Решение № 101 от 28.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-15 Година 2020, 28 януари гр.Бургас

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на двадесети януари година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 2089 описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 2888 от 06.11.2019 г. по гр.д.6693/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивната ГД “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати Х.В.Х. ***, сумата от 1436.71 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 210.50 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 08.08.2016 г. до 08.08.2019 г., 1472 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 188.86 лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 08.08.2019 г.; сумата от 350 лв съдебно-деловодни разноски; както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 107.49 лв и 200 лв разноски за експертиза. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемият Х.В.Х. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок.

Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемия против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия Х.В.Х. срещу въззивната Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 1 436,71 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 08.08.2016 г. до 08.08.2019 г. - разликата между положения нощен труд от 1 472 часа и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 188,86 лв – лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 08.08.2019 г., както и съдебни разноски. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като Командир отделение Щурмани на кораб над 100 бр.тона със статут на държавен служител в 02 Гр.ГПК /Гранично полицейски кораби/ при БГПК /База „Гранично-полицейски кораби“/ - Созопол при РД Гранична полиция гр.Бургас, като процесните часове, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 08.08.2016 г. до 08.08.2019 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от

28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

С обжалваното решение РС Бургас е осъдил ответната ГД „Гранична полиция“ на МВР, да заплати на ищеца сумата от 1436,71 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 08.08.2016 г. до 08.08.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 31.05.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 188,86 лв – мораторна лихва за забава върху дължимите суми за периода от 30.10.2016 г. до 08.08.2019 г., както и сумата от 350 лв – съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, по сметката на PC гр.Бургас сумите от 200 лв за изготвената експертиза и 107,49 лв - дължима държавна такса.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността Командир отделение Щурмани на кораб над 100 бр.тона в 02 Гр.ГПК към

БГПК-Созопол при РД „Гранична полиция“ Бургас. Установява се от събраните доказателства, че за периода 08.08.2016 г. – 08.08.2019 г. включително, ищецът е положил общо 1472 часа нощен труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил общо 368 лв – по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1472 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1682,50 часа, като разликата от 210,50 лв часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1436,71 лв.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР).

Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период

(чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период

(чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпечатката съдържа 31 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29b80bf9-31ff-4da8-a3f2-0d6a66a68d7c