Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 3993 от 29.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
12667/2025
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3993 гр. Варна, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112667 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *************, действащ чрез пълномощника си адв. П. П. от АК – Варна, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********, заличено в хода на производството с универсален правоприемник „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че правото на принудително изпълнение на вземанията на ответника по Заповед за изпълнение № 7531/31.08.2011 г. и изпълнителен лист от 08.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 12796/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, X състав, а именно сумата от 8 850,02 лв. (равностойност на 4 524,94 евро) – главница по договор за кредит от 09.08.2010 г., сумата от 781,80 лв. (равностойност на 399,73 евро) – договорна лихва за периода от 09.11.2010 г. до 28.08.2011 г., сумата от 523,17 лв. (равностойност на 267,49 евро) – наказателна лихва за просрочени главници за периода от 09.11.2010 г. до 28.08.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2011 г. до окончателното изплащане, в т.ч. изчислената от съдебния изпълнител законна лихва за периода от 29.08.2011 г. до 20.02.2025 г. в размер на 12 707,76 лв. (равностойност на 6 497,37 евро), както и сумата от 746,82 лв. (равностойност на 381,84 евро) – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и на сумата от 300,00 лв. – разноски по изпълнителното дело, и на сумата от 2 126,89 лв. – такси по Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители, събирани по изпълнително дело № 20257110400130 по описа на ЧСИ Д.П., рег. № 711 на КЧСИ, е погасено по давност, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 750,03 лв. (равностойност на 1 406,07 евро), принудително събрана от Б.ите му сметки по посоченото изпълнително дело, като получена без основание.

1

Ищецът твърди, че въз основа на посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД процесните суми, като изпълнителният лист е издаден на 08.09.2011 г. Сочи, че от тази дата до образуването през 2025 г. на изп.д. № 20257110400130 по молба на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД нито ответникът, нито неговият праводател са предприемали действия за принудително събиране на вземането, поради което петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекла. Твърди още, че не е бил уведомен за цесията по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, че с покана за доброволно изпълнение от 06.02.2025 г. е уведомен за задължение в общ размер на 26 036,46 лв., както и че след налагането на запори върху Б.ите му сметки в „Централна кооперативна банка“ АД от тях са усвоени общо 2 750,03 лв., които счита за получени от ответника без основание.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ******** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по допустимост и по основателност. Възражението му за местна неподсъдност е оставено без уважение.

Поддържа, че искът е недопустим за сумите над главницата, тъй като с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и акцесорните, че законната лихва не подлежи на самостоятелно установяване, доколкото в изпълнителния лист е посочена само като период, както и че разноските в заповедното производство не могат да бъдат предмет на установителен иск съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По същество твърди, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано изп.д. № 20117110400713 по описа на ЧСИ Д.П., по което са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността, че съгласно ТР № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС давността не е текла до 26.06.2015 г., че е била спряна и по време на извънредното положение, обявено през 2020 г., и че новото изпълнително дело е образувано преди изтичането . Поддържа още, че давността не погасява самото вземане, което продължава да съществува като естествено, поради което длъжникът не може да иска установяване, че „не дължи“. Оспорва и иска по чл. 55 ЗЗД, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и претендира юрисконсултско възнаграждение.

С уточнителна молба от 17.12.2025 г. ищецът изрично е оттеглил претенцията си за установяване на недължимостта на разноските по изпълнителното дело в размер на 300,00 лв. и на таксите по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 126,89 лв., което е отразено в определение № 17723/18.12.2025 г. и в доклада по делото.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.10.2026 г., ищецът, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа исковете и моли за уважаването им, като претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът не изпраща представител, като в отговора е заявил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете.

2

Производството в частта за установяване на недължимостта на разноските по изпълнителното дело в размер на 300,00 лв. и на таксите по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 126,89 лв. следва да бъде прекратено. Таксите и разноските в изпълнителното производство не произтичат от изпълнителното основание и не съставляват част от удостовереното с него изпълняемо право, а се определят от самия съдебен изпълнител с постановление, издавано в хода на изпълнението, и се възлагат в тежест на длъжника по силата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Законосъобразността на тяхното определяне, включително техният размер и дължимостта им, подлежи на защита единствено по реда на обжалването на постановлението за разноските по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а не чрез иск по чл. 439 ГПК, чийто предмет е материалното право на взискателя да получи принудително изпълнение на вземането по изпълнителното основание. Поради това за ищеца не съществува право на иск за установяване на тяхната недължимост в исковото производство. Отделно от изложеното, с уточнителната молба от 17.12.2025 г., подадена преди първото по делото заседание, ищецът изрично е оттеглил претенцията си в тази част, а съгласно чл. 232, изр. първо ГПК до приключването на първото заседание искът може да бъде оттеглен без съгласието на ответника. Ето защо и на двете основания производството в тази част следва да бъде прекратено.

