Решение № 105 от 14.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. К., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20255100500016 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 435/23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 234/2024 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявените обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, от Д. М. Я., роден на ********** г., притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Република България № 80006****, издадено на 04.01.2021 г. от МВР – К., срещу „Е. 79“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, следните получени без правно основание суми: сумата от 25 000 лева, платена на 14.08.2020 г.; сумата от 23 000 лева, платена на 01.09.2020 г.; сумата от 12 000 лева, платена на 29.09.2020 г.; сумата от 2 485 лева, платена 16.10.2020 г.; сумата от 20 000 лева, платена на 16.11.2020 г.; както и сумата от 3 000 лева, платена на 05.01.2022 г., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от датата на исковата молба – 29.01.2024 г., до окончателното им изплащане. С решението съдът е осъдил Д.

М. Я. да заплати на „Е. 79“ ЕООД сумата в размер на 7 530 лева, представляваща направени разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. М.

Я., който чрез своя представител по пълномощие – адв. П. Т. от АК – Пловдив, е подал въззивна жалба, във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че за да отхвърли предявените искове съдът приел, че основното противоречие между страните се свежда до това дали е налице имуществено разместване, както и че ответникът по същество не излага твърдения за правоотношение в тесен 1 смисъл между него и ищеца, което да оправдава получените суми, като ответникът оспорва, че средствата, които дружеството е получило от Д. Я. били на самото дружеството, а не негови. Съдът бил приел, че въпросът кому принадлежат паричните средства при иск за неоснователно обогатяване бил без правно значение за изхода на правния спор, но не така стоял въпросът при наличие на доверителни отношения между кредитора и длъжника, при която хипотеза неоснователно обогатяване не било налице. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът бил приел, че исковете са неоснователни с тезата, че в действителност в периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. от банковата сметка на ищеца в полза на ответника са преведени сумите на обща стойност от 85 485.00 лева, за които нямало основание, но същите били собственост на дружеството – длъжник, а не на ищеца, поради което не било налице неоснователно обогатяване. Представителят на ищеца не споделя този извод на първоинстанционния съд, като излага съображения, че е доказано, че твърдените от ищеца преводи са извършени, като юридичeска причина за тях не се посочвала от ответника, а само се твърдяло, че процесните суми са собственост на дружеството и не подлежали на връщане, без да са представени доказателства за това. Навеждат се доводи за извършени съществени процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест и оценката на събраните доказателства. Били допуснати двама свидетели за установяване на фактическото управление на дружеството от страна на ищеца и за отношенията му със съдружниците в него, но с оглед забраната на чл. 164, ал.1 от ГПК, свидетелските показания, касаещи основанията за извършените плащания не следвало да бъдат кредитирани. На следващо място се посочва, че св. Ш. О. е заинтересован от изхода на делото, който факт първоинстанционният съд посочил, и показанията му следвало да се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК, но това не било сторено. Показанията му относно извършените плащания в брой, свързани с търговска дейност били изолирани и неподкрепени от нито едно друго доказателство. Съгласно приетото заключение на вещо лице, процесните суми били отразени по счетоводна сметка на дружеството № 4941- разчети със собственици краткосрочни, като не били открити други документи, които да дават основание да се приеме, че сумите са от търговска дейност. Въпреки това съдът не бил кредитирал заключението на вещото лице в посока, че това са средства внесени от съдружник, което представлявало извънсъдебно признание за основанието за плащане, а кредитирал показанията на заинтересования свидетел, който давал противоречиви и изолирани показания. Жалбоподателят посочва и че не е спазена законовата процедура при допускането на управителя на ответното дружество – Н. А., да даде обяснения по реда чл. 176 от ГПК. Счита, че така дадените обяснения са събрани в нарушение на ГПК, поради което не следвало да бъдат приобщавани като доказателството по делото, но въпреки това съдът ги е обсъдил. При постановяване на решението съдът бил кредитирал посочените обяснения и се е позовал на изхождащи от страната изгодни за нея факти. На следващо място, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ищецът е заявил, че няма никакви имуществени или неимуществени претенции към дружеството, нито към капитала му, нито към дружественото имущество извън капитала, съразмерно на имуществените му дялове, поради което приел, че към 17.09.2022 г. ищецът не е бил титуляр на вземане към дружеството.

