Решение № 381 от 25.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 2081/04.04.2025 г., постановено по гр. д. № 11633/2023 г. по описа на СГС, І ГО, 2 състав, А. Ц. А. е осъден да заплати на П. И. Д. сумата от 33 000 лв., на основание чл.45 ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 434, 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане от 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 4 6282, 34 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника А. Ц. А., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност. Липсва причинно следствена връзка между описания деликт от ищеца и поведението на ответника. По делото не е разпитан очевидец на падането на ищеца. Не е налице вина на ответника, както и вредите не са закономерен резултат от поведението на ответника. Счита, че решаващият съд не е обсъдил представените от него писмени доказателства, установяващи влошаване на здравословното му състояние, което му е попречило да извърши процесните действия спрямо ищеца. Съдът не е съобразил заключението по съдебно медицинската експертиза от наказателното производство. Дори да е имало схватка между страните, то ответникът със сигурност не е могъл да предвиди, че може да счупи подбедрицата на ищеца. Поддържа, че поведението му не е 1 виновно, както и обективно ответникът не е могъл да извърши описаните от ищеца действия. Счита, че неправилно е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид ниската тежест на правонарушението от страна на ответника, ако такова е налице, данните за възможно самоувреждане от страна на ищеца, ниската степен на вина на ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Не претендира разноски за въззивното производство. прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца П. И. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Счита, че обжалваното решение е мотивирано, като съдът е изследвал в съвкупност целия събран в хода на процеса доказателствен материал и е достигнал до обосновани и правилни правни изводи. По делото е установено, че жалбоподателят в нарушение на закона е строшил и двете кости на подбедрицата му и не е ангажирана наказателната му отговорност поради изтичане на абсолютната давност. Счита, че депозираната от ответника жалба е бланкетна и не сочи конкретни пороци на обжалваното решение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в гр. София, кв. „***“, на ул. „Капитан Г. Мамарчев“ № 17, се намирали складове, в което се помещавали различни работилници. Едно от тези помещения се стопанисвало от ответника. В близост до него се намирал склад, стопанисват от С. и Д. М., както и ищеца. Последните използвали склада като цех за дърводелство и боядисване. На 17.10.2018 г. ищецът и братята С. и Д. М. се намирали в цеха. Около 15.30 ч. боядисвали дървени материали. През това време се появил ответникът, който управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“. При паркирането си на адреса, минал с автомобила си през опънатия маркуч за сгъстен въздух, използван от ищца за бояджийска дейност. При преминаването си през този маркуч, той се откачил от бояджийския пистолет, а свободният му край паднал на земята и започнал да вдига прах, напрашавайки по този начин дървените детайли, които братята и ищецът боядисвали. Ищецът направил забележка на ответника. Между тях избухнал скандал. Ответникът започнал да бута ищеца и да го блъска, като го удрял по тялото. Слез това хванал качулката на дрехата на ищеца и го издърпал напред и надолу, прилагайки му хватка и завъртайки го на 90 градуса. В резултат на това ищецът паднал на земята, а ответникът се стоварил с цялата си тежест върху левия крак на ищеца. Продължил да прави опити да притиска ищеца към земята и не му позволявал да се движи, притискайки го с коленете си , а с длани хванал главата на ищеца и притискайки с палци очите му се опитвал да блъска главата му в земята. След предупреждение от присъстващите свидетели, че ще извикат полиция, ответникът преустановил хватката си, но 2 ищецът не успял да стане от земята. С. и Д. М. помогнали на ищеца да се изправи и го закарали по спешност до УМБАЛ „Царица Йоана“ (ИСУЛ), където бил приет за лечение. След установяване наличието на множество счупвания на подбедрицата, била извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, за което платил сумата от 1 400 лв. Ищецът бил изписан от болницата н 23.10.2018 г., като заплатил потребителска такса в размер на 34, 80 лв. На ищеца било предписано два месеца да не стъпва на оперирания крак, като бил насочен за рехабилитация.

За продължителен период от време ищецът бил обездвижен, не можел да ползва пълноценно оперирания си крайник в продължение на 8 месеца, като през първите два не е стъпвал на оперирания крак, а пред останалите 6 месеца се придвижвал с помощни средства. Изпитвал болки и страдания, които са били особено силни и продължителни. За период от 2 месеца след операцията трудно ставал от леглото, не можел да се обслужва сам, ангажирал приятели и наел лица, които да му помагат в ежедневното самообслужване. Социалният му живот продължавал да страда, изпитвал самота през целия възстановителен период. Предстояла му нова операция за отстраняване на металните плаки, което предполага и нов епизод на възстановяване и рехабилитация Поддържа, че претърпените от него имуществени и неимуществени вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 33 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 1 434, 80 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че с оглед липсата на влязла в сила присъда спрямо него, предявеният иск се явява изцяло неоснователен.

