Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 06.10.2023, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 117/2023
Вид
Решение № 77
Подписан
06.10.2023
В сила
03.11.2023
Състав
Анна Иванова Кайтазка

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.213 ал.1 т.1 · Закон за горите
  • чл.213 ал.1 т.2 · Закон за горите
  • чл.266 ал.1 · Закон за горите
  • чл.2 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл.3 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл.40 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл.131 · Правилник за прилагане на Закона за горите

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Белоградчик, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200117 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Т. от с. Г.О., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 317/16.03.2023 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

В жалбата се заявява неправилност и не законосъобразност на НП, с наведени доводи за това според жалбоподателя. Твърди, че е почистил от отрязани от други лица дървета, собствения си земеделски имот – ливада, м в.

„Б.“, землище на с. Г.О.. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с назначен му процесуален представител – адвокат, който подържа жалбата, сочи че действително, доверителят му притежава наследствени имоти, земеделски, в м. „Б.“ до с. Г.О., в които имало нерегламентирана сеч на растящи там дървета, по повод което имало и образувани досъдебни производства от 1 прокуратурата. Още – че жалбоподателят е прибирал с МПС и каруцата си именно такива дървета, отрязани незаконно от други лица, и останали в имотите му, че извършеното е маловажно, и че определеното наказание за всяко от провиненията, е несправедливо. Моли да бъде отменено издаденото НП..

Въззиваемата страна не изпраща представител в проведените с. з. по делото, но в писмени бележки по делото взема становище по жалбата – а именно , намира, че следва да се потвърди НП, тъй като безспорно е доказано извършването на провиненията по ЗГ, авторът им и вината му.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 19.02.2023 г., в късния следобед, в ДСГ Белоградчик била получена информация от полицейски служители, че в с. Г.О. те са спрели за проверка водач на МПС, който превозва нерегламентирано дърва. По този повод на място бил изпратен свид. Г. Г. – горски стражар при СЗДП ТП ДГС Белоградчик, заедно с друг негов колега -. Е. Е.. Когато те отишли в Г.О., на кръстовище на две улици в селото, заварили служителите на полицията и жалбоподателят Р. Т.. Последният и не отричал, че е управлявал л. а., към който бил прикачил каруца – а в нея дърва. Св. Г. установил, че става въпрос за 0,20 пр. куб. м. дървата от вида „бряст“ сухи, нарязани на ок. по 50 см. дължина. На дървата нямало КГМ , нито Т. имал превозен билет за тях, поради което и свид. Г. решил да му състави АУАН за транспортиране на дърва без КГМ и превозен билет, по см. на ЗГ / чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ/. Т. обяснил още тогава и на свид. Г., че дървата са от негов земеделски имот, в близост до селото – в м. „Б.“, като самите дърва били обект на незаконен добив от неустановени трети лица, и след като били преседели на място / неприбрани от тези лица/, той – Т., решил да ги докара до дома си с каруцата и колата си. Въпреки това, в присъствието на колегата си Е., св. Г. съставил първо констативен протокол за установеното от него, а в последствие и АУАН на Р. Т., за нарушения по ЗГ – по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от този закон.

Деянията били описани като транспортиране на 0,20 пр. куб. м. дърва «бряст», немаркирани с КГМ, както и без да са придружени от превозен билет. В акта, като свидетел се подписал Е. Е.. Т. подписал акта и приел 2 копие от него, като било вписано и писмено възражението му в акта – че дървата са от негов имот и са рязяни от други хора.

На 16.03.2023 г. въз основа на АУАН № 317/2023 г. е издадено и обжалваното НП № 317/2023 г. на РДГ-Берковица.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за недоказани по безспорен начин, извършването на така приписаните на нарушителя деяния.

Установени са по делото несъмнено единствено фактите на налични, натоварени на каруца, прикачена към МПС, с водач жалбоподателят, дърва, без КГМ и превозен билет, описани подробно в акта и НП. Служителите на ТП-ДГС-Белоградчик, най-вече свид. Г. Г., са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в описваното ППС спряно от движение към момента на посоченото в АУАН и НП място, и в посоченият в тези документи момент, имало натоварени 0,20 пр. куб. м. дърва от вида бряст.

Върху тези дърва не била поставена КГМ. Освен това транспортиращото ги лице – Р. Т., не представило – нямало, издаден превозен билет за същите. Тези обстоятелствата са отразени и в писменото доказателство - констативния протокол, като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нерегламентираното транспортиране на същите тези дърва, по двата текста на З Г. Съдът обаче намира, че не се установени по един безспорен начин обстоятелствата на извършени нарушения.