2

При тези съображения жалбоподателят моли, въззивният съд да отмени обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, като основателни и доказани. Претендират се разноски съгласно представен списък.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Е. 79“ ЕООД, подаден чрез процесуалния му представител – Адвокатско дружество „Д. и Б.“, представлявано заедно и поотделно от управители му – адв. Д. Д. и адв. И. Б., в който се посочва, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че правилно районния съд е приел, че предявените искове са останали недоказани, както и че между страните са били налице особени доверителни отношения. Видно било от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, че в периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. процесните суми били преведени от банкова сметка на ищеца по банкова сметка на ответника, както и че като основания били посочени „Вноска от съдружници неизискваща регистрация по ТЗ“, „Захранване на сметка“ и „Вноска“. Навеждат се доводи, че дружеството фактически се управлявало от ищеца, макар формално управител на същото да е била Н. Р. Посочва се също така, че съдът е кредитирал свидетелските показания и обясненията на управителя на ответното дружество, относно това, че ищецът е имал контрол върху паричните активи на дружеството, като приел, че това произтича както от обстоятелството, че управителя на дружеството, ищецът и другия съдружник са роднини, което предполагало отношения на взаимно доверие, така и от обстоятелството, че ищецът е изпълнявал длъжност по трудово правоотношение, свързана с водене на счетоводни и стокови документи. Излагат се съображения, че за да бъде приложима хипотезата на чл. 55 от ЗЗД е абсолютно необходимо ищецът да няма на разположение друго средство за защита, т.е. преводът на средствата следвало да бъде извършен без никакво основание. Видно било от приетата като доказателството разпечатка от движението по банковата сметка на ищеца, че същият е извършвал преводи по тази сметка и е посочил две основанията за превеждането на сумите – захранване на сметка и превод, т.е. действията по предоставяне на средства от ищеца на ответника се основавало на намерението му да захрани сметката на дружеството и да преведе средства. В тази връзка се прави извод, че преводите не са извършени без основание, като за тях било налице такова, което може да се извлече от осчетоводяването им и основанията на банковите преводи. Освен това, в хода на делото ищецът не доказал, че в посочения в исковата молба период е разполагал в собственост със средствата преведени на ответното дружество. При тези доводи представителят на въззиваемия счита, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт се явявал правилен и обоснован. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът Д. Я., редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. П. Т. от АК - Пловдив, надлежно упълномощен.

Последният поддържа подадената въззивната жалба. В хода на устните състезания моли жалба да бъде уважена, като счита, че първоинстанционното решение е неправилно. Претендира присъждане на направените разноски пред 3 двете съдебни инстанции.

В дадения едноседмичен срок представителят на въззивника е представил писмена защита, в която е изложил подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, като моли да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание въззиваемият „Е. 79“ ЕООД, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. Б. от АК – Хасково, надлежно упълномощен. В хода на устните състезания последният моли въззвината жалба да бъде отхвърлена.

В дадения едноседмичен срок представителят на въззиваемия е представил писмена защита, в която излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, както и тези изложени в представените писмени защити, приема за установено следното:

Въззивната жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Производството пред първа инстанция е образувано по предявени от Д.

М. Я. обективно кумулативно съединени искове срещу „Е. 79“ ЕООД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца – Д. М. Я., на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД следните суми:

- сумата от 25 000 лева, платена на 14.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;

- сумата от 23 000 лева, платена на 01.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;

- сумата от 12 000 лева, платена на 29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;

- сумата от 2 485 лева, платена 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;

- сумата от 20 000 лева, платена на 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до 4 окончателното й изплащане;

- сумата от 3 000 лева, платена на 05.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че за периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. ищецът Д. Я. е извършил 6 банкови превода в общ размер от 85 458 лева от лична банкова сметка по банкова сметка на търговско дружество „Е. 79“ ЕООД. Твърди се също така, че посочените суми са платени без основание, тъй като общото събрание на съдружниците не е приемало решение за внасяне на допълнителни парични вноски и сумите не са платени на друго основание.