Решение № 744 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря М. Т. Методиева в присъствието на прокурора Й. К. Г. като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20261100602292 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Определение от 17.12.2025г. по ЧНД № 20251110208635 по описа за 2025 г. на СРС, НО, 23-ти състав, е оставена без уважение молбата на М. Г. М. за съдебна реабилитация по осъжданията на молителя.

Срещу определението е постъпила жалба с вх.№419254/23.12.2025г. от молителя М. Г. М., чрез адв. М. Д. от САК, упълномощен защитник на молителя. В жалбата е отразено името на адв. М.на Т., но същата е била електронно подписана от адв. М. А. Д., като сочената техническа грешка в изписването в името на защитника е отстранена с уточняваща молба с вх.№96469/26.03.2026г. Сочи се, че не се приемат посочените в определението на съда аргументи, че представеният трудов договор е с дата близка до възникване на правното основание за искането за съдебна реабилитация, както и че липсват доказателства за възстановяване на паричното обезщетение от предходно престъпление, по което М. е осъждан. М. М. полага обществено полезен труд, няма данни за неприключили наказателни производства, няма и подлежащи на принудително изпълнение задължения.

Няма данни срещу М. да са предприемани действия за търсене на обезщетение от предходно престъпление по изпълнително производство. Депозирано е било свидетелство за съдимост, в което са посочени всички негови осъждания. Иска се отмяна на постановеното от първия съд определение и постановяване на ново такова, с което да се постанови съдебна реабилитация по отношение на М. Г. М..

1

С Определението по реда на чл.327 от НПК въззивният състав е преценил, че следва да се изискат справки за това кога са били изтърпени наказанията „Лишаване от свобода“ и „Пробация“, както и да се приложи актуално свидетелство за съдимост на М..

В хода на проведеното съдебно следствие от въззивния съд са били събрани следните писмени доказателства: Справка с вх.№ 54132/21.04.2026 г. от ГД „ИН“; Справка съдимост на М. Г. М.; Справка с вх.№ 64654/13.05.2026г. от НАП; Справка с вх.№73664/ 01.06.2026г. от АВ; Справка с вх.№ 90674/02.07.2026г. от СРС с приложения: копие от Присъда по НОХД№20531/2011г. по описа на СРС, НО, 23 състав, копие от Присъда по ВНОХД№4029/15г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав; копие от Решение №121/10.05.2017г. по НД№ 388/2017г. по описа на ВКС; копие на приемо-предавателен протокол от 23.05.2017г. и копие на възлагателно писмо; Характеристични справки изготвени от ПИ и МлПИ при 06 РУ МВР; Съобщение от КЧСИ до М. М., че изп.дело 020219210400258 е приключено на основание чл.433, ал.2 от ГПК и вносна бележка от 08.09.2026г. за сумата от 250 евро от М. М..

В хода на съдебните прения представителя на обвинението пледира първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован.

Защитата в лицето на адв. А. поддържа молбата за съдебна реабилитация и моли същата да бъде уважена, като счита, че са изпълнени законовите предпоставки за това. Сочи, че молителя е трудово ангажиран и проявява стремеж към професионална и социална стабилност. Позовава се на липсата на данни за последващо противоправно поведение, както и на представените писмени доказателства за погасени публични задължения.

Жалбоподателят М. М. поддържа искането си за съдебна реабилитация. Заявява, че след изтърпяването на наложените му наказания е започнал да води законосъобразен начин на живот, като е трудово ангажиран и има регистрирана фирма и трима служители като въпреки фактът, че е осъждан се старае да бъде законопослушен гражданин. Сочи, че исканата съдебна реабилитация е от значение за осъществяваната от него дейност.

В правото си на последна дума жалбоподателят М. М. моли да бъде реабилитиран.

В хода на първоинстанционното производство са били събрани и следните писмени доказателства: Удостоверение от НСлС за липса на висящи наказателни производства, Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№220202500125031/09.05.2025г. за липса на данъчни задължения, Трудов договор от 15.05.2026г. за М. М. с „Дипси 87“ ЕООД, на които въззивната инстанция също основава своето решение.

След като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, въззивната инстанция прие, че атакуваното определение на СРС е неправилно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Касателно М. Г. М. са налице следните влезли в сила съдебни актове:

1.Присъда по НОХД № 1523/2004г. на РС – Перник влязла в сила на 16.02.2005г. за 2 престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК като му е наложено наказание „обществено порицание“, което е било изпълнено на 21.04.2006г., 2. Присъда по НОХД № 1856/2005г. на РС – Перник влязла в сила на 26.06.2006г. за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК като му е наложено наказание „пробация“ по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от 6 месеца, което е било изтърпяно на 21.02.2007г., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, което е било изтърпяно на 21.06.2006г.,

3. Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 6494/2006г. на СРС, влязло в сила на 05.12.2006г. за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК като му е наложено наказание „пробация“ по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от 1 година, което е било изтърпяно на 27.02.2008г.,

4. Присъда по НОХД № 560/2004г. на ОС – Перник, влязла в сила на 14.12.2006 г. за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК като му е наложено наказание „Лишаване от свобода„ за срок от две години, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от пет години.

