Решение № 91 от 18.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Пламен Дацов

Светла Букова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600083 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда от 13.10.2020 г. по нохд № 219/20 г. на Софийски градски съд подсъдимият Г. Г. Г. е признат за виновен за това, че на 14.05.2018 г. около 18.00ч. в гр.

София, бул. Сливница пред № 155 в тролейбус, движещ се по линия № 7 с инв. № 2123 направил опит умишлено да умъртви Б. Г. В., като му нанесъл удар с нож в торса без проникване в гръдната кухина, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, като Г. е признат за невиновен и оправдан за това да е осъществил деянието по хулигански подбуди съобразно повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК

Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и е приложена разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, като е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия Г. по изпълняваните спрямо него мерки за неотклонение „домашен арест“ и „задържане под стража“.

С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, като 1 плащането им е възложено в тежест на подсъдимия.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Г.Г. с доводи за неправилност, свеждащи се до това, че от обективна и субективна страна не е извършено инкриминираното деяние- опит за убийство. Доказателствата по делото установявали, че действията на Г. са били защитни, а пострадалият е проявил неоправдана агресия. Оспорва се обосноваността на направения от съда извод относно намесата на трето лице, опитало се да разтърве двете лица и попречило за нанасянето на по-силен удар с фатално нараняване. Освен това изводите за възможна реална опасност за живота на последния почиват на предположение, тъй като процесното нараняване е повърхностно и не е било реализирано проникване в гръдния кош.

Поради това се оспорват експертните изводи в заключението, изготвено от д-р Х., а констатираното нараняване следва да се приеме единствено за лека телесна повреда.

Иска се оправдаването на подсъдимия.

Извън срока за обжалване на присъдата по делото е постъпила молба и от подсъдимия Г., в която също се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се акцентира на констатираната наркотична зависимост и на липсата на целено увреждане на пострадалия и е отправено искане за оправдаване по повдигнатото обвинение или за връщане на делото на СГС за преквалифициране на деянието.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като счита, че липсват доказателства за субективната страна на деянието.

Подсъдимият не е искал и не е допускал причиняването на смърт, а след като е бил неоснователно ударен и обиден от пострадалия, е поискал сметка на неоправдано агресивния пътник. Въз основа на незаинтересованите от изхода на делото свидетели К. и Р. се установява, че пръв е проявил агресия пострадалият, но съдът е пропуснал да констатира наличното противоречие по този въпрос в доказателствените източници.

Дори обясненията на подсъдимия не са изцяло коментирани, тъй като е останало недовършено изречението в частта относно некредитираната от съда част от тях. На следващо място от действията на подсъдимия следва да се съди за субективната страна на деянието, а те сочели, че е налице единствено умисъл за причиняване на телесна повреда. Изводът за възможността да се причини опасност за живота на В. е изведена въз основа на предположението за това при наличието на проникващо нараняване в гръдната кухина, което е недопустимо, още повече че това не е реализирано и в нито един момент и не е създадена опасност за живота. В този смисъл не следвало да се кредитира и заключението на вещото лице д-р Х. относно възможността за проникващо нараняване, тъй като изводите са направени не въз основа на преглед, а само по писмени данни. Отделно от това се оспорва и заключението, че при пострадалия няма защитни наранявания, тъй като реално не е имал физическа 2 възможност за реакция при бързото получаване на увреждането, а това не се потвърждава от свидетелските показания, които не установяват въобще как се е стигнало до удара. Следвало в тази насока да се кредитира твърдението на подсъдимия, че пострадалият е вдигнал ръката си, за да го удари, което не се и отрича от последния, заявяващ липсата на спомен за това кой точно е започнал разправата. От заключението на д-р Г. се установявало, че нараняването е засегнало единствено кожа и подкожие, поради което нараняването има характер на лека телесна повреда и така следва да се квалифицира деянието, извършено в опит за защита при замахване на пострадалия да удари подсъдимия. Необоснована е тезата на съда, че същото е останало недовършено поради намесата на трето лице, опитало се да разтърве подсъдимия и пострадалия и това е попречило за нанасянето на по-силен удар с ножа, тъй като такова лице въобще не е било установено и разпитвано по делото. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на постановената присъда и оправдаването на Г. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В собствена защита подсъдимият Г. също заявява, че е искал единствено да се защити след като пострадалият го е ударил няколко пъти по главата, а впоследствие се е опитал отново да го удари. Позовава се на експертното заключение за нанасянето на удар с малка сила, което означавало, че не би нанесъл такъв в случай, че желае да причини смърт.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение, тъй като изложените от съда мотиви за осъдителната присъда следва да се споделят. Въз основа на експертните заключения и останалите доказателствени източници се установявало, че подсъдимият, упражнявайки сила е причинил нараняването на пострадалия, като е нанесъл удар с нож в област, в която при по-дълбоко проникване на острието, би могъл да настъпи летален изход. Освен това въз основа показанията на пострадалия е направен извод за намесата на лице, което е разтървало двамата.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, прие следното:

