Решение № 796 от 11.09.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Стара Загора, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20225530105068 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 49 от ЗЗД от К. Г. Т. от .........о, против ...... - гр. София – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно изпълнение на запорно съобщение на ЧСИ И. Ц., с район на действие ОС – ....... по изп.дело № ........

Ищецът твърди, че съгласно чл. 426 ал. 1 и 2 от ГПК, принудителното изпълнение започва по молба на заинтересувана страна /взискател/, като взискателят посочва начина на изпълнение. В изпълнителния процес съдебният изпълнител следва да осигури законосъобразността на процеса - задълженията му могли да се изведат от чл. 2 и чл. 441 ГПК. Съдебният изпълнител постановявал спиране и прекратяване на изпълнителния процес /чл. 432 - чл. 433 от ГПК/. Съдебният изпълнител бил орган на защита и санкция в изпълнителния процес и действията му следвало да спазват процесуалния и материалния закон, включително нормите на ГПК относно съразмерността. По тази причина съдебният изпълнител следвало, ако счете поискания начин на изпълнение за несъразмерен, да откаже извършването на поисканите действия.

Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ И. Ц. с peг. № ..... в КЧСИ, /дал личното си обезпечение/ като поръчител по договор за Потребителски кредит с № ........., сключен между главния длъжник и кредитополучател ...... от гр. ....... и кредитодателя в лицето на ........., като му е наложен запор върху всичките налични вземания /парични средства/ по разплащателните му банкови сметки, което щяло да се установи както в хода на съдебното дирене, така и от ангажираните с исковата молба писмени доказателства, релевантни към дата 13.12.2021 година. Запорът на парично вземане бил несъвместим по силата на чл. 5 ал.

1

2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /загл. поп. - ДВ бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г./.

Заявява, че действието на правните норми е триизмерно - във времето, в пространство и спрямо лицата, излага аргументи в тази насока, като относимо към предявения иск било действието на правната норма по време.

Сочи, че при образуване на горепосоченото изпълнително дело, съдебният изпълнител бил извършил пълна проверка на имущественото състояние на длъжниците, също така бил направил справка в РБСС по реда на Наредба № 12 на БНБ от 29.09.2016г. за Регистъра на банковите сметки и сейфове и наложил запорите върху банковите сметки и едва тогава пристъпил към връчване на Поканите за доброволно изпълнение, ведно с приложенията им. Твърди още, че с Определение № .....г., постановено по ч. гр. дело № ...... по описа на Районен съд - В. Търново, влезнало в законна сила на 15.02.2022г., съдът уважил молбата на главния длъжник за спиране на допуснатото в заповедното производство по реда на чл. 418 от ГПК, незабавно изпълнение на Заповед № 236/19.02.2021г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и се ограничило частично приложното поле на наложения запор върху вземания по банкови сметки /като способ на индивидуалното принудително изпълнение в обезпечителна мярка/, като единствено не можело да се правят удръжки върху трудовите доходи, други възнаграждения за труд или обезщетения, съгласно залегналия текстов императив /запред/ в разпоредбата на чл. 432 ал. 2 от ГПК.

С Постановлението от 10.02.2022г., ответникът на осн. чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 420, ал. 1 от ГПК спрял производство по ИД № ......., но не изпратил Съобщение до Банките и Финансовите институции, т.е. не е уведомил последните, че наложеният запор върху парични суми не следвало да се изпълнява, единствено за постъпващи по банковата сметка парични суми за трудовото възнаграждение, обезщетение или пенсия и следвало да бъдат предоставени на длъжника за разпореждане с тях. Мярката „спиране на изпълнението” съставлявала временно преустановяване на следващите изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Това спиране било специално и различно от спиране на изпълнителното производство, регламентирано в чл. 432 ГПК. Спирането на изпълнителното производство от страна на съда преграждало правото на съдебния изпълнител да осъществява каквито и да е изпълнителни действия във вр. с процесното вземане, освен предприемането на мерки по обезпечаването му, тъй като отнемало на съдебния изпълнител преценката за обстоятелствата, наложили произнасянето на съда. Спирането на изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК предпазвало длъжника от последиците на незабавното изпълнение в хода на висящ исков процес по чл. 422 от ГПК. Определението за спиране на изпълнението имало привременен характер и осигурявало защитата на длъжника до установяване съществуването на вземането по установения ред. Целта на спирането по реда на чл. 420 от ГПК била да се избегне принудителното изпълнение по оспорената заповед за незабавно изпълнение, докато искът по чл. 422 от ГПК бил висящ. След влизане в сила на съдебното решение за уважаване на иска по чл. 422 от ГПК, тази защита следвало да се счете за отпаднала по право, а мярката - за изчерпила действието и предназначението си, т.е. не била необходима нарочната й отмяна. Ех tunc: До този момент /07.02.2022г./ се ползвал от императивите на цитирания закон за извънредното положение, в сила от 13.03.2020 до 01.04.2022 година; Еx nunc: Считано от 07.02.2022г., намирал приложение и института на чл. 432, ал. 2 от ГПК, през който 2 период не се правили удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение и върху пенсия, налице била и трансформация от частично несеквестируемо в пълно такова, относно тези доходи, поради липса на материалната предпоставка, материалното основанието за събиране на тези суми, отпадане в хода на самото изпълнително производство. По изпълнителното дело били приложени писмени доказателства към молбите с реституционен характер по своето съдържание, както и такива за изпращане на съобщения досежно несеквестируемите му доходи. В хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител продължавал да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени от държавата функции. По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител можел във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ позволявала на частния съдебен изпълнител да поеме инициативата за проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника, да предприема и извършва изпълнителни действия и да бъде пазач на имуществото, върху което е насочено изпълнението.

