Решение № 1023 от 08.06.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1516/2020
- Вид
- Решение № 1023
- Подписан
- 08.06.2021
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118г · Закон за водите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10, ал. 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 12, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14 ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 72 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1023 гр. В. , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Деспина Г. Г.ева
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100501516 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх. № 17066/27.02.2020г. от Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ***, ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ***, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49 и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ***, чрез адв. К.К., против решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение № 2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която Д. Н. ХР. е осъден да заплати на всеки един от двамата К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сумата от 444.38лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в имот с ***, находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“, изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г.; ИВ. Н. П. е осъден да заплати на всеки един от двамата К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сумата от 444.38лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях подобрения 1 в имот с ***, находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“, изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г.; Н.П. Николов е осъден да заплати на всеки един от двамата К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сумата от 222.19лв. /двесте двадесет и два лева и деветнадесет стотинки /, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в имот с ***, находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“, изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г. и Т. П. Н. е осъден да заплати на всеки един от двамата К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сумата от 222.19лв.
/двесте двадесет и два лева и деветнадесет стотинки /, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в имот с ***, находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“, изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г.
Молят да бъде прието за неправилно решението на ВРС в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон-чл. 74, ал. 1 от ЗС. Още с отговора на предявения от К.С. и М.З. насрещен иск са посочили, че построената през 1968г. в процесния имот дървена постройка е незаконна и те, като собственици не я желаят в имота си. Не дължат обезщетение. Същото се отнася и до обновения й покрив. Намират обжалваното решение за неправилно и поради нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, касателно незаконността на изградената постройка-позволителен билет № 136/10.04.1968г. на ГОНСВ.. Вместо позволените 12кв.м. е построена сграда от 38кв.м. върху маза от бетон.
Молят се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, доколкото е прието, че назаконно построената сграда, която не желаят в имота си представлява подобрение и са осъдени да заплатят за ремонта на покрива й сумата от 2
2307.79лв., като бъде постановено друго, с което не бъде взето предвид това „подобрение, наречено покрив на незаконна постройка“, според уточнението на страната в о.с.з. на 27.10.2020г.
В писмен отговор от К. СТ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., ***, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З. ЕГН ********** от гр. В., ***, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Н.С.-ЙО. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Поддържат, че изложените аргументи са необосновани. Към момента на извършване на подобренията, владелците са имали качеството добросъвестни, позовавайки се на нормата на чл. 72 от ЗС и имат право на увеличената стойност на имота, в следствие от подобренията.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 21455/13.03.2020г. от К. СТ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., ***, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З. ЕГН ********** от гр. В., ул.
„П.С.“, № 8, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Н.С.-ЙО., против решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение № 2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е прието за установено по отношение на тях двамата, че Д. Н. ХР.
ЕГН ********** от гр. В., ***, ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул.
„С.Ф.р“, № 2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,*** и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ***, са собственици въз основа на земеделска реституция, осъществена с адм.д. № 1413/1998г., по описа на Районен съд – В. и заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г. на кмета на район Аспарухово при Община В.., на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находащ се в гр. В., кв. „Г.“, м.
„З.“, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, *** и ***. на основание чл. 108
ЗС, и са осъдени да предадат на Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ***, ИВ.
Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ***, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул.
„К..Г.К.“, № 49 и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ***, владението върху 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. В., одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находащ се в гр. В., кв. „Г.“, м. „З.“, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, *** и
***. Обжалват решението и в частите в които всеки един от тях двамата е осъден да заплати на ищците обезщетение за лишаване от ползване на имот с ***, находящ се в гр. В.., кв. Г., за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., както следва: на Д. Н.
ХР. ЕГН ********** от гр. В., ***-сумата от 166.67 лева, н а ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ***- сумата от 166.67 лева, на Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,***– сумата от 83.34 лева и на Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ***– сумата от 83.34 лева, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; отхвърлени са претенциите им за присъждане на обезщетение по чл. 72 от ЗС и за признаване на право на 3 задържане за разликата над 6298.27лв. до претендираната увеличена стойност на имота в размер на 23000.00лв., с оглед уточнението в о.с.з. на 27.10.2020г. и поддържано в представената по делото писмена защита и са отхвърлени претенциите на всеки един от двамата по отношение на Д. Н. ХР. и ИВ. Н. П. за разликата над присъдените суми от по 448.38 лева до предявения от всеки от тях размер от по 1342.60 лева за претендираните подобрения на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС и претенциите на всеки един от двамата по отношение на Н. П. Н. и Т. П. Н. за разликата над присъдените суми от по 222.19 лева до предявения от всеки от тях размер от по 671.30 лева, предвид заявеното в уточняващата молба вх. № 34215/04.06.2020г., както и в частта за разноските.
Отправят към въззивния съд възражение за прихващане, в случай, че потвърди обжалваното решение в частта относно присъдените в полза на ищците суми с насрещните парични задължения, до размера на по-малкото вземане.
Считат, че при постановяване на решението си в обжалваните части първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е приел, че приетото в ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС намира приложение в конкретния казус, не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Допуснати са нарушения и на материалния закон. Би следвало съдът да има предвидс приетото в ТР № 2/1996г. на ОСГК на ВС. Имотът не се намира в терен по § 4, за който възстановането на собствеността да става по реда на § 4-4л от ЗСПЗЗ.
Неправилно съдът е отхвърлил и възраженията им и насрещния им иск за заплащане на подобрения по тяхната пазарна стойност, на осн. чл. 72 от ЗС, считайки ги за недобросъвестни владелци. Неправилно е прието, че нямат право на претенции за повисоката стойност на подобренията измежду тяхната пазарна стойност и действително направите разходи. Неправилно е приложил съдът и чл. 72 от ЗС относно правото на задържане до заплащане на по-ниската стойност-за направените разходи.
Молят за отмяна на решението в обжалваните му части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ***, ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,*** и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр.
В., ***, чрез адв. К.К., в който оспорват въззивна жалба № 21455/13.03.2020г. , считайки я за неоснователна. Влязлото в сила решение № 1151/03.08.2009г. по г.д. № 1898/2008г. на ОС-В., с което е уважен отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на процесния имот обвъзва страните и е задължително за съда. Не са допуснати сочените в тази въззивна жалба нарушения.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищците Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ***, 4
ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ***, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В.
,*** и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ***, чрез адв. К.К., твърдят, че с решение № 1390/26.07.2006г. на ОСЗГ-В. е признато, в качеството им на наследници на Н.П. Х., правото им на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на следния недвижим имот: нива с площ от 4.503 дка, находяща се в м. „Баир баши" /м. „З./, в землището на кв. „Г.", гр. В., представляваща част от имоти пл. №№ 32 и 35 по КП на местността от 1960г. Наследодателят им Н.П. Х. е бил собственик на възстановения имот в следствие на оземляване, видно от протокол № 619/28.03.1940г. и позволително от 14.05.1940г. и до кооперирането му през 1958г. С решение по гр.д. № 1413/1998г. на 21-ви състав на ВРС е отменена част от решение № 386/06.01.1997г. на ОбПК-В., с което е било отказано възстановяването на посочените имоти. Земеделският имот, понастоящем попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и има влязъл в сила ПНИ. По комбинирания план и ПНИ на СО „З.“, бившите имоти № 32 и 35 по КП от 1960г., обхващат няколко имота, един от които е ПИ № 39 по ПНИ, целият с площ от 1454кв.м. по ПНИ на СО „З." и представляващ имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., но с площ от 1455кв.м., при граници: ***, ***,