Решение № 1105 от 10.07.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Русе, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520105555 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, представляван от управителите Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова, чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.04.2021г. в качеството на кредитор сключил Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40003774659 с А П А., клиент, за сумата 450.00 лв при годишен процент на разходите 47.96 %, годишен лихвен процент 40.90 %, дължима сума по кредита 544.75 лв, плюс закупен пакет от допълнителни услуги в размер общо на 450.00 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 994.75 лв със срок за плащане 11 месеца, с месечна вноска по погасителен план в общ размер 90.43 лв (49.52 + 40.91) и падежна дата 10то число от месеца. Погасителният план е получен от длъжника на 09.04.2021г., заедно с договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. На 09.04.2021г. чрез Преводно нареждане за кредитен превод превел на А П А. парична сума в размер на 450 лв. Твърди, че клиентът не е изпълнил договорните си задължения, не е направил нито едно плащане по заема, поради което изпаднал в забава.

Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 10.03.2022г. На 11.04.2021г. А П А. е починал, поради което предявил претенцията си срещу наследника му В. А. Ч. – ответник. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника, образувано в ч. гр. дело №20595/2024г. на Софийски районен съд.

Тъй като ответникът е направил възражение срещу издадената заповед за 1 изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено по отношение на В. А. Ч., наследник на А П А., че му дължи сумата общо 693.20 лв по ДПК №40003774659/09.04.2021г., от която 225.00 лв главница, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, 47.38 лв договорно възнаграждение за периода от 10.05.2021г. до 10.03.2022г., 195.82 лв законна лихва за периода от 10.03.2022г. до 04.04.2024г., 67.50 лв възнаграждение за закупена услуга Фаст и 157.50 лв възнаграждение за закупена услуга Флекси. Претендира направените разноски по заповедното производство и по настоящото дело.

Ответникът В. А. Ч. чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на иска. Заявява, че в качеството си на наследник на баща си А П А., е приел наследството му по опис (удостоверение изх. №9760/29.11.2021г. на Районен съд Русе), което включва ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, намиращ се в землището на с.

Червен, община Иваново, обл. Русе, местност “Баба Вела”. Наследствените му права са ¼ ид.ч., тъй като наследодателят е оставил за свои наследници двама синове. След установяване стойността на придобитото наследство е заплатил сумата 100 лв по изп. дело №2460/2019г. на ЧСИ Иван Хаджииванов, в което е бил конституиран като длъжник след смъртта на баща си. Със заплащане на посочената сума отговорността му към кредиторите е изчерпана. Прави възражение и за недействителност на ДПК №40003774659/09.04.2021г., съгласно чл.22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар.

По делото са представени писмени доказателства и са приложени ч. гр. дело №20595/2024г. и гр. дело №50108/2024г., двете на Софийски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело №20595/2024г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №11459/16.04.2024г. срещу длъжниците П А. П и В. А. Ч. да заплатят всеки един поотделно на кредитора “Профи Кредит България” ЕООД сумите 225.00 лв главница по Договор за кредит №40003774659/09.04.2021г., заедно със законната лихва от 04.04.2024г. до окончателното изплащане, 5.38 лв мораторна лихва за периода 11.05.2021г.-10.03.2022г., 195.82 лв друга лихва за периода 10.03.2022г.-04.04.2024г., 47.38 лв договорно възнаграждение за периода от 10.05.2021г. до 10.03.2022г., 67.50 лв възнаграждение за услуга Фаст и 157.50 лв възнаграждение за услуга Флекси, 15.00 лв такси за 2 извънсъдебно събиране на вземането, както и за 144.27 лв общо разноски. С Определение №34269/26.08.2024г. заповедният съд е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение №11459/16.04.2024г. в частта за всички суми срещу длъжника П А. П, както и в частта срещу длъжника В. А. Ч. за сумите 5.38 лв мораторна лихва за периода 11.05.2021г.-10.03.2022г. и 15.00 лв такси за извънсъдебно събиране на вземането и е прекратил производството по ч. гр. дело №20295/2024г. на РС-София. Тъй като длъжникът В. А. Ч. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с Разпореждане №102045/18.07.2024г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иск срещу В. А. Ч. в законоустановения едномесечен срок, образуван в гр. дело №50108/2024г. по описа на Софийски районен съд. С Определение №35288/02.09.2024г. съдът на основание чл.113 ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Районен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40003774659/09.04.2021г., “Профи кредит България” ЕООД е предоставило на А П А. кредит в размер на 450.00 лв при годишен процент на разходите 47.96 % и годишен лихвен процент 40.90 %, със задължение да го погасява разсрочено за 11 месеца с размер на вноската 49.52 лв. Дължимата сума по кредита възлиза на 544.75 лв, като клиентът се е задължил да го погасява на десето число от месеца. Съгласно Декларации т.т. А и Б А П А. е получил на хартиен носител информация във формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общи условия към ДПК за физически лица, неразделна част от него, с които се е запознал, приел и подписал. Подписал е също договора за потребителски кредит, декларации т.Г за закупуване на допълнителни незадължителни услуги “Фаст” за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и “Флекси” за възможност за промяна на погасителния план. Подписите не са оспорени. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга “Фаст” е 135 лв, а възнаграждението за закупената допълнителна услуга “Флекси” е 315 лв при месечна вноска 40.91 лв, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общо задължението по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 3

994.75 лв, а общият размер на погасителната вноска – 90.43 лв.

