Решение № 283 от 04.04.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1735/2021
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 04.04.2022
- В сила
- 23.03.2023
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.1 или ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.1 или ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за собствеността
- чл.38 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.38, ал.8 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 283 гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, ЕИК: 200555192, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Павлово”, ул, „Пелистер” № 4, an. 1, против решение № 260866 от 15.06.2021 г. по гр.д.2957/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е: признато за установено по отношение на „ТНТ Травел“ ЕООД, ЕИК 202970002, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 16, ет.3, оф.1, Н. В. С., гражданка на***, и И. В. И., гражданка на ***, че „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, Община Созопол, м.“Аклади“, бл.В, ет.1, обект рецепция, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива - 3, площ на обекта 297.11 кв.м., разположен в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор ***; отменен е по иска на „ТНТ Травел“ ЕООД, Н. В. С. и И. В. И., констативен нотариален акт с № *** г. на нотариус, вписан под № 450 на НК, с който „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД е признато за собственик на гореописания недвижим имот; признато е за установено, по отношение на „ТНТ Травел“ ЕООД, Н. В. С. и И.
В. И., че „Селект туризъм“ ЕООД , ЕИК131235442, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж/к „Бояна“, ул.“Панорамен път“ № 24Е, не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, Община Созопол, м.“Аклади“, бл.В, ет.1, обект рецепция, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива - 3, площ на обекта - 297.11 кв.м., разположен в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор ***;
1 и с което решение въззивното дружество и „Селект туризъм“ ЕООД са осъдени да заплатят на „ТНТ Травел“ ЕООД, Н. В. С. и Ирина Валериевна И., деловодни разноски в размер на 2080.75 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и неправилно.
По отношение на недопустимостта на решението се твърди, че то е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове. Твърди се на първо място, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация за иск по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като нито се легитимират като носители на право, нито е установено това право да е нарушено. На второ място се твърди, че предявените искове са недопустими и поради липсата на правен интерес за ищците от провеждане на настоящото производство. Сочи се, че в случая ищците не твърдят никакви релевантни за спора факти и обстоятелства, от които да произтича правният им интерес - не е установено право на ищците, което да е оспорено.
На следващо място, се посочва, че ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сгради, разположени в комплекс, но не твърдят да са собственици на всички самостоятелни обекти във въпросните сгради, съотв.вероятно са налице други собственици на такива обекти, които биха имали интерес от участие в настоящото производство. Твърди се, че при такава хипотеза възниква другарство между тези правни субекти, което е възможно да е необходимо другарство, в случай, че по своя предмет делата на другарите са тъждествени, така че те се очертават като отделни дела само вследствие на разликата в страните. Твърди се, че в нарушение на изискването за съвместно предявяване на иска от страна на всички съсобственици в комплекса, същият е предявен само от ищците, поради кото липсва условие за допустимост на процеса.
На последно място се твърди, че липсва правен интерес от установителен иск за собственост и други вещни права, тъй като същото спорно право може да бъде предявено и защитено в пълен обем чрез друг иск.
Твърди се, че като е разгледал по същество недопустими искове, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което е следва да бъде обезсилено.
В случай, че съдът приеме обжалваното решение за допустимо, се твърди, че то е незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и неправилно, по следните съображения:
На първо място, се твърди, че решението е немотивирано по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като съдът не е изложил в мотивите си защо дава вяра на едни доказателства и не дава вяра на други доказателства, като ги обсъжда изцяло и в тяхната съвкупност. Сочи се, че в този смисъл обжалваното решение е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като изцяло липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи досежно релевантните за спора факти, а изложените съждения са фрагментарни и без определена логическа последователност, в него въобще не са обсъдени направените от ответното дружество доказателствени искания и изложени доводи. Твърди се, че следва да се приеме, че по отношение на решението е налице липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК, което е самостоятелно основание за отмяната му. Цитирана е съдебна практика.
На следващо място се сочи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Твърди се, че неправилно БРС е приел, че предназначението на самостоятелния обект е за задоволяване на общи нужди на собствениците на самостоятелни обекти, предвид обстоятелството, че се касае за самостоятелен обект в сграда, който няма как да представлява обща част. Твърди се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел и че процесният самостоятелен обект е функционално свързан с двете сгради А и Б, като не се е съобразил със заключението по приетата СТЕ, изготвена от вещото лице 2 инж.Чавдар Андреев. Оспорва се като необоснован и бланкетен изводът на съда, че е ирелевантно за спора обстоятелството, че рецепцията е заснета като самостоятелен обект в КК и й е даден отделен идентификатор, както и че същата не е включена в сбора на общите части при площообразуването.
