образуваното гр.д. № 313/2018 г. на ВТОС произтича от ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС и от последиците на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска след решение на КОНПИ, основано на тълкувателното решение.

ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС изключи материалното право на държавата по ЗОНПИ да отнеме парични средства, които са придобити през проверявания период, но в края на периода не са налични в патримониума на проверяваното лице, и/или да отнеме равностойността на придобито през периода и отчуждено по противопоставим на държавата начин имущество, паричните средства от които в края на периода не са налични в патримониума на проверяваното лице. Това нормативно тълкуване на ВКС се инкорпорира в разпоредбите на ЗОНПИ, като всеки орган на съдебната власт е длъжен да приеме, че съдържанието им е такова още към момента на влизане в сила на ЗОНПИ – арг. от чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

В своята практика по § 5, ал. 2 ДР ЗОНПИ, ВКС еднозначно приема, че условията и редът на ЗОНПИ се прилагат за недовършените производства по отменения ЗОПДНПИ, т.е. тълкувателното решение се прилага и за недовършените производства по Закона от 2012 г.

В своята практика ВКС еднозначно приема също, че когато отказът от иска не е свързан с поведение на ответника, предприето по време на висящия процес, с рефлекс за спорното материално право – напр. плащане, ищецът дължи да репарира понесените вреди от ответника, които са по причина неоснователно отнесения до съда спор. Това се отнася и за хипотезата, в която КОНПИ е взела решение за отказ от иска (чл. 13, т. 10 ЗОНПИ), основано на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, и производството е прекратено с определение по чл. 233 ГПК.