Решение № 2257 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2257 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110202522 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 580750 от 17.03.2025 г., издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на И. И. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева (25.56 евро).

Недоволна от НП е останал Г., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Пледира за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно. Оспорва установената фактическа обстановка, като сочи, че е заплатил документ за пътуване с банковата си карта, а плащането не било отчетено поради техническа неизправност на системата. Твърди, че дори да е налице нарушение, то не било извършено виновно. Сочи се, че липсват реквизити на издаденото НП, както и че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В условията на алтернативност се иска редуциране на наказанието, до размера, предвиден в закона за автомобилните превози, който е по-нисък от предвидения в Наредбата на Столична община.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да 1 отмени издаденото НП, Същият поддържа аргументите в жалбата и твърди, че не е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от надлежно упълномощен юрисконсулт в лицето на юрк. В.. Последната иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за доказано по безспорен начин. Не претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

От фактическа страна се установява, че на 24.02.2025 г., в 17:30 ч., в гр.

София, жалбоподателят Г. е пътувал в мотриса с инвентарен № 1 на Метрополитена. При извършена проверка от контрольорите по редовността на пътниците Н. К. и В. Т., осъществена след метростанция „Г. М. Димитров“, с посока на движение към метростанция „Младост 1“, било установено, че същият ползва посочения транспорт без да има в себе си редовен документ за пътуване (билет или карта). Контрольорът Н. К., след като установила, че Г. е нередовен пътник, предложила на последния да закупи билет за еднократно пътуване, който се продава от контрольора по редовността на пътниците, но И.

Г. отказал да закупи такъв. Същият посочил, че на влизане в Метрополитена се „чекирал“ на устройството на входа с банковата си карта, след което турникетът се отворил и той влязъл в Метрото със съзнанието, че е заплатил за превозен документ. Н. К. приела обясненията на лицето за несъстоятелни, защото била наясно, че турникетът се отваря само при осъществено успешно плащане или при маркиране на редовен билет или карта за пътуване. Т.е. приела е дадените обяснения за неверни и съставила на жалбоподателя АУАН с

№ 580750/24.02.2025 г., в който описала обстоятелствата относно констатираното нарушение, времето и мястото на извършването му, и като нарушени нормативни разпоредби посочила нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля В. Т. и копие от него било връчено на жалбоподателя. Той го 2 подписал с възражения, че се е качил на метростанция „Софийски университет“, но устройството не било работило.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 580750 от 17.03.2025 г., издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл.

53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на И. И. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева (25.56 евро).

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Н. К. и В. Т., както и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира в цялост цитираните доказателствени източници, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка. Следва да се има предвид, че макар показанията на свидетелите да са лаконични по своето съдържание, то те са достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства. Същите намират пълно потвърждение в писмените документи и не са налице доказателства, които да опровергават тяхното съдържание.

Същевременно съдът следва да отбележи следното: В случай на заплащане на документ за пътуване в Метрополитена с банкова карта, когато това се случва на самия турникет, последният пропуска пътника само ако е налице успешна трансакция. В случай, че не е налице успешно плащане турникетът не се отваря, защото се приема, че лицето, което иска да заплати стойността на съответния документ за пътуване, не е успяло да заплати успешно стойността му. На следващо място, ако лицето е преминало при влизането си в Метрото през неработещ турникет, това означава, че е налице неправомерно осъществяване на достъп до Метрото, защото ангажимент на пътника е да се сдобие с редовен документ за пътуване, който да бъде чекиран при влизането в Метрото на съответните за това места. Преминаването през развалено устройство, както се твърди във възраженията в АУАН, обективирани от жалбоподателя, се приравнява на влизане без редовен 3 документ в този вид транспорт. Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят е имал задължение да се убеди, че се е снабдил с редовен документ за пътуване и едва тогава да влезе на територията на перона и да използва транспортната услуга. А това в конкретния случай очевидно не е сторено.

Към момента на приключване на въззивното съдебно следствие, по делото не са налице представени доказателства за закупуване на редовен превозен документ от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, които са връчени надлежно срещу подпис.

Обстоятелството, че на посочените време и място жалбоподателят е пътувал в Метрополитена без редовен превозен документ и е отказал закупуването на билет за еднократно пътуване, предложен му от свидетеля К., се доказа безспорно от обективна страна. Съдът намира, че неуспешното чекиране с телефона или банкова карта не може да доведе до отваряне на т.нар. турникет, поради което няма как жалбоподателят да е пътувал със съзнанието, че си е закупил такъв билет (т.е. да е налице безвиновно поведение). Преминаването през развален турникет е съвсем друг въпрос, последиците на което са подробно описани по-горе и съдът не намира за нужно да ги преповтаря и тук

Нарушението е формално, поради което настъпването на общественоопасни последици по дефиниция не се предполага, респективно не се изисква наличието на съзнание за такива у жалбоподателя.

4

Съдът намира, че поведението на Г. осъществява административното нарушение, което му е вменено с обжалваното наказателно постановление, т.е. налице е доказаност на нарушението от обективна страна.

Съдът намира, че извършеното нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят не е притежавал редовен превозен документ, съзнавал е обществено опасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е желаел настъпването на последиците му, тъй като съзнателно е ползвал транспортната услуга на Метрополитена без да се снабди с валиден превозен документ.

Размерът на наложеното наказание обаче следва да бъде ревизиран, тъй като за същото по вид нарушение в закона е визирано по-леко наказание, а самият закон се прилага преди наредбата, тъй като е с по-голяма нормативна тежест (чл. 15 ЗНА). Чл. 101 от закона за автомобилните превози (ЗАвПр) сочи, че: „пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер:

1. от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми;

2. петдесет лв. – за междуселищни превози;

3. триста лв. – за международни превози.“

Съдът намира, че в случая следва да се приложи преимуществено санкционната разпоредба на ЗАвПр и наказанието да бъде определено в рамките от 10 до 50 лева, тъй като нарушението е извършено в транспортно средство по общинската транспортна схема.

Доколкото по делото няма доказателства, че нарушението е поредно за жалбоподателя и не са налице никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, то съдебният състав намира, че следва да му се наложи минималното предвидено в закона наказание. Ето защо НП следва да се измени и наказанието глоба да се редуцира от 50 на 10 лева (5.11 евро).

Съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде окачествено като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като то е с типичната обществена опасност за вида си и не представлява такова с пониска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.

По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че оспореното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта му досежно 5 размера на наложеното административно наказание глоба.

В конкретния случай не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 580750 от 17.03.2025 г., издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на И. И. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева (25.56 евро), като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 50 на 10 лева (5,11 ЕВРО).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6