Решение № 3278 от 29.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3278 гр. Пловдив, 29.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330100168 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от А. М. У. против „Креди йес” ООД се излагат твърдения, че между страните на 31.01.2023г. е сключен договор за потребителски кредит №*** от 31.01.2023 г. с предмет предоставяне в заем на сумата от 2000лв. при месечен лихвен процен 3,330% с годишен процент на разходите в размер на 48,515%. Срокът за връщане на заетата сума е 13 месеца от 28.03.2023г. до 28.02.2024г., на 28 число на месеца се дължало по една вноска.

Изготвен бил и погасителен план, по който са определени вноски за погасяването на задължението като на определени месечни вноски в размер на 192,05 лв.- 12 вноски и последна 13 вноска в размер на 192,06 лв- включваща главница и договорна лихва.

Съгласно чл. 6 от договора, той следвало да бъде обезпечен с гарант или гаранти, отговарящи на изискванията на чл. 10, ал. 2, т.1 от ОУ към договора и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недв. имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 10, ал. 2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за кредит, се дължала неустойка по чл. 8 в размер на 1806, 34лв., която следвала да се престира заедно с погасителната вноска по кредита на разсрочено плащане. Така неустойката в процесния случай за непредоставяне на обезпечение е разсрочена в договора за кредит на 13 месечни вноски по следния начин: 12 вноски от 138,95лв. и последна 13 вноска в размер на 138,94 лв. Общата месечна вноска по кредита, включваща главница, договорна лихва и неустойка за 1 непредоставяне на обезпечение била 331лв. месечно, а общата сума за погасяване по кредита била 4303лв., от които главница 2000лв., договорна лихва за периода 28.02-2023г.28.02.2024г. 496,66 лв. и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1806,34 лв. На 26.04.2023г. на ищеца била издадено удостоверение с изх. № 4195 от 26.04.2023г. за активен кредит, от което се установява, че същият е заплатил 1014,06 лв., т.е. извършил е плащане на първите 3 вноски по кредита, включващи главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Ищецът се позовава на чл. 9 ЗПК и счита, че при сключване на процесния договор не са спазени императивни разпоредби от закона, което води до недействителност на отделни клаузи от съглашението. Той твърди, че чл. 8 от договора заобикаля закона и накърнява правата на потребителя по облигационното правоотношение, съответно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна. Той смята, че възлагането в тежест на заемополучателя да осигури някое от посочените в клаузата обезпечения в кратък срок е на практика неизпълнимо условие, което по същество представлява едно скрито възнаграждение за кредитора, прикрито и обозначено като неустойка, а по същество изпълняващо функциите на възнаградителна лихва. Твърди се, че поставяйки изначално неизпълними изисквания, кредиторът цели да се обогати в нарушение на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.

Сочи се, че включването на подобна неустойка според ищеца представлява друг вид разход по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, който според него трябва да бъде отнесен към ГПР.

Предвид това се твърди, че ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва, което представлява нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото неустойката била почти 55% от главницата по кредита. Според ищеца няма данни клаузата да е индивидуално уговорена между страните, а кредиторът едностранно е определил договорното съдържание, като потребителят не е имал възможност да влияе върху него. Ищецът се смята за потребител на финансова услуга по смисъл на пар. 1, т. 1 ЗЗП и според него предвидената клауза има неравноправен характер по смисъл на чл.143, ал. 2, т10 ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора.

Договорната клауза, предвиждаща неустойка била недействителна поради това, че противоречи на добрите нрави по смисъл на ЗЗД, тъй като не разполага с присъщите не една неустойка функции и по-конкретно обезпечителната такава. Според ищеца договорената неустойка не обезпечава вземане на ответника за вреди, тъй като такива не биха могли да настъпят единствено поради неизпълнение на задължението да се представи обезпечение на ответника. Поради тази причина неустойка нямала и възстановителна функция, а прилагането като санкция не може обоснове законосъобразност, доколкото паричния еквивалент се равнява на над 90% от главницата по кредита. Твърди се, че плащането на сумата по тази неустойка е с цел оскъпяване на кредита, а оттам и тази клауза следвало да противоречи на добрите нрави.

