Определение № 794 от 26.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Благоевград, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500453 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.

№500804/14.10.2025г, подадена от „Ест“ АД, ЕИК 130524198, чрез адв. Т. Д. против определение №500207/16.09.2025г, постановено по гр. № 737/2008г. по описа на РС-Разлог.

В жалбата се сочи, че съдът с атакуваното определение е отменил допуснатата обезпечителна мярка чрез възбрана на собствените на А. Д. Д. имоти и е обезсилил Обезпечителна заповед № 268 от 29.01.2009 г., като неоснователно е приел, че молителят „Фармвил“ ЕАД е придобил процесните имоти на публична продан и съответно неоснователно е приел, че същият има правото да поиска заличаване на вписаната възбрана. Твърди се, че проведената от синдика публична продан не е произвела вещнотранслативния ефект и собствеността не е прехвърлена на молителя „Фармвил“ ЕАД, тъй като „Стражите“ ЕООД не са били собственик на този имот нито към момента на налагане на възбраната, нито към момента на проведената продан от синдика на „Стражите“ ЕООД, а именно 12.10.2016 г., нито към момента на подписване на приложения нотариален акт № 23, т. 5, рег. № 488, дело 20 от 2017 г. на нотариус Н.М., вписан в АВп с № от дв. вх. рег. 444 от 08.02.2017 г. Сочи, че доказателство за това е обстоятелството, че в Агенция по вписванията, Имотен регистър е вписана придобивната сделка както по партидата на А. Д. Д. с ЕГН **********, така и по партидата на ЕТ „БАКА-А. Д.“ ЕИК 101060347 като Купувачи - № от дв. вх. регистър 1262/22.07.2003 г., но няма вписване на прехвърлителна сделка към „Фармвил“ ЕАД. И тъй като всяко трето лице следва да зачита 1 удостоверителната сила на вписванията в Агенцията по вписванията, а съдът е трето лице, то съдът не следва да признава молителя „Фармвил“ ЕАД за собственик на процесните имоти и съответно не следва да удовлетворява неговата молба за отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед.

Предвид гореизложеното моли въззивнят съд да отмени Определение № 500207 от 16.09.2025 г., на Районен съд - Разлог, постановено по гр. дело 737/2008 г. по описа на PC Разлог и да остави молбата на „Фармвил“ ЕАД без уважение.

В срока за оТ.ор на частната жалба е депозиран такъв от ответника по нея, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се твърди, че твърденията на „ЕСТ“ АД по никакъв начин не кореспондират с истината и че частният жалбоподател обосновава твърдението си единствено със справка от Агенция по вписванията, в която по акт, вписан в Служба по вписванията - Разлог с вх. per. №1262/22.07.2003 г., А. Д. Д., ЕГН ********** и ЕТ „БАКА-А. Д.“, ЕИК 101060347, са отбелязани като купувачи на недвижимите имоти, описани в Обезпечителна заповед № 268/29.01.2009 г. В действителност се сочи, че в разрез с посоченото в приложените справки, с Договор от 23.04.2003 г., вписан в Служба по вписванията - Разлог с вх. per.

№1262/22.07.2003 г. (наричан по-долу за краткост „Договора“), ЕТ „БАКА-А.

Д.“ е придобил от Община Банско 100 % от капитала на общинска фирма „Стражите“ - ЕООД, ЕИК 811047750. Последното е описано в чл. I от вписания договор, приложен към оТ.ора на частната жалба. Твърди се, че договорът е послужил за вписване на промени по фирмено дело № 3948/1992 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград („Стражите“ ЕООД), с оглед на което е постановено Решение № 571/20.02.2004 г., с което ЕТ „БАКА-А. Д.“ е вписан като едноличен собственик на капитала на „Стражите“ ЕООД ( Решение №571/20.02.2004 г. и Заявление от 06.01.2004 г. за вписване на промени в „Стражите“ ЕООД, публикувани по партидата на дружеството в Търговски регистър към Агенция по вписванията. На практика с Договора не са прехвърлени вещни права и не е следвало същия да се вписва в Служба по вписванията - Разлог, а отбелязванията по справките са грешни и не кореспондират на волята на страните по вписания Договор. Твърди, че видно от представените с настоящия оТ.ор актове имотите, описани в Обезпечителна заповед №268/29.01.2009 г. са били собственост на „Стражите“ ЕООД в периода от 22.07.2003 г. до 08.02.2017 г., след което, съгласно нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Агенция по вписванията с № от дв. вх. per. 444 от 08.02.2017 г., „ФАРМВИЛ“ ЕАД с придобил тези имоти по реда на чл. 718 ТЗ, в рамките на производството по несъстоятелност на „Стражите“ ЕООД.

С оглед горното моли съда да остави без уважение частната жалба на молителя „ЕСТ“ АД и да потвърди обжалваното определение по № 737/2008 г. на PC - Разлог, с което е обезсилена Обезпечителна заповед №268/29.01.2009 г.

