Решение № 5738 от 18.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 374/2024
- Вид
- Решение № 5738
- Подписан
- 18.09.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5738 гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500374 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4047/16.03.2023 г. по гр.д. № 10166/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, ответникът „Ти Ай Хоумс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204330474, е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на ищеца К. Е. Б., ЕГН **********, сумата от 2560 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума поради разваляне на договор за посредничество от 09.06.2021 г., ведно със законната лихва от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането.
С решението е отхвърлен искът за горницата над уважената част до пълния претендиран размер от 4515,98 лв.
С решението е разпределена отговорността за разноски: ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 738 лв.; ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 564 лв.; ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка 1 на СРС държавна такса в размер на 102,40 лв.
Срещу така постановеното решение в уважителната част е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Ти Ай Хоумс Мениджмънт“ ЕООД.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. В жалбата се твърди, че задължението на ответника е било да организира сключването на предварителен и окончателен договор между страните, не правен резултат – самото сключване на окончателния договор. Въззивникът счита, че е изпълнил задълженията си. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а искът – изцяло отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Намира решението за правилно в обжалваната част и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ищеца К. Б. срещу решението в отхвърлителната част, която е оттеглена с молба от 25.07.2023 г., а съдът е прекратил частично производството по делото с Определение № 11646/04.10.2023 г. по в.гр.д. № 6368/2023 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, влязло в сила на 28.10.2023 г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., 2 на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която исковата претенция е уважена частично за сумата от 2560 лв.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника „Ти Ай Хоумс Мениджмънт“ ЕООД да заплати на ищеца К. Е. Б. сумата от 4515,98 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума поради разваляне на договор за посредничество от 09.06.2021 г., ведно със законната лихва от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възникване на валиден договор за депозит за покупка на недвижим имот от 09.06.2021 г. с посоченото в исковата молба съдържание; 2) заплащане на сумата от 2560 лв.; 3) отпадане на правното основание – разваляне на договора за изработка.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че съществува основание за задържане на платената сума.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд, по делото не се спори по съществуването на първите два елемента от фактическия състав на претендираното от ищеца право.
От Договор за депозит от 09.06.2021 г. се установява, че К. Б. (погрешно изписана фамилия „Бенезаков“, но безспорно ищецът в настоящото производство) – в качеството си на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и „Ти Ай Хоумс Мениджмънт“ ЕООД – в качеството си на ИЗПЪЛНИТЕЛ, са се споразумели ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ да договори с ПРОДАВАЧА (трето за правоотношението лице) условията на покупка на индивидуализиран в договора недвижим имот, за което ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ е предал на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ сума в размер на 1000 евро в брой. В т. 2 от договора е предвидено предварителен договор да 3 бъде сключен в срок до 11.06.2021 г. вкл. В т. 3 от договора е предвидено, че при постигане на параметрите по т. 2, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ възлага на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ да подготви нужните документи за прехвърлянето на собствеността на недвижимия имот, да организира сключването на предварителен договор и на окончателен договор за прехвърляне на собствеността, а комисионата на агенцията е в размер на 2,5 % от продажната цена, която е 92 400 евро, което прави размера на комисионата 2310 евро. Т. 4 от договора предвижда, че ако ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ откаже да сключи предварителен договор или нотариален акт за покупко-продажба в срока и при условията по т. 2 и 3, ще се счита, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е изпълнил задълженията си към ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и предадената гаранция ще се приспадне от комисионата, дължима на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ при последваща сдЕ.. Т. 5 от договора предвижда, че при наличие на тежести или други възпрепятстващи сключването на предварителен договор обстоятелства в срок до 11.06.2021 г. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ дължи връщане на сумата по т. 1 – 1000 евро.
От представените по делото Фактура № 79/11.06.2021 г. и Разписка от Easy Pay от 14.06.2021 г. (л. 8 и 9 от първоинстанционното дело) се установява, че сума в размер на 2560 лв. е заплатена от ищеца на ответника – комисиона по процесния договор.