Посочено е, че по гр.дело № 10881 по описа на ПРС за 2024г. предявеният от лицето осъдителен иск за недължимо платената договорна лихва бил уважен до размер от 599.98 лв.

По договора за кредит била платена като договорна лихва сумата от 208.19 лв., за периода от 2

31.01.2023г. до 26.04.2023г. Тъй като договорът бил недействителен, сумата била получена от ответника без основание.

Моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

В разпоредбата на чл.3, т.5 от договора бил посочен конкретен размер на ГПР. Същият бил посочен и в СЕФ. Съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК при изчисление на ГПР не следвало да се включва размерът на неустойката по чл.8 от договора, тя представлявала разход, който следвало да се плати при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Ответното дружество било върнало на ищеца съобразно решението по гр.дело № 10884/2024г. пълния размер на получената по нищожната клауза за неустойка сума, поради това нищожната клауза не била породила правно действие. Затова не следвало да се включва в ГПР, доколкото към момента на подаване на исковата молба тази клауза не съществувала.

Лихвеният процент бил ясно определен за целия период на договора, а клаузата на чл.3 била индивидуално договорена между страните. ГПР не надхвърлял петкратния размер на законната лихва за периода, който към сключване на договора бил 14,20 пункта на годишна база. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 31.01.2023г., сключен между „Креди Йес“ ООД и А. М. У.. Представен е и погасителен план към договора за заем.

Според удостоверение за активен кредит от 26.04.2023г., по договора заемателят е заплатил сумата от 1014.06 лв.; дължимата сума е в размер на 3288.94 лв., а в случай на предсрочно прекратяване на договора към дата 03.05.2023г. същата ще възлиза на 1794.11 лв.

Представен е разходен касов ордер за сумата от 2000 лв. от дата 31.01.2023г., получена от А.

У..

Според удостоверение от 26.04.2023г. от „Креди Йес“ ООД на дата 26.04.2023г. кредит № *** с разрешен лимит 2000 лв. е предсрочно погасен.

Представени са приходни касови ордери с вносител ищецът и получател ответното дружество от дата 26.04.2023г. за сумата от 665 лв., от дата 26.04.2023г. за сумата от 1794.11 лв. – предсрочно погасяване, от дата 26.04.2023г. за сумата от 350 лв.

Представена е от ответното дружество справка за платените по договора суми, според която същите възлизат на 2 809.11 лв., с които са погасени 2000 лв. главница, 208.19 лв. договорна лихва, 599.98 лв. неустойка, 0.94 лв. наказателна лихва.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че 3 между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от 31.01.2023 г., по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 2000 лв., която същата е усвоил изцяло, при месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР 48.515%, платим на 13 месечни погасителни вноски от по 192,05 лв.; в чл. 8 от договора, се предвижда заплащане на неустойка в размер на 1806,34 лв. при непредставяне на посочените в чл. 6 от договора обезпечения на заема; ищецът не е предоставил посочените в чл. 6 обезпечения, поради което е начислена посочената в чл. 8 от договора неустойка в размер на 1806,34 лв., включена в месечните погасителни вноски, съгласно приложения към договора за заем погасителен план; с влязло в законна сила решение по гр.дело № 10881 по описа на ПРС за 2024г. е прогласена нищожността на клаузата по чл.8 от договора и дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 599.98 лв. недължимо заплатена сума по клаузата за неустойка.

Процесният договор има характеристиките на договор за паричен заем по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

В исковата молба се твърди нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова е необхоД. в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.515 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото 4 законово основание. Както се посочи, в чл.6 от договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, а в чл.8 – конкретния размер на неустойката при непредоставено обезпечение – 1 806.34 лв., с оглед на което съдът намира, че доколкото това вземане се дължи във връзка с кредита, следва да бъде включено като разходи по него, след като го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Както се посочи, според договора за кредит ГПР е 48.515 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за неустойката. Ответникът не оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, като твърди, че тя не следва да се включва в ГПР. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.