В условията на евентуалност счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Оспорва заявения в исковата молба механизъм на получаване на травмите от ищеца. Действително между страните е имало спор, който бил иницииран изцяло от ищеца и прераснал във физическа саморазправа от страна на ищеца. Счита, че счупването на крака на ищеца съставлява случайно събитие, за което не носи вина ответникът.в хода на наказателното производство било установено, че травмата може да настъпи както при придадена сила – блъскане, така и при самостоятелно падане, без външно въздействие. Твърди, че здравословното му състояние към момента на инцидента не му е позволявало да прилага хватки. Часове преди инцидента е бил с порязан пръст, поради което за него е било невъзможно да свива ръката си в юмрук и да нанася удари. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по Ортопедия и травматология, ищецът е постъпил на 17.10.2018 г. и е изписан на 23.10.2017 г. Поставена му е диагноза:

Множество счупвания на подбедрицата, като в деня на постъпването му е извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация: тибия и фибула. В снетата от пациента анамнеза е посочено, че при 3 сборичкване човек паднал върху лявата му подбедрица и я травмирал.

Докаран е в болницата със собствен транспорт. При изписване на ищеца са дадени препоръки за покой и щадящ режим на засегнатия крайник, да не стъпва на крака минимум 2 месеца, да се използват 2 помощни средства за придвижване. Ищецът е насочен в планов порядък към специализирано лечебно заведение по рехабилитация и физиотерапия за долекуване.

Назначено е медикаментозно лечение.

От представената по делото фактура от 18.10.2017 г. и касов бон се установява, че ищецът е заплатил на болницата сумата от 1 400 лв. за тибия.

Съгласно фактура от 23.10.2017 г. и касов бон ищецът е платил на болницата 34, 80 лв. – потребителска такса

Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 138.04/19.04.2019 г., изготвено от доц. д-р А. А., Ръководител Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ-София, на същата дата е прегледал ищеца, който е съобщил, че на 17.10.2017 г., около 16.30-17 ч., в стопански двор в кв. „***“, при сбиване с познат мъж, получил счупване на крака. При прегледа е установено счупване на двете кости на лявата подбедрица, наложили оперативно лечение. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения.

Счупването на всяка кост на лявата подбедрица е причинило на ищеца трайно затруднение движенията на левия долен крайник.

Видно от представения препис от протокол от проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание по ВНАХД № 684/2023 г. по описа на СГС, НО, VІІ въззивен състав, обвиняем в посоченото производство е А. Ц.

А.. Същият е привлечен да отговаря по чл.133, ал.1, пр.2 вр. с чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 НК за деяние, реализирано на 17.10.2018 г. Тъй като срокът за наказателно преследване по чл.81, ал.3 НК вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекъл считано до 17.04.2023 г., и изявлението на обвиняемия, че желае наказателното производство срещу него да бъде прекратено на основание изтеклата давност, съдът е отменил изцяло решение от 10.02.2021 г. по описа на СРС, НО, 122 състав по НАХД № 8220/2020 г. по описа на СРС, НО, с което обвиняемият А. Ц. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.133, ал.1, пр.2 вр. с чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 НК, като е освободен на основание чл.78а, ал.1 НК от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“, като са му възложени направените по делото разноски и наказателното производство спрямо обвиняемия А. Ц. А. е прекратено.

От заключението на вещото лице д-р К. А. С., специалист по ортопедия и травматология, по изсушената пред СГС съдебно -медицинска експертиза се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил многофрагментно счупване на големия пищял на лявата подбедрица в долния му край. Увреждането има травматичен характер. Медико-биологичната характеристика на полученото увреждане е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни. Въз основа на рентгеновата снимка на лявата подбедрица на ищеца, направена при постъпването му в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД и от вида на счупването на големия пищял на лявата подбедрица, вещото лице приема, че счупването се е получило по усукващ механизъм. При нормално протичане на 4 лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждане е около 6-8 месеца, което кореспондира с протичането на възстановителния процес при ищеца. След извършен от вещото лице преглед на 07.11.2024 г. от вещото лице ищецът е съобщил за болки в мястото на счупването при застудяване и физическо натоварване. Няма функционален дефицит на лявата колянна и глезенни стави. Наличие на 3 оперативни цикатриса, разположени един под друг в различни отдели на лявата подбедрица с дължина съответно 5 см. за горния, 5 см. за средния и 7 см. за долния. Металната остеосинтеза не е отстранявана. Към момента на прегледа липсват медицински показания за отстраняване на металната остеосинтеза.