Решение № 1298 от 11.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Плевен, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д.а Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело № 20254430107119 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е искова молба от “***” ЕАД-Плевен против М. И. Л., в която се твърди, че ответникът е съсобственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.*** аб. №8029 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ.

Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.01.2023г.30.04.2025г., която не е заплатена и чиято цена възлиза на 743,28лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава 139,26лв. за периода 02.03.2023г.06.11.2025г. Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: ищеца е съсобственик/ ползвател- абонат на “***”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в 1 гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че Общите условия за продажба на топлинна енергия от "***" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г. са влезли в сила.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.Претендират се направените разноски.

Ответницата не депозира отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази доводите ни ищеца, намира за установено следното:

Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр.

18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 2 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от '*** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от '***" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "***" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Видно от доказателствата по делото, е че е абонат.Следва да се отбележи, че другият ответник на същия адрес, е заплатил дължимата сума.Освен това спрямо ответницата са водени и други дела между същите страни за предходни периоди. Представените доказателства не са оспорени по 3 надлежния ред, поради което съдът приема за доказани посочените в тях обстоятелства.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.

Съдът констатира, че ответникът е редовно уведомен, връчен са му е препис от исковата молба и доказателствата, не е подаден в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението за насрочване, не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание.

С оглед на изложеното съдът приема, че предявените осъдителни искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени при предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по настоящето дело, които следва да заплатят на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение следва да е 38,35евро, тъй като претендирано в този размер.

Предвид представения списък, следва ответникът да заплати на ищеца 4 сумата 76,70 евро д.т. и 38,35 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн.чл.79 и чл.86 от ЗЗД

М. И. Л., ЕГН**********, ДА

ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ********** , следните суми: , за незаплатена и ползвана топлинна енергия за периода 01.01.2023г.-30.04.2025г.- 380, 03 евро/743,28лв./ и лихва за забава 71,20 евро/ 139,26лв./ за периода 02.03.2023г.-06.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ-26.11.2025г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, М. И. Л., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК **********, направени деловодни разноски, по настоящето дело: сумата 76,70 евро д.т. и 38,35 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5