С Определение по ЧНД № 21955/2018г. на СРС влязло в сила на 26.06.2019г. е било определено едно общо най – тежко наказание на осъдения М. М. по НОХД № 1856/2005 г. на PC-Перник, НОХД № 6494/2006 г. на СРС и НОХД № 560/2004 г. на ОСПерник, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален „строг“ режим, както и е присъединено на основание чл.23, ал.3 от НК към наложеното общо и най-тежко наказание наказанието “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година наложено по НОХД№ 1856/2005г. на ОС-Перник. Съдът е постановил и наказанието наложено с присъда по НОХД№20531/2011г. влязла в сила на 10.05.2017г. да се изтърпи отделно при първоначален „строг“ режим. Наказанието по ЧНД№21955/2018г. е било изтърпяно на 15.11.2019г.

5. Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1462/2008г. на РСДупница, влязло в сила на 13.01.2009г. за престъпление по чл.343 б, ал.2 вр. ал.1 от НК като му е било наложено наказание „пробация“ по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от осемнадесет месеца, както и по чл. 42 а, ал.2, т.6 от НК в размер на 150 часа за осемнадесет месеца, което е било изтърпяно на 12.09.2009г.,

6. Присъда по НОХД № 20531/2011 г. на СРС, в сила от 10.05.2017г. за престъпление по чл.150, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален „строг“ режим, като на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години „лишаване от свобода„ по НОХД №560/2004 г. на Окръжен съд – Перник. Наказанието е било изтърпяно на 26.11.2020г., 7. Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 8481/2021г. на СРС в сила от 09.05.2022г. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца при първоначален „строг“ режим.

С Определение по НОХД№8481/2021 г. на СРС влязло в сила на 26.05.2022г. на М.

3

Г. М. е било определено едно общо най – тежко наказание по:

- НОХД №1856/2005 г. по описа на PC Перник, НОХД №6494/2006 г. по описа на СРС и НОХД №560/2004 г. по описа на ОС Перник, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален „строг“ режим, както и е присъединено на основание чл.23, ал.3 от НК към наложеното общо и най-тежко наказание наказанието “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година наложено по НОХД№ 1856/2005г. на ОС-Перник. Така определеното общо и най-тежко наказание е било изтърпяно на 15.11.2019г., а присъединеното наказание е било изтърпяно на 21.06.2006г.

-Постановено е отделно изтърпяване на наказанието „ пробация“ по НОХД №1462/2008 г. по описа на РС Дупница, като същото е било изтърпяно на 12.09.2010г.

-НОХД №20531/2011 г. по описа на СРС и НОХД №8481/2021 г. по описа на СРС, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Така определеното общо и най-тежко наказание е било изтърпяно на 26.11.2020г.

За да постанови своето определение първата инстанция е приела, че не са налице законовите предпоставки за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК. Посочила е, че по отношение на законовият три годишен срок по чл.87, ал.1 от НК относно наложеното наказание по ЧНД№21955/2018г. изтърпяно на 15.11.2019г. е изтекъл на 15.11.2022г., а относно наказанието наложено по НОХД№8481/2021г., влязло в сила на 26.05.2022г. е изтекъл на 26.05.2025г. Прието е, че молителя не е доказал изискуемото добро поведение през този период, като се сочи, че представения трудов договор е сключен едва в края на посоченият срок през 2025 г., а липсата на други наказателни производства сам по себе си не свидетелства за добро поведение. Наред с това се изтъква, че не е било изпълнено указанието да бъдат представени преписи от присъдите и не е било установено обезщетяване на причинените вреди от престъплението против половата неприкосновеност по НОХД № 20531/2011г. на СРС.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Когато наред с наказанието „лишаване от свобода“ е наложено наказание лишаване от права по чл.37, т.7 или пробация, за да се постанови реабилитация следва да е изтекъл срокът на това наказание.

Съдебна реабилитация не се допуска в случаите, в които е настъпила реабилитация по право съгласно нормите на чл.86 от НК или на чл.88а от НК. Касателно М. М. реабилитация по смисъла на чл.86 от НК е настъпила по отношение на първата му влязла в сила присъда. По НОХД № 1523/2004 г. на РС – Перник влязла в сила на 16.02.2005г. на М. му е наложено наказание „обществено порицание“ за престъпление извършено от него като непълнолетен, което наказание е било изпълнено на 21.04.2006г. По НОХД №1856/2005г. на 4

РС-Перник М. е осъден за престъпление осъществено на 21.06.2005г., по НОХД № 6494/2006г. на СРС за престъпление осъществено на 16.06.2005г., а по НОХД №560/2004г. на ОС-Перник за престъпление осъществено на 08.03.2004г. като и трите му осъждания са за престъпления преди изпълнение на наказанието „обществено порицание“ по първата му присъда. По НОХД № 1462/2008г. на РС-Дупница престъплението е било извършено от М. на 08.06.2008г., което е две години и два месеца след изпълнение на наказанието „обществено порицание“ по НОХД № 1523/ 2004 г. на РС Перник на 21.04.2006г. От гореизложеното следва че М. М. следва да се счита реабилитиран по смисъла на чл.86, ал.1, т.3 от НК по осъждането му по НОХД№1523/2004г. на РС Перник.

Реабилитацията по право е приложима веднъж съгласно чл.86, ал.2 от НК, като е без значение дали първата реабилитация е за престъпление, извършено от дееца като пълнолетен или непълнолетен, ако той вече е пълнолетен такъв. Не са настъпили и предпоставките по чл.88а, ал.1 и ал.2 от НК по отношение на осъжданията на М., поради което за него е налице законовият интерес за постановяване на съдебна реабилитация.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29b71f0c-bf6b-46fd-b104-1fdef0f64999