За постановяване на присъдата, първостепенният съд е провел в пълнота необходимите процесуално-следствени действия при спазване на процесуалните правила, с което е установил релевантните за предмета на доказване по делото обстоятелства. Същите са изведени в пълнота въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Б. В., М. Б., Е. К., И. Р., Г. З., П. Г., Д. Д., И. Б., С. Г., М. Б., Р. Р. / заедно с показанията на част от тях от досъдебното производство, приобщени към 3 доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 НПК/, експертни заключения по съдебномедицински експертизи, на веществени доказателства чрез ДНК анализ, дактилоскопна, трасологична, съдебно-психиатрична и психологическа експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие и изземване, за обиск на подс. Г., както и за разпознаване на подсъдимия от свид. К. и свид. Б., за освидетелстване и за вземане на обтривки от ръцете на подс., за вземане на образци за сравнително изследване от Б. В. и от подс. Г.Г., за доброволно предаване дрехи на В., експертни справка № 1685-Х/2018 и № 1686-Х/2018, медицинско удостоверение за Г.Г. от ЕТ "ИПСМП- д-р Б. Е." от 29.05.18 г., медицинска документация за пострадалия Б.

В., свидетелите А. и К., справка за съдимост, характеристики и медицински документи за подсъдимия.

При провеждане на въззивното производство е счетено за ненужно извършването на съдебно следствие и не са приобщени нови доказателства, а въз основа на надлежно събраните такива от първата инстанция, прецизно преценени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав след собствен анализ на същите, сподели изведената от първата инстанция фактическа обстановка, която само допълни и прецизира по начин, счетен за съответстващ в най-пълна степен на обективната истина и която се свежда до следното:

Подсъдимият Г. Г. Г. е роден на ******** г. в гр. София, българин с българско гражданство, с основно образование, неженен, понастоящем не работи, живее в гр.

София, но е без постоянен адрес, а към момента на производството е задържан в СЦЗ.

Г. е бил освобождаван два пъти от наказателна отговорност с налагане на административни наказания "глоба" през 2008 г. за престъпления по чл.325, ал.1 и по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, а по нохд № 13798/08 г. на СРС е бил осъден с присъда, в сила от 08.04.2009 г. за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, извършено на 31.07.2003 г., като му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

При подс. Г. е налице синдром на зависимост към хероин и метадон, както и психична зависимост към психостимуланти /амфетамини и кокаин/ и рискова употреба на марихуана, поради дългогодишната употреба на наркотичните вещества.

Вследствие на това е развил промяна на личността, включваща промяна на характера, на приоритетите и понижаване на морално-етичните задръжки, като се е лекувал доброволно в психиатрични клиники, без да се води на отчет в такова заведение. При него липсва психично заболяване в тесния смисъл на понятието и липсва интелектуален дефицит, който да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.

От 01.12.2017 г. подс. Г. бил приет в програма за лечение на лица с опиева зависимост, провеждана от ЕТ "ИПСМП- д-р Б. Е." с дневна доза "Метадон Унифарм" 4

10 мг/мл 130 мг, предоставян му в тъмнокафяви шишета за прием на място и за ежедневна домашна употреба по съответна схема. Последният прием на лекарствения продукт от подсъдимия бил на 14.05.2018 г. на място в лечебното заведение, находящо се в гр. София, бул. "Сливница" № 309, като му било предоставено количество за домашен прием до 20.05.2018 г.

На 14.05.2018 г. след 17.00 ч. в гр. София пострадалият Б. В. и приятелката му – свид. М. Б. се срещнали при метростанция "Лъвов мост" и се отправили към фитнес, находящ се на бул. "К. Величков". За целта се качили на тролейбус № 7 с инв. № 2123, управляван от свид. Г. З. в посока от Сточна гара" към ж.к. Люлин и застанали прави в средната му част - на колелото на тролея. В превозното средство по същото време имало и други правостоящи, а три непълнолетни лица от ромски произход /на около 10-14 години/ цапали седалките, като хвърляли по тях семки. Първоначално те се намирали в задната част, а впоследствие минали напред, където седнали в близост до подсъдимия Г., намиращ се в този момент на седалката зад водача, и започнали да разговарят с него. Междувременно подразнен от действията им Б. В. им направил забележка, като отишъл в предната част на тролея и възприемайки подсъдимия заедно с тях, го ударил с ръка по врата и наричайки го "циганин" му казал да престанат да цапат. Първоначално подсъдимият не реагирал, а пострадалият се върнал при приятелката си в средната част на превозното средство. При приближаването на спирка "Хр. Ботев" и спирането на нея подсъдимият се изправил и тръгнал към В., като едновременно с това викал "Защо ме удряш". Двамата били един срещу друг и започнали да се бутат, като въпреки опитите на трето, неустановено по делото лице, да ги раздели, както и викове на останалите пътници, подсъдимият извадил намиращия се у него нож и нанесъл удар прямо пострадалия в лявата странична част на тялото му непосредствено под гърдите. Усещайки нараняването, пострадалият се оттеглил в задната част на превозното средство и слязъл от него, лягайки на тротоара с викове, че е наръган. Помощ му била оказана от присъстващите и свид. Б., като бил извикан и екип на спешна медицинска помощ. Заради случилото се водачът Златинов затворил вратите на тролея и поискал от подсъдимия да остави ножа, след което на място пристигнал сигнализирания за инцидента полицейски екип на СДВР в състав от свидетелите С. Г., П. Г., Д. Д. и И. Б.. Подсъдимият бил задържан, а пострадалият – отведен с линейка в УМБАЛСМ "Пирогов".