От една страна, действително количеството превозвана дървесина от жалбопод. Р. Т. е изключително малко, и съвсем резонно е да обоснове маловажност на случая, при което деецът да бъде освободен от отговорност изцяло. Още повече – с навежданите допълнително от негова страна доводи, за причините да осъществи транспорта на дървата, останали от нерегламентиран чужд добив, в собствения му имот.

На съда бяха представени писмени доказателства – скици на земеделски имоти, в м. „Б.“, землище на с. Г.О., удостоверение за наследници на сочения за собственик на тези имоти в скиците – наследодател на жалбоподателя, 3 както и постановления на РП- Видин, относно водени преписки, вкл. и образувано досъдебно производство по НК, по повод нерегламентирано добиване на дърва в тези имоти и престъпно посегателство върху самия жалбоподател, по повод така добитите дърва. Тези доказателства се ангажират от страна на Р. Т., в подкрепа на твърденията му, че по наследство притежава земеделски имоти в сочената по-горе местност, че някой друг е сякъл без разрешение – по надлежния ред, дърва в имотите му, за което е сигнализирана прокуратурата.

На следващо място, самият св. Г. - съставил АУАН, заяви в с. з., че е добил представа за приетата за действителна според него фактическа обстановка по случая от думите на „нарушителя“ – откъде са извозени дървата. Г. нито отрича това обстоятелство, нито го е изследвал безспорно, като приемайки го за достоверно, е решил, че има нарушения по ЗГ и е в компетенциите му да състави АУАН № 317/2023 г.

Посочените по-горе, представени от страна на жалбоподателя писмени доказателства, твърденията му по същество на казуса, и показанията на свид.

Г., разколебават сериозно обвиненията, отправени към Т., тъй като отправените обвинения към последния касаят КГМ и превозен билет по смисъла на ЗГ, респ. дърва добити в горския фонд на страната / независимо в частен или не имот/. А не се установи по някакъв безспорен начин, процесните дърва – предмет на АУАН и НП , да са от такъв фонд. Напротив, доста сериозни аргументи за обратното възникнаха - че дървата са добити в извън горска територия – от земеделски имот/-и, от вида “ливада” и „лозе“, независимо дали част то тях дори вече подлежат на регулация, като УПИ.

Споменатото до тук обстоятелство – вида и характера, класифицирането на недвижимите имоти, от които са рязани дървета е съществено, тъй като от него зависи и контрола върху добива на дървесни продукти - компетентни органи, ред и начин, приложими правни норми. В случаите на земеделски имоти, в които има израсла горска растителност, режимът на разрешаване на сеч и издаването на документ за транспорта й – са по-различни, регламентирани не в ЗГ, а друг нормативен акт – ЗОСИ / чл.2 и чл.3/ и ППЗГ /чл.131 „б“ ал.1 и ал.2/. Марката, която следва да се поставя на такива дървета е “общинска” и се поставя от длъжностно лице, определено от кмета на общината, а и превозният билет също се издава от него. Още повече, 4 деяние изразено в транспорт на не маркирана с общинска марка, каквато в случая трябва да има дървесината /предвид произхода й/, е несъставомерно п о чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – където законодателят е въвел забраната за извършване на изброените действия с дървесина, не маркирана единствено с “КГМ или производствена такава ” . Т.е. в ЗГ дори няма съставомерен признак “липса на общинска марка”. В чл.40 от ЗОСИ са предвидени и състави на нарушения по този закон и наказанията за подобни провинения, налагани по актове, съставени от лица по чл.44 от същия закон.

Задължение на АНО е било да изясни правилно фактическата обстановка по случая, да събере безспорни доказателства за случилото се, за да изгради правилен правен извод – относно вина и авторство на деяние, както и относно приложимите материални правни норми /с оглед своята или не компетентност/. Възможността, дървата, предмет на АУАН и НП, да се намирали в, и усвоени от, извън горска територия – от земеделски имот или такъв включен в границите на населено място / вилна зона /, внася достатъчно съмнение в обвиненията, т. к. би означавала, че режимът на маркиране на дървесината и издаването на документ за транспорта й – са по-различни.

Марката е единствено “общинска” и се поставя от длъжностно лице, определено от кмета на общината, а и превозният билет също се издава от него, като евентуални нарушения се установяват и санкционират по ред, различен от ползвания в казуса - ЗГ.

По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

№ 317/16.03.2023 г. на

Директора на РДГ-Берковица, с което на Р. В. Т. от с. Г.О., обл. В., с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

О Т М Е Н Я НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6