Решение № 3569 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3569 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110111143 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична община за сумата от 333,22 лева – непогасено вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Т***“ с рег. № * СХ, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „каско стандарт“, които щети са настъпили при ПТП на 27.06.2023г. в гр. София, ж.к. „Ф**“ на ул. „Я***“ с посока към ул.

„П** при преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена неравност върху платното за движение, във връзка с което събитие при ищеца е заведена щета № 470422232335088, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (28.02.2024г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на сключен с него договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения. Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Оспорва да е било налично твърдяното препятствие на пътно платно, на което се твърди, че е настъпило произшествието, вследствие на което да са възникнали щети върху процесния автомобил. Механизмът на ПТП, отразен в уведомлението за настъпило застрахователно събитие, не се потвърждавал от други доказателства по делото. Липсвали данни за скоростта, с която е бил управляван автомобилът към датата на ПТП. В случая ако водачът се бе движил със съобразена скорост съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП, вредите не биха настъпили. Възразява още, че не е съставен и протокол за ПТП след посещение на полицейски орган съгласно чл.4 Наредба № Iз – 41 от 21.01.2009г. Подадената от водача декларация като частен свидетелстващ документ не представлявала годно доказателство, от което да се направи безспорен извод за възникване на ПТП 1 при твърдения механизъм. Не била доказана и причинно - следствена връзка между увреждането на автомобила и необезопасена неравност на пътното платно. В случая липсвала информация за вида на увредената гума (зимна или лятна), както и за амортизацията й, поради което не можело да се направи извод и за стойността на увредената част. Процесът на амортизация на гумите бил от значение и относно изпълнение на задължението на водача да управлява автомобила съобразно законоустановените изисквания за безопасно движение по пътя. Предвид изложеното е направено възражение за съпричиняване на вредите и се иска на основание чл.51, ал.2 ЗЗД намаляване на претендираното вземане.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил, обект на застрахователния договор, през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, че настъпилото събитие представлява покрит от застраховката риск, както и действителния размер на причинените вследствие на събитието вреди.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 27.06.2023г. в гр. София водачът на МПС „Т**“ с рег. № * СХ се е движил по ул. „Я***“ в ж.к.

„Ф**“ с посока на движение към ул. „П*“, като в района пред бл.207 по време на движение е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила.

Горните изводи съдът основава на показанията на разпитания като свидетел водач на горецитирания автомобил – А. В. Х.. Свидетелят съобщава, че през лятото на 2023г. при управление на л.а. „Т**” в гр. София, ж.к. „Б*“ преминал през дупка на пътното платно, в резултат на което била увредена гумата на управлявания от него автомобил. По спомен на свидетеля увредената гума била предна дясна. При предявяване на приетото като доказателство по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение свидетелят потвърди, че е попълнил документа. Посочва, че към момента на възникване на произшествието е управлявал автомобила със скорост около 30 – 40 км/час. На място нямало обозначение за наличие на препятствие на пътното платно. Съдът цени така дадените свидетелски показания като последователни и логични и затова ги кредитира. Настъпването на произшествието при описания механизъм се подкрепя и от заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда съгласно чл.202 ГПК и съгласно което увреждането по процесния автомобил от техническа гледна точка отговаря да е получено при описания механизъм.

По делото няма доказателства, които да опровергават приетия по – горе механизъм на настъпване на събитието или да сочат на друга причина за нанасяне на щетите върху автомобила.

Извод за недоказаност на процесното събитие не следва от обстоятелството, че за процесното произшествие не е съставен протокол за ПТП след посещение на полицейски орган.

Пътнотранспортно произшествие като процесното, възникнало с един участник, след което автомобилът е можело да се придвижва на собствен ход, не се посещава от орган на полицията и съответно за същото не се съставя протокол за ПТП с материални щети – арг. чл.6, т.4 от Наредба № Iз – 41 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Предвид това несъставянето на протокол за процесното ПТП не обосновава извод за липса на надлежни доказателства за възникването на събитието предвид липса на нормативна възможност за съставяне на такъв, като в случая събитието е установено посредством събраните по делото други доказателства.

Недоказано (при доказателствена тежест на ответника – чл.154, ал.1 ГПК) е възражението за съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост. Данни за такова поведение не се съдържат в доказателствата по делото, вкл. и в показанията на разпитания като свидетел водач на автомобила, който съобщи, че е управлявал автомобила със скорост от около 30 – 40 км/час, като тези данни не се опровергават от други доказателства по делото. Неоснователно е възражението за съпричиняване, обосновано с и управление на автомобила с гуми, които не са в състояние, годно да осигури безопасно управление на автомобила, защото не се доказва (при тежест на ответника за това – чл.154, ал.1 ГПК) да е била 2 налице техническа неизправност на автомобила в частта по гумите съгласно чл.10, ал.1, т.9 ППЗДвП.

От приетите по делото писмени доказателства (застрахователна полица № 5C1068816882 по застраховка „каско стандарт“ и Общи условия по застраховка „каско стандарт“) се установява, че МПС „Т**“ с рег. № * СХ е бил предмет на сключен при ищцовото дружество договор за имуществено застраховане, както и че процесното събитие е възникнало в периода на застрахователното покритие и представлява покрит по застраховката риск.

Не се спори по делото, а и от приетите доказателства (опис по претенция № 50-016009797/23/29.06.2023г., доклад по щета № 47042223233088, платежно нареждане от 01.08.2023г.) се установява, че ищецът е отстранил за своя сметка щетите върху л.а. „Т**“ с рег. № * СХ вследствие на процесното събитие за сумата от 333,32 лева.

От приетото от фактическа страна се установява, че пътноранспортното произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно найкратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ) застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Обемът на отговорността включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). В случая ответникът отговаря и за направените разходи за репатриране на автомобила поради невъзможността след събитието същият да се придвижва на собствен ход, защото тези разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и дължимостта им на застрахования е 3 уговорено в договора за застраховка „каско“.