Определение № 1835 от 11.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1835 гр. Варна, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №21885/11.03.2025г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г.А., срещу разпореждане №8743/28.02.2025г. на Варненски районен съд, 19-ти състав, постановено по ч.гр.д. №2442/2025г. по описа на същия съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството - кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника С. П. С., ЕГН **********, за сумите 90,20 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.03.2024 - 05.11.2024 г.; 210,90 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 270 лева - неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; 30 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.03.2024г.; 400 лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.06.2024 г.; 116,44 лева - обезщетение за забава за периода 06.01.2024 - 05.11.2024г.; 45,22 лева обезщетение за забава за периода 05.11.2024 - 26.02.2025 година.

Основните оплаквания са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане като се твърди, че съдът е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя, заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. По отношение на преценката за вероятна неравноправност на договорни клаузи счита, че е следвало стриктно да се изследват критериите по чл. 143 ЗЗП, което заповедният съд не е сторил, неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, според която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от 1 друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, какъвто именно е настоящия случай. С оглед на това и като счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания, съответно че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане като лихвеният процент е начисляван само върху невърната част от главницата във вноската, жалбоподателят твърди, че процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни, поради което липсват процесуални пречки за издаване на заповед за изпълнение за останалите, извън главницата, вземания. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на претендираната заповед за изпълнение.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което частично е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.

От данните по ч.гр.д. №2442/2025г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), 19-ти състав, се установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, за паричните вземания на заявителя - кредитор „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, спрямо длъжника С. П. С., ЕГН **********, с адрес в ***************, произтичащи от сключения между страните договор за потребителски кредит № ************ г., включващи неиздължената главница, уговорената възнаградителна лихва, договорните възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, обезщетения за забава и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията.

За да откаже частично издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че тъй като плащането на възнаграждения за допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането, които в случая са в значителен размер, не е било отчетено при определяне и оповестяване на ГПР в съответствие с изискването на чл.

19, ал. 1-3 ЗПК, то вписаните параметри в договора за кредит не отговарят на изискуемото съдържане по чл. 11, ал. 1 ЗПК (в частност по т.10) относно достоверното и пълно посочване на годишния процент на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит. С оглед на това е приел, че процесният договор за кредит се явява недействителен при условията на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно на връщане подлежи само чистата стойност на кредита - главницата, но не и лихва или други разходи по кредита, на основание чл. 23 ЗПК.

В случая е безспорно, че длъжникът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР 2 на ЗЗП, поради което и на основание чл. 411, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът дължи служебна проверка както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на Закон за защита на потребителите. Неоснователни с оглед на това са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит.

Правилни и законосъобразни са констатациите на заповедния съд, че договорените допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който многократно надхвърля сумата на кредитиране, без реално да се предоставя някаква значима допълнителна услуга. Отделно от това, очевидно е, че тяхната стойност (в размери съответно 270 лв. и 330 лв.) съответства по размер на заетата сума (600 лв.), което означава, че посочения в договора за кредит ГПР от 47,96% е неточен, тъй като при формирането му като общ разход по кредита не е включена стойността на допълнителните услуги. Обоснован с оглед горното е извода, че в случая се касае до търговска практика, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и поради това следва да се приеме, че посоченият ГПР не отразява всички общи разходи и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение.

Според нормата на чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно дадените в решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22г. разрешения, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, доколкото същите не могат да съществуват извън него и са задължително условие за сключването на договора, се обхващат от понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и от понятието „Годишен процента на разходите“ по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, поради което същите следва да бъдат включени в ГПР по договора.

Когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3 б.ж) от Директива 2008/48 разходи, разпоредбите на Директивата (член 10, параграф 2, буква ж), член 23) допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, при което обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Обоснован с оглед горното е крайният извод на заповедния съд, че в случая е налице нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР, който не включва възнагражденията за допълнителни услуги, по същество може да се приравни на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор за кредит (чл. 22 ЗПК). Затова и правилно, прилагайки разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, заповедният съд е приел, че на заявителя принципно се дължи единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, ведно с обезщетение за забава, поради което е оставил без уважение искането за издаване на заповед за претендираните лихви по договора, възнаграждения за допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

По тези съображения настоящата инстанция намира подадената частна жалба за 3 неоснователна, а разпореждането на заповедния съд в обжалваната част за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №8743/28.02.2025г. на Варненски районен съд, 19-ти състав, постановено по ч.гр.д. №2442/2025г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на кредитора – заявител „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в град София, на заповед за изпълнение срещу длъжника С. П. С., ЕГН **********, за сумите 90,20 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.03.2024 - 05.11.2024 г.; 210,90 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 270 лева - неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; 30 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.03.2024г.; 400 лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.06.2024 г.; 116,44 лева - обезщетение за забава за периода 06.01.2024 - 05.11.2024г.; 45,22 лева обезщетение за забава за периода 05.11.2024 - 26.02.2025 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4