Решение № 128 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора П. М. М. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200062 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Т. Р. П., чрез защитника адвокат Д.Ц. от Адвокатска колегия - Плевен и касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Н. Р. Д., чрез повереника адвокат С.Н. от Софийската адвокатска колегия, срещу въззивно решение № 121 от 07.10.2024 г. по ВНОХД № 20234000600244 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

С касационната жалба на подсъдимия и допълнителното писмено изложение към нея изрично се сочат и аргументират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК - нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, но се навеждат допълнителни доводи за незаконен съдебен състав на първоинстанционния съд и несъобразяване на доказателства, от които се установява, че друго лице е автор на деянието, предмет на обвинението срещу подсъдимия П., които са относими към касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Явна несправедливост на наложеното наказание се заявява поради това, че извършител на деянието видно от видеозаписите и изготвената пред въззивната инстанция подробна експертиза не е подсъдимият. Моли се за отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия П. и връщане на делото във фазата на досъдебното производство, за да се повдигне обвинение на реалния извършител на инкриминираното деяние, който е свидетел по делото, за да не 1 остане той ненаказан за извършеното престъпление.

В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец и допълнителното писмено изложение към нея се поддържат всички касационни основания по чл.348, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Акцентира се на неправилно приложение на материалния закон поради преквалифициране на деянието от въззивния съд в по - леко наказуемо престъпление спрямо състава, по който подсъдимият е предаден на съд с обвинителния акт и по който е бил осъден от първоинстанционния съд, като се оспорва приетото от Апелативен съд – Велико Търново, че ударът от страна на подсъдимия в лицето на пострадалия е бил шамар, а не юмрук. Твърди се, че падането на пострадалия по гръб на пътното платно, при което е получил черепно-мозъчна травма, от която е починал, е резултат от нанесения му удар от подсъдимия, който е действал с евентуален неопределен умисъл, поради което следва да отговаря за реално настъпилата тежка, а не лека телесна повреда като причина за смъртта.

Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с погрешни фактически изводи на въззивния съд поради невярна, превратна и едностранчива оценка на доказателствените източници в нарушение на правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Явна несправедливост на наложеното от въззивния съд наказание се претендира поради значителното му намаляване от четири на една година лишаване от свобода и отмяната на постановеното от първоинстанционния съд ефективно изтърпяване на наложеното наказание и приложеното вместо това условно осъждане по чл.66 от НК. Излагат се подробни доводи, с които се оспорва индивидуализацията на наказанието и отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Изразява се несъгласие с намаляването на размера на присъденото от първата инстанция обезщетение по предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД от 150 000 лв. на 70 000 лв., като се сочи, че то е недостатъчно да обезвреди претърпените и бъдещите тежки морални страдания на съпругата на пострадалия. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд за увеличаване размера на наложеното наказанието на подсъдимия Т. П. и постановяване на ефективното му изтърпяване, както и за уважаване в цялост на предявения граждански иск. При условията на евентуалност, ако не се приемат доводите за увеличаване на наказанието, респективно за отмяна на контролирания съдебен акт, моли се ВКС да увеличи размера на обезщетението по гражданския иск от 70 000 лв. до предявения размер от 200 000лв. и подсъдимият да бъде осъден да плати разноските за платено от частния обвинител и граждански ищец адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Т. П. и защитникът му адвокат Д.Ц. се явяват лично, като поддържат доводите и исканията в касационната жалба и писменото изложение към нея и оспорват касационната жалба и писменото допълнение на частния обвинител и граждански ищец. В лична защита и в последната си дума подсъдимият заявява, че не е нанесъл умишлено удар на пострадалия, който го заплашвал, а като неволна инстинктивна реакция след по - малко от половин секунда от момента, в който 2 пострадалият нанесъл ритник на държаното от подсъдимия куче.

Касационният жалбоподател - частен обвинител и граждански ищец Н. Д. не се явява пред ВКС, редовно призована. Явява се повереникът й адвокат С.Н., който поддържа подадената от нея касационна жалба с писменото допълнение и изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на подсъдимия е частично основателна, тъй като макар да не се съгласява със защитата, че първоинстанционният състав на съда е бил незаконен, посочва, че съдът не е положил усилия да изясни дали ударът в гърдите на пострадалия, нанесен от свидетеля А., има решаващо значение за настъпването на смъртта и дали тя би настъпила, ако не беше реализиран този удар. Предлага ВКС да отмени решението и да върне делото на въззивния съд за изясняване на това важно обстоятелство. Относно касационната жалба на частната обвинителка и гражданска ищца прокурорът изразява становище, че е изцяло неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, тъй като материалният закон е приложен правилно, доказано е, че умишлено е нанесена лека телесна повреда на пострадалия, липсват данни той да е изпадал в безсъзнателно състояние, няма нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание и размерът на присъденото обезщетение са съобразени със закона и са справедливи.

Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, в пределите на своята компетентност, намери следното:

С присъда № 17 от 12.04.2023 г. по НОХД № 20214400200609 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Плевен подсъдимият Т. Р. П., роден на 09.07.1994г., е признат за виновен в това, че на 29.12.2019г. в гр. Плевен причинил по непредпазливост смъртта на А.Н.Д., роден на 12.03.1956 г. вследствие на умишлено нанесена на 25.12.2019г. тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.

124, ал.1, предложение 1, във връзка с чл. 128, ал. 2, предложение последно и чл. 54 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

С присъдата е уважен частично предявеният от гражданския ищец и частен обвинител Н. Р. Д. граждански иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, като подсъдимият Т. П. е осъден да й плати сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 29.12.2019 г. до окончателното й изплащане, със съответната държавна такса в полза на държавата, като гражданският иск в останалата част – до предявения размер от 200 000 (двеста хиляди) лева е отхвърлен като недоказан.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Т. Р. П. са възложени деловодните разноски, включително направените от частния обвинител и граждански ищец Н. Р. Д..

3

По въззивни жалби на подсъдимия и на гражданския ищец и частен обвинител в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД № 20234000600244 по описа за 2023 г., по което е постановено въззивно решение № 121 от 07.10.2024г., предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което присъдата на ОС – Плевен е изменена, като деянието на подсъдимия Т. Р. П. е преквалифицирано по чл.124 ал.1 предл. последно от НК – причинена смърт по непредпазливост на А.Н.Д., в резултат на умишлено нанесена лека телесна повреда и подсъдимият е оправдан по обвинението да е причинил смъртта на пострадалия поради умишлено нанесена тежка телесна повреда по чл.124, ал.1, предложение първо от НК и наложеното наказание е намалено от четири години на една година лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Въззивният съд е намалил размера на присъденото на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение на гражданския ищец Н. Р. Д. до сумата от 70 000лв., като в останалата част до уважения от първоинстанционния съд размер от 150 000лв. е отхвърлил иска като неоснователен, съответно е намалил и размера на определената държавна такса върху уважения граждански иск от 6 000лв. на 2800лв. и е осъдил подсъдимия Т. Р. П. да заплати разноските за въззивното производство, включително направените от частния обвинител и граждански ищец.

В останалата част въззивният съд е потвърдил присъдата.

Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са основателни, макар не по всички изложени в тях съображения.

Неоснователно е възражението на подсъдимия за незаконен съдебен състав на съда, постановил първоинстанционната присъда. Същото е поддържано и пред въззивния съд, който е изложил съображения защо отсъстват юридически факти за отмяна на първоинстанционния съдебен акт на това основание. Допълнително следва да се посочи, че отказът на Окръжен съд – Плевен да уважи доказателствени искания на защитата, с който жалбоподателят – подсъдим обвързва това оплакване, макар действително да е бил незаконосъобразен поради явните пропуски в първоинстанционното съдебно следствие, не рефлектира върху законността на съдебния състав, тъй като за отклоняване на всяко доказателствено искане, първоинстанционният съд е изложил съответни мотиви в нарочни протоколни определения, от съдържанието на които не се извлича каквото и да е съмнение в неговата безпристрастност по смисъла на установените в юриспруденцията на ЕСПЧ критерии за непредубеден съд (вж. по-подробно Решения по делата Salov v.

Ukraine - 06.12.2005 , Kleyn and others v. The Netherlands – 06.05.2003, Цанова - Гечева срещу България – 15.09.2015г., Piersack v. Belgium -01.10.1982, Miracle Europe UFT v. Hungary -12.04.2016, Findlay v. UK – 25.02.1997г., Thorgeir Thorgeirson v. Iseland -25.06.1992, Langborger v. Sweden -22.06.1989, Kyprianou v. Cyprus -15.12.2005 г. и др.). Доказателствените дефицити в съдебното следствие пред ОС – Плевен правилно са били констатирани от въззивния съд и закономерно са предпоставили провеждането на въззивно следствие, в което главните доказателствени искания на защитата за допълнителни експертни изследвания са били удовлетворени. Погрешната 4 преценка на първоинстанционния съд за обема на доказателствената дейност не обуславя касационно основание по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК поради незаконен съдебен състав.

Разгледани на плоскостта на съвпадащите между страните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно анализа на доказателствените материали и липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, касационните жалби са основателни. Въпреки положените значителни процесуални усилия за гарантиране справедливото разглеждане на делото, чрез задълбочено допълнително въззивно следствие, апелативният съд също не е направил всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото, не е изпълнил задължението си да анализа подробно събраните от него допълнителни доказателствени материали и да констатира противоречията в тях, като по този начин също е допуснал нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, които са основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото.

Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29b82cee-22c0-40c8-8c68-363e98d6989a