Подавайки молба за започване на изпълнението по чл. 426, ал. 1 от ГПК, взискателят бил длъжен да укаже начина на изпълнението, т.е. да посочи изпълнителен способ. По силата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ вместо това взискателят можел да възложи на частния съдебен изпълнител правото да определя начина на изпълнение и имуществените права на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

Същевременно, следвало да се има предвид отговорността за незаконосъобразно принудително изпълнение. По принцип взискателят отговарял за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговарял при процесуална незаконосъобразност. Правното положение на частния съдебен изпълнител на лице, натоварено с публичноправни функции и изискването за независимост при изпълнение на функциите му, го превръщали в подходяща фигура за посредничество при доброволно уреждане на правен спор.

Счита търсената с исковата молба отговорност за деликтна, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението, приложение намирало общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговарял за всички преки и непосредствени вреди, които били в причинно следствена връзка с неоснователното изпълнение /наложен/ запор по чл. 507а от ГПК през време на пандемията. Ответникът го лишил изцяло от възможността да се издържа, както и от нормалното посрещане на коледите, новогодишните и великденските празници. Перманентния стрес, при работа с клиенти, които след научаване за стореното започнали да го избягват. Моралното му дискредитиране пред колеги, роднини и приятели. Лишил го от свободното боравене с парични средства по разкритата при ответника банкова сметка за покриване на текущите нужди и медицинските разноски във връзка с лечението му, дори му начислявал такси за обслужване на банковата сметка и запора. Твърди, че упражнява свободна професия като адвокат вписан при Адвокатска колегия - ....... с ЛНА: ....... и с адрес на адвокатската кантора: град ....... ...., община ......., видно от приложената Ел. справка от Регистъра на Българската адвокатура при Висшия адвокатски съвет.

Същото така ищецът бил вписан в Регистъра на адвокатите предоставящи правна помощ в НБПП под №......, като приложил Удостоверение за изплащане на възнаграждения по банковата сметка разкрита при ответника, което щяло да се установи от стореното от негова страна доказателствено искане за представяне от 3 ответника с отговора на исковата молба - Извлечение за движение на паричните средства /потоци/ по разкритата банкова сметка при същия, което от друга страна му причинило неудобство и упреци при подаване на заявление за промяна на банковата сметка в НБПП. Профила му в приложението „Му Fibank“ бил недостъпен, което го лишило от възможността да използва електронното си банкиране. В тази светлина, при извършване от него на субсумиране на релевантните по делото факти към приложимите правни норми, се стигало до единствено обоснования и верен правен извод, че ответникът нарушил запретите, касателни за института на несеквестируемостта /пълната/ по чл. 5 от ЗМДВИП с оглед релевирания исков период.

Тъй като поради причини, дължащи се по изключителна вина на ответника, не можели да се регламентират отношенията относно моралната му обезвреда, за претърпените от него неимуществени вреди, които в пряка причинна връзка - изключително важния елемент от фактическия състав на деликта, отразена най-точно с латинския израз „Conditio sine qua non“ или условие без което резултат не би настъпил, то за него се пораждал правен интерес от съдебна защита и съдействие за тяхното репариране, чрез използването на държавната рестрикция.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лева обезщетение, представляваща пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността по изпълнение на запорно съобщение на ЧСИ по време на пандемия във връзка с насоченото срещу имуществото му индивидуално принудително изпълнение по Изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.

№ ..... в КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В становище от 29.12.2022г. ищецът излага допълнителни твърдения, че е предявен осъдителен иск за морална обезвреда на деликтно основание срещу ........., както и аргументи относно нормата на чл. 49 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ......, с който се твърди, че по молба вх. № .......... по описа на ЧСИ И. Ц. на ......... и въз основа на изпълнителен лист № ........., издаден по ч.гр.д. № ......г. на Районен съд - гр. ......., е образувано изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № ..... на КЧСИ, срещу солидарните длъжници ......, ......., ........ и К. Г. Т., за сумите: 12 414,48 евро главница, 8187,46 евро - договорни лихви, 2282,49 евро - наказателни лихви; 41,38 евро - законна лихва, 101,85 евро - разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, 950,76 лева - присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и за разноските по изпълнението.

Разпечатката съдържа 23 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29b6ff3f-617f-4671-ac05-d38f4d13c9ce