2

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

По гр.дело № 737/2008 по описа на РС – Разлог с определение № 268/29.01.2009 г., е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ на бетонов възел център с площ 11.350 кв. метра, представляващ парцел II с пл. № 2641 и 2642 по плана на гр. Банско, като обезпечение на предявените при условията на обективно съединяване искове от „ЕСТ“ АД, с ЕИК 130524198, със съдебен адрес гр. София 1233, ул. „***“ № 112А, ет. 8, представляван от Председателя на Съвета на директорите Я. Т. Дж., чрез адвокат Т. К. Д. против А. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банско, общ. Банско, обл.

Благоевград, ул. „***“ № 4 с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 726, 20 (шест хиляди седемстотин двадесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща дължима главница, ведно с лихвите за забава, за периода от 11.06.2008 г. до 05.12.2008 г. в размер на 716, 25 (седемстотин и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки), както и направените разноски по делото.

С Решение № 4382/17.12.2009 г., съдът е уважил предявените искове, като решението е влязло в законна сила на 25.10.2010 г.

Пред Районен съд - Разлог е депозирана молба от страна на „Фармвил“ ЕАД, ЕИК 202834251 за отмяна на наложената обезпечителна мярка „възбрана“, с която молба се твърди, че описаните имоти на които е възложена възбрана с посоченото определение № 268/29.01.2009 г.,са придобити от „Фармвил“ ЕАД в рамките на производството по несъстоятелност на „Стражите“ ЕООД - по реда на чл. 718 ТЗ - в рамките на принудително изпълнение, във връзка с което всички кредитори на тогавашния собственик на имотите са се удовлетворили от платената от „Фармвил“ ЕАД цена, съгласно привилегиите, с които са разполагали, както и че лицето срещу което е наложена възбраната не е било собственик на имотите към момента на налагане на възбраната. Съгласно акта за собственост на „Фармвил“ ЕАД, имотите са придобити от неговия праводател „Стражите“ ЕООД (понастоящем заличен търговец) на 23.04.2003 г. с договор за продажба чрез открит конкурс по ЗПСК, вписан в СВ - Разлог с вх. per. №1262/22.

07.2003 г., акт №202. том 1 от 2003 г.

Насрещната страна по молбата е възразила по отношение на твърдението, че към момента на налагане на възбраната, имотът е бил собственост на „Стражите“ ЕООД, който е бил придобит на 23.04.2003 г. с договор за продажба чрез открит конкурс по ЗПСК, вписан в СВ с вх. № 1262/22.07.2003 г., поради което „ФАРМВИЛ“ ЕАД не е легитимен да иска отмяна на обезпечението и заличаване на вписаната възбрана, тъй като 3 молителят не е придобил собствеността купувач по смисъла на ТР № 1/2015 г. от 10.07.2018 г. на ВКС.

С атакуваното в настоящото производство определение, съдът е отменил допусната обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения имот на А. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банско, общ. Банско, обл.

Благоевград, ул. „***” № 4 за предявяване на бъдещ иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 726. 20 (шест хиляди седемстотин двадесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща дължима главница, ведно с лихвите за забава, за периода от 11. 06. 2008 г. до 05. 12. 2008 г. в размер на 716. 25 (седемстотин и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки), както и направените разноски по дело, а именно: Бетонов възел център с площ от 11. 350 кв.м., представляващ парцел II /втори/, с пл. № 2641 и 2642 по плана на гр. Банско до решаване на спора между страните и обезсилил Обезпечителна заповед № 268 от 29.01.2009 г., издадена по гр.д. No 737 от 2008 г. по описа на Районен съд – Разлог. Районният съд е приел, че съгласно Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК, обявено на 10.07.2018 г„ т. 3 „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“. Посочено е още, че „след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му са противопоставими права и не брани права“, както и „ФАРМВИЛ“ ЕАД се легитимира като собственик на възбранените имоти, купени по реда на чл. 718 ТЗ, а вписаните възбрани запазват своето действие и след публичната продан, тъй като правят непротивопоставими на купувача извършените след вписването на възбраните разпореждания с имотите до налагането на обезпечителните мерки в универсалното принудително изпълнение (чл. 298, ал.2 ГПК). Въпреки това предвид изричното искане на молителя за вдигане на възбрана върху процесиите имоти, по отношение на които са проведени публични продани, първоинстанционният съд е приел, че възбраната е изпълнила своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя е успешно приключила и липса основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни да брани други права, е приложимо становището в ТР № 1/2015 г., т. 3 на ОСГТК, според което, купувачът на публичната продан или последващ негов правоприемник може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане, да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.

Оплакванията във въззивната частна жалба са неоснователни. Идеята на т.3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/15 г. на ОСГТК на ВКС е да се 4 препятства възможността заличаването на възбраната да засегне правата на купувача на публичната продан и неудовлетворените кредитори. Заличаването на възбраната има обратно действие – все едно, че никога не е била вписвана.

След като бъде заличена, заинтересованите лица няма да могат да се позовават на защитното действие на чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма. Затова в тълкувателното решение е прието, че има хипотези, при които възбраната продължава да брани права и след извършването на публичната продан, поради което не следва да бъде заличавана в тези случаи. След приемането на тълкувателното решение е налице законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба – чл.

433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Това ново законодателно разрешение отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие. С новата разпоредба изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването до заличаването им. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29b80775-43ed-4e74-98be-af79f508b35a