От приложеното на л.40 Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №40003774659 се вижда, че клиентът не е изплатил задължението си по същия (не е платил нито една вноска) и към дата 22.08.2024г. същото възлиза на сумата 1355.63 лв.

Видно от Удостоверение за наследници изх. №30-3215-17/21.11.2021г., издадено от длъжностното лице при Община Русе, А П А., б.ж. на гр. Русе, е починал на 11.04.2021г. (Акт за смърт №1164/12.04.2021г.) и е оставил за свои наследници синове П А. П и В. А. Ч. – ответника.

Възражението на ответника за недействителност

№40003774659/09.04.2021г., съгласно чл.22 ЗПК поради изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е основателно. на ДПК неспазване

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, каквото качество има ответника.

Възнаграждението за услугите “Фаст” и “Флекси”- 450 лв общо (135 + 315) е в размер колкото е главницата по кредита (450 лв). Очевидно възнаграждението за тези услуги е несъразмерно високо и целта е повишаване двойно цената на предоставения кредит. Клаузите, предвиждащи възнаграждение за услуги като приоритетно разглеждане на искане за кредит или право да се иска промяна на погасителния план, директно противоречат на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит - кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходът за възнаграждение за тези услуги със сигурност не е включен в елементите, образуващи годишния процент на разходите. Ако сумата от двете възнаграждения се включи при изчисление на годишния процент на разходите, размерът му ще надхвърли ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съдът намира за нищожни на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК клаузите за допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че предметният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което 4 и съгласно чл.23 ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Основателно е и възражението на ответника за недължимост на исковите суми, предвид обстоятелството, че е приел наследството на баща си А П А. по опис.

Безспорно е, че наследниците на починалия длъжник А П А., в т.ч. и настоящият ответник, са подали молба по чл.61 ЗН за приемане по опис наследството на починалия си баща. С Определение №3187/26.11.2021г. по ч. гр. дело №5670/2021г. съдия в Районен съд Русе е допуснал приемане на наследството на А П А., б.ж. на гр. Русе, починал на 11.04.2021г., от наследниците му П А. П и В. А. Ч. по опис, съгласно Протокол за опис от 23.11.2021г. на ЧСИ Иван Хаджииванов и е постановил приемането по опис да се впише в книгата за приемане и отказ от наследство, водена в деловодството на РРС. Видно от удостоверение изх. №9760/29.11.2021г., приемането на наследството, останало след смъртта на А П А., починал на 11.04.2021г., от В. А. Ч., ЕГН **********, е вписано под №443/26.11.2021г. в особената книга при Районен съд Русе.

От Протокол за опис на недвижимо имущество от 23.11.2021г. на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие Окръжен съд – Русе и Оценителен доклад за определяне пазарната стойност на недвижим имот, намиращ се в с.

Червен, община Иваново, обл. Русе, се установява, че наследството на А П А. включва ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, намиращ се в с. Червен, община Иваново, област Русе в местността “Баба Вела”, целият с площ 1001 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, трета категория на земята, с пазарна оценка на целия имот 395 лв.

Съгласно чл.5 ЗН, правата на наследниците са равни или в случая по ¼ ид.ч. от описания имот.

От данните в удостоверение изх. №416/10.01.2022г., издадено от ЧСИ Иван Хаджииванов по изп. дело №2460/2019г., се установява, че П А. П и В.

А. Ч. са конституирани като длъжници по същото изпълнително дело в качеството им на наследници на А П А. и са заплатили в брой общата сума 200 лв, представляваща парична стойност на приетото от тях имущество, с което наследствената маса е изчерпана и изп. дело №2460/2019г. по описа на ЧСИ е 5 прекратено на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК. На л.28 е приложена квитанция към приходен касов ордер №9982 за сумата 100 лв, с която на 04.01.2022г. ответникът В. Ч. е погасил изцяло задължението си по цит. изп. дело.

Съгласно чл.60, ал.2 ЗН, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Съответно отговорността на В. Ч. към кредитора “Профи кредит България” ЕООД е ограничена до платената от него сума. Това е така, защото последица от приемането на наследството по опис е ограничаване размера на отговорността на приелия наследството по опис наследник до размера на стойността на полученото наследство.