В останалата част отрицателният установителен иск е допустим. Ищецът има правен интерес от него, тъй като срещу него се води изп.д. № 20257110400130 по описа на ЧСИ Д.П., понастоящем спряно въз основа на допуснатото по делото обезпечение, а фактите, на които се позовава – изтичането на давността в периода след влизането в сила на заповедта за изпълнение, са настъпили след формирането на изпълнителното основание по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК. Възраженията на ответника за недопустимост на иска за сумите над главницата не могат да бъдат споделени. Изпълнителният лист удостоверява няколко самостоятелни вземания – за главница, за договорна и наказателна лихва, за законна лихва и за разноски в заповедното производство, всяко от които може да бъде самостоятелен предмет на принудително изпълнение, а обстоятелството, че с погасяването на главното вземане по давност на основание чл. 119 ЗЗД се погасяват и акцесорните, е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска. Законната лихва е предмет на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело, като съдебният изпълнител я е изчислил за периода от 29.08.2011 г. до 20.02.2025 г. в размер на 12 707,76 лв., поради което ищецът има интерес да установи, че и по отношение на нея правото на принудително изпълнение е погасено. Не е налице недопустимост и по отношение на присъдените в заповедното производство разноски. Цитираното от ответника ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се отнася до установителния иск по чл. 422 ГПК, с който се установява съществуването на вземането, а не до иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва правото на принудително изпълнение на всички вземания, включително за разноски, удостоверени в издадения изпълнителен лист.

По отношение на довода на ответника, че след изтичането на давността вземането продължава да съществува като естествено, поради което не може да се установява, че 3 длъжникът „не дължи“, съдът отбелязва, че със законната квалификация, указана с доклада по делото, предметът на иска е определен като установяване, че правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено по давност, като в този смисъл съдът ще се произнесе и в диспозитива на решението.

От фактическа страна.

От представения изпълнителен лист се установява, че на 08.09.2011 г. Районен съд – Варна, X състав, на основание чл. 416 ГПК, като е констатирал, че заповед № 7531/31.08.2011 г. по ч.гр.д. № 12796/2011 г. подлежи на изпълнение, е разпоредил ищецът да заплати на „Обединена българска банка“ АД процесните суми. Видно от постановление от 06.02.2025 г., ЧСИ Д.П. е образувала изп.д. № 20257110400130 по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като цесионер по договор за цесия от 31.01.2018 г., като със същото постановление е наложила запори върху Б.ите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Централна кооперативна банка“ АД и възбрана върху недвижим имот в гр.

Карнобат, а на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ГПК на 24.02.2025 г.

От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след проверка на изпълнителното дело и на удостоверение изх. № 29841/23.07.2026 г. на съдебния изпълнител, се установява, че от запорираните сметки на ищеца в „Централна кооперативна банка“ АД по сметката на съдебния изпълнител са постъпили на 13.02.2025 г., 19.02.2025 г. и 10.03.2025 г. суми в общ размер на 2 750,28 лв. С протоколи за разпределение от 15.04.2025 г. от тези суми съдебният изпълнител е отнесъл за свои такси сумата от 246,45 лв., а на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е разпределена и изплатена сумата от 2 503,83 лв.

Ответникът твърди, че преди образуването на изп.д. № 20257110400130 е съществувало изп.д. № 20117110400713 по описа на същия съдебен изпълнител, по което са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността. По делото обаче не са представени никакви доказателства нито за образуването на това изпълнително дело, нито за поискани или извършени по него изпълнителни действия и техните дати, а такива не се съдържат и в приобщеното изп.д. № 20257110400130.

По иска по чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като разпоредбата се прилага и за вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение (Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г.о.). Издаденият на 08.09.2011 г. на основание чл. 416 ГПК изпълнителен лист удостоверява, че към тази дата заповедта за изпълнение е била влязла в сила, поради което считано най-късно от 08.09.2011 г. е започнала да тече петгодишната давност за всички удостоверени с нея вземания.

Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за 4 принудително изпълнение, а нова давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като образуването на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. Съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г., давността не е текла до тази дата, а съгласно т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по дело, по което е настъпила перемпция.