По делото е приета като писмено доказателство Покана-уведомление от ищеца до ответника, получена от последния на 05.10.2021 г., с която К. Б. е уведомил ответното дружество, че счита правоотношението по договора за прекратено, като кани дружеството в тридневен срок от получаване на поканата да възстанови на ищеца сума в размер на 2560 лв. и сума в размер на 1000 евро.
По делото е представен и Предварителен договор от 11.06.2021 г. между Ц.И.К. като продавач и К. Б. като купувач, с който страните са се задължили да сключат окончателен договор най-късно до 09.07.2021 г., като са посочени час и нотариус, който да изповяда сдЕ.та.
По делото не се спори, че окончателен договор не е сключен.
Единственият спорен въпрос е дали ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора от 09.06.2021 г. и дали има основание да задържи сумата от 2560 лв.
4
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Правото да се развали договорът е субективно материално потестативно право, с чието упражняване договорната връзка между страните се ликвидира.
С представената по делото покана, получена от ответника на 05.10.2021 г., е отправено волеизявление за разваляне на договора между страните. Дори тази покана да не е произвела действието си, трайната съдебна практика приема, че исковата молба, с която се претендират последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за разваляне на договора. Ако към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор, то исковата молба има значението на покана.
И щом реално няма изпълнение, самото предявяване на иска поставя длъжникът в забава от момента на връчване на исковата молба. В този смисъл – Решение № 228 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 587 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение и др., поради което съжденията на първоинстанционния съд по този въпрос са правилни.
Въззивният съд приема, че задължението за заплащане на комисиона в размер на 2,5 % от продажната цена е дължима на ответното дружество само когато последното е 1) подготвило нужните документи за прехвърляне на собствеността на имота, 2) организирало сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота, 3) организирало сключването на окончателен договор за прехвърляне на собствеността на имота, 4) е свалило имота от реклама и е спряло да го предлага на други клиенти. До този извод съдът стига при систематично и езиково тълкуване на т. 2, 3 и 4 от договора, както правилно е постъпил районният съд. Изводът на съда обаче е неправилен, доколкото задължението на ответника се свежда до организирането на сключване на предварителен договор и организирането на сключване на окончателен договор. Ищецът не оспорва, че ответното дружество е подготвило документи за прехвърляне на собствеността на имота, 5 както и че е свалило имота от реклама и е спряло да го предлага на други клиенти. Не се спори също, че е сключен предварителен договор, който е представен като писмено доказателство по делото. Спорно е дали е следвало да бъде сключен окончателен договор или задължението на ответника се свежда до това само да организира сключването на такъв.
Въззивният съд приема, че ответникът е изпълнил изцяло задълженията си по договора. Уговорената комисиона в размер на 2,5 % от стойността на сдЕ.та е дължима, когато ответното дружество е осигурило условия за сключването на окончателен договор, каквито безспорно са осигурени с подписването на предварителния договор. Т. 4 от договора предвижда, че когато възложителят се откаже от сключването на окончателен договор, комисионата е дължима, тъй като несключването на договора не може да се вмени във вина на търговския посредник. Комисионата следва да бъде дължима и когато несключването на окончателен договор става по вина на продавача на недвижимия имот, доколкото за имота е сключен предварителен договор. Това е така, тъй като по силата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор има правото да иска съдът да го обяви за окончателен, което право е потестативно и води до правна промяна в патримониума на страните. Това означава, че при сключен предварителен договор винаги ще съществува правото същият да бъде обявен от съда за окончателен, което означава, че ответното дружество е изпълнило задължението си да организира сключване на окончателен договор, дори такъв да не бъде подписан доброволно от страните. Следователно сумата от 2560 лв. е дължима на ответника, поради което и последният е доказал основание за задържането . Предявеният иск е неоснователен в тази част, поради което решението подлежи на частична отмяна, тъй като е неправилно.
По разноските:
За първата инстанция:
При този изход от делото право на разноски има само ответникът. Същият е претендирал 2030 лв., като съдът е уважил възражението за прекомерност на ищеца, поради което е редуцирал размера на разноските до 1303 лв., с който въззивният съд следва да се съобрази. Присъдени са 564 лв., поради което следва да се присъдят допълнително 739 лв.
Разпечатката съдържа 43 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29b729a5-0a88-498a-8459-8558520adca2