Определение № 3412 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3412 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110104649 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №26976/27.01.2025г., подадена от Т. Д. П., срещу И.М.Х. (служител в 08 РУ на СДВР), с която е предявен иск по чл.71, ал.1, т. 1 ЗДискр, за установяване извършен тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., чрез следните деяния на ответника: опит да уговори частна среща с ищеца без да го призовава; отказ да си даде отвод по преписката, която е образувана по сигнал на ищеца и по която работи ответникът; отказ да съобщи на началника на 08 РУ на СДВР, че ищецът иска неговия отвод; отказ да призове ищеца с призовка и по телефона; отказ да снеме показанията на ищеца без да го призовава; отказ да съобщи на Прокуратурата за конфликта, който има ищецът с 08 РУ на СДВР; отказ да изпълни указанията на СГП и да снеме показания на ищеца.

Съдът, след като се запозна с фактическите твърдения изложени в исковата молба, както и в уточнителните такива, намира че предявения иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, по следните съображения:

Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е задължен да следи служебно, като преценката за наличие на правен интерес, съдът следва да извърши въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения. При липса на правен интерес, образуваното съдебно производство се явява недопустимо. В конкретния случай ищецът не излага фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно защитим по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес.

Съображенията му съставляват квалификации, в т.ч. и правни, които не могат да заместят конкретни обстоятелства, с които да се обоснове твърдяното право или правоотношение, обект на защита. Действително, правен спор може да възникне за всяко право или правоотношение, за което с предявяването на установителен иск ищецът да установи със сила на пресъдено нещо, неговото съществуване или не, с оглед на което ответникът да се съобразява и да не накърнява неоснователно правната сфера на ищеца. По дефиниция правоотношението, предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, чиято разновидност е иска по чл. 71, ал.1, т. 1 ЗДискр, трябва да се твърди или отрича като едно определено и вече възникнало между страните правоотношение или абстрактно възможни правоотношения не могат да бъдат предмет на защита. Ищецът излага твърдения, представляващи субективна оценка, в качеството на едно трето лице за работата, респ.

1 поведението на ответника, като липсват доводи за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация –„тормоз“.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Следователно тормозът е вид дискриминационно отнасяне, т.е. той е поведение, което причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на изброените признаци. Систематическото тълкуване на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. налага извод за необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и създаване за него на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Наличието на всичките, кумулативно изискуеми, предпоставки за определяне на едно отнасяне към конкретна личност, като тормоз, следва да се извежда от твърденията в исковата молба. Следва да се отчете, че създаването на враждебна, обидна или застрашителна среда се отнася до създаването на атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място - работно място, учебно заведение, държавно учреждение, търговски обект и пр., за които релевантни обстоятелства не се излагат твърдения. Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение, изразяващо се в опит за уговаряне на частна среща с ищеца без да бъде призоваван, липса на отвеждане на лицето от преписка, непризоваването на ищеца за разпит, несъобщаване от ответника на ръководстово за искания му от ищеца отвод, отказ от снемане на показанията на ищеца без призоваването му; отказ на ответника да съобщи на съобщи на Прокуратурата за конфликта на ищеца с 08 РУ на СДВР и отказ да изпълни указанията на СГП и да снеме показания на ищеца, не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз.

Твърденията в искова молба, касаещи неправилно според ищеца упражняване от страна на ответника на правомощията си по закон, не обосновава легитимен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване на тормоз. Съгласно чл. 14, ал. 1 НПК, съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Признатата оперативна самостоятелност на разследващия орган при осъществяване на правомощията си ищецът твърди да съставлява дискриминационно отношение, но по фактически твърдения се правоизключва по арг. от чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр, тъй като поведението на ответника спрямо ищеца съставлява по твърдения естеството на занятието на ответника, което се осъществява и се определя от професионално изискване за оперативна самостоятелност. Субективната оценка на ищеца за това дали работата на ответника е извършена в съответствие с нормативен акт, не може да обуслови наличие на признаците на неравно третиране. Освен това, разпоредбата на пар. 1, т. 1 ЗЗДискр, която дефинира тормоза не касае абстрактни съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг лица от различни етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно поведение, изразено чрез слово, писмо, телодвижение и др., насочено срещу конкретно лице и накърняващо правата и доброто му име.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от иск за установяване на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита по реда на ЗЗДискр. (В този см. Определение № 442/13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3427/2020 г. на ВКС, 2

III г. о., Определение № 396/9.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2958/2020 г. на ВКС, III г. о., Определение № 8120/24.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3866/2025 г. на СГС, което не е допуснато до касация с Определение № 3078/16.06.2025 Г. по ч. к. гр. д. № 2044/2025 г. на ВКС, IV г. о.).

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. №26976/27.01.2025г., подадена от Т. Д. П., срещу И.М.Х..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4649/2025г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от определението на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3