Разпореждане № 2819 от 28.07.2025, Районен съд - Шумен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2819 гр. Шумен, 28.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Частно гражданско дело № 20253630102079 по описа за 2025 година

Производство по чл.411 и сл. от ГПК.

На 25.07.2025г. е постъпило заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от “Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу Е. Н. Т., ЕГН: **********, от с.***, общ. Стара Загора и Е. В. Т., ЕГН: ********** от с. Сърнево, общ. Раднево.

Заявлението, съдържа искане за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 921.08 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 40022175171 от 14.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, договорно възнаграждение в размер на 537.48 лв. за периода от 20.03.2024 г. до 20.06.2025 г.; неплатено възнаграждение в размер на 421.95 лв. за закупена и използвана услуга „Фаст“, за периода от 20.03.2024 г. до 20.06.2025 г.; неплатено възнаграждение в размер на 375.00 лв. за закупена и използвана услуга „Флекси“ за периода от 20.03.2024 г. до 20.06.2025 г.; неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 500.00 лв., начислени на 21.05.2024, по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни; мораторна лихва в размер на 238.40 лв., за периода от 21.01.2024 г. до 23.07.2025 г., както и присъждане на извършените разходи за процесуалното представителство в размер на общо 260.00 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение и подготовка на документи, както и държавна такса от 50.90 лв.

При разглеждане основателността на заявлението, съдът намира следното:

В чл.411, ал.2, т.1- т.5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), служебна проверка се дължи на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно 1 наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.

Заявителят сочи, че се дължи възнаграждение за закупените допълнителни услуги: за услугата "Фаст" (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита) и услугата „Флекси“ (право на промяна на погасителния план на потр.кредит), като са дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита и формира общата сума по кредита.

Съдържанието на клаузата за допълнителните услуги и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените " допълнителни услуги ", за които е предвидено отделно възнаграждение е свързана с усвояване и управление на кредита и като такава, за нея кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за "допълнителна услуга". Последната забрана е императивно уредена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разходите за тази услуга представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тази услуга представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираната клауза се явява уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК, според които длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него.

Съдът не намира основание да не съобрази с Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, в което е прието, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Противоречието с изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл.22 от ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 от ЗПК. В останалата си част заявлението е редовно и следва да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Направено е искане и за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Съгласно тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за 2 съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ се предвижда, че за защита по заповедни производства възнаграждението е от 50 до 180 лв. В настоящия случай, предвид това, че в производството не е налице сложност или друга специфика в производството, то възнаграждението следва да бъде определено в минимума предвиден в нормативния акт, а именно 50 лв., като в останалата му част до пълния му предявен размер от 260 лв. искането следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на “Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищов, срещу Е. Н. Т., ЕГН: **********, от с.***, общ. Стара Загора и Е. В. Т., ЕГН:

********** от с. Сърнево, общ. Раднево за сумата 921.08 лв. /деветстотин двадесет и един лева и осем стотинки/ - главница по Договор № 40022175171 от 14.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението - 25.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл.410 от ГПК на “Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752 подадено срещу Е. Н. Т., ЕГН: **********, от с.***, общ. Стара Загора и Е. В. Т., ЕГН: ********** от с. Сърнево, общ. Раднево в останалите му части, като основаващи се на неравноправни клаузи и поради противоречие със закона.

УВАЖАВА искането на “Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, за присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева), като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния размер.

Разпореждането подлежи на обжалване в отхвърлителната си част от заявителя пред Окръжен съд Шумен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3