Оспорва се като неправилен и необоснован и изводът на съда, че процесният обект представлява обща част по предназначение. Излагат се съображения и, че общите части, за да бъдат такива, следва да се намират в рамките на една и съща сграда със самостоятелните й обекти, а в случая, „рецепцията” не е функционално свързана със сградите, в които ищците твърдят, че притежават собствени самостоятелни обекти, и процесният недвижим имот не представлява обща по предназначението си част. Твърди се, че в производството по делото е установено, че процесният самостоятелен обект „рецепция”, не представлява обща част и няма пречка същият да се придобие в индивидуална собственост, от инвеститора и собственик на урегулирания поземлен имот, поради което решението на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилно.
Претендира се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – изцяло отменено като незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и неправилно и вместо това да се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се съдебни разноски. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е постъпил писмен отговор от ищците по делото - „ТНТ ТРАВЕЛ“ ЕООД, Н. В. С. и И. В. И., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано.
Сочи се, че правилно съдът е приел, че за преценката дали един обект представлява обща част е от значение неговото предназначение към момента на възникване на етажната собственост, а към този момент, съгласно строителните книжа процесният обект е бил с предназначение за рецепция - за задоволяване на общи нужди, както и, че по делото няма доказателства за промяна на това предназначение. Твърди се, че предназначението на обекта, с оглед строителните книжа и при липсата на извършено преустройство, е да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици на комплекса, като обектът е проектиран и е изпълнен като рецепция за целия комплекс, което го прави обща по предназначението си част.
Твърди се, че обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната карта и/или е посочен като такъв в площообразуването, е без правно значение при преценка на статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти, напр. изрично посоченото в чл.38 ал.1 от ЗС портиерско жилище, могат да бъдат общи по предназначението си части, щом са предназначени да обслужват общи нужди на етажните собственици.
Позовават се на заключението на вещото лице М. Гълъбова, че обектът „рецепция” съответства на одобрените архитектурни проекти, в които този обект е предвиден като помещение за общо ползване и за обслужване на целия комплекс.
На следващо място се твърди, че доколкото по архитектурен проект обектът рецепция е предвиден на три нива, и второто и третото ниво - намиращи се съответно на ниво партер - включват стълбище и коридор, а на първи етаж, представлява стълбище и покривна тераса, обектът няма пространствено отграничение и обособеност от останалата част на сградата, няма самостоятелност и отделяне от общите части на двете сгради, като заема едноетажния обем на сградите, а представлява необособена и несамостоятелна част, поради което не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
Сочи се, че с придобиване на самостоятелния си обект, всеки собственик, придобива и съответната идеална част от общите части, включително и от самостоятелните 3 обекти, които са обща по предназначението си част. След възникване на етажната собственост предназначението на такава обща част може да бъде променено и същата да се придобие в индивидуална собственост само по общо съгласие на всички етажни собственици, а такова не е налице. Ето защо се твърди, че сключвайки договора за прехвърляне на собствеността за процесния обект без да е придобил в индивидуална собственост обекта, ответникът се е разпоредил с обща по предназначението си част в сграда в режим на етажна собственост, поради което не е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на договора, от което следва, че приобретателят „Селект туризъм” ЕООД не може да се легитимира като собственик на обекта и нотариалния му акт е непротивопоставим на етажните собственици.
По повод наведените възражения за липса на правен интерес за ищците от предявяването на исковете срещу ответните дружества се сочи, че всеки от ищците, в качеството си на собственик на самостоятелни обекти в отделните сгради, притежава и съответните прилежащи към собствения им самостоятелен обект идеални части от правото на строеж и от общите части, от което право произтича правото им да ползват общите части.
Твърди се, че с издадените в полза на ответниците нотариални актове се оспорва правото на собственост на ищците върху общите части и съответно правото им да ги ползват като собственици. С оглед та тези твърдения и с позоваване на разрешенията, дадени с ТР № 4/2014 г. - 14.03.2016 г. на ОСГК ВКС, че правен интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, както и че подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК е такова действие, се твърди, че в случая за ищците е налице правен интерес от заведените искове, съотв.тези искове са допустими. Позовават се и на ТР N o 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. Сочи се още, че насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.
Разпечатката съдържа 31 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29b8f8b5-0766-41c5-82fb-35015a8eaf50