Решение № 619 от 11.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330205055 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-2200146 от 25.08.2022г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Морамекс груп“ ООД ЕИК:115560995, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата се посочва, че административният орган само формално е преразказал какво е установено и коя законова норма приема, че е нарушена, без да обсъди въпросите – има ли нарушение на КТ, в какво се изразява, от кого е допуснато, следва ли да се наложи санкция, на кого, на какво правно основание и представлява ли нарушението маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, в условията на евентуалност – нарушението да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата, като сочи, че работникът е ползвал отпуск по болест и му е изплащано обезщетение, което 1 не може да се осъществи, ако за същият работник не е представен трудов договор, независимо от заявеното то него. Предлага съдът да постанови решение, с което да уважи подадената жалба. *** на дружеството жалбоподател поддържа заявеното от процесуалния представител, като сочи, че самият работник никога не е искал да подпише нищо, както и че е искал да бъде съкратен, за да получава обезщетение.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата, като сочи, при проверката е установено, че в ТД НАП е регистриран трудов договор, но последното се прави от работодателя, който посочва датата на сключване на договора, но същия не представя самия сключен договор. В този мисъл сочи, че макар в случая да няма спор, че трудов договор е регистриран и обезщетение е получавано, но работникът все пак не е подписвал такъв, лишен е от правото да разбере неговото съдържание. Още посочва, че нарушението не може да бъде счетено за маловажно, доколкото законодателят е предвидил, че за нарушението на чл.61, ал.1 от КТ не може да се приложи чл.415в, ал.1 от КТ. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като в поза на въззиваемата страна бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 29.08.2022г., видно от приложеното заверено копие на разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, на 12.09.2022г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

2

На 05.11.2021г., в гр.Пловдив, в склад за санитарни и хранителни материали, находящ се на ***, дружество „Морамекс груп“ ООД ЕИК:115560995, като работодател, приело и допуснало до работа работникът И. К. С., ЕГН: **********, без със същия да е сключен трудов договор, преди постъпването му на работа.

На 29.06.2022г., свидетелят Д. Х. Д. – в качеството му на *** в Дирекция „Инспекция по труда“, по повод сигнал, извършил проверка в същия склад в гр.Пловдив, *** стопанисван от дружество „Морамекс груп“ ООД. При същата проверка, както и след запознаване с документи, предоставени от „Морамекс груп“ ООД, свидетелят Д. установил, че 05.11.2021г., в гр.Пловдив, в склад за санитарни и хранителни материали, находящ се на ***, дружество „Морамекс груп“ ООД, като работодател, приело и допуснало до работа работникът И. К. С., ЕГН: **********, без със същия да е сключен трудов договор, преди постъпването му на работа С оглед на горното, на 21.07.2022г. свидетелят Д. Х. Д. съставил АУАН № 16-2200146 срещу „Морамекс груп“ ООД за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от *** на дружеството – Н. И.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д. Х. Д., които помни случая и описва извършената проверка, констатираното при същата, както и съставянето на акта. Показанията на свидетеля Д. добре кореспондират и с тези на самия работник И. К. С. – разпитан по делото, който също сочи, че е работил в дружеството „Морамекс груп“ ООД без да е подписвал и без да му е предоставен трудов договор. Съдът намери показанията на свидетелите Д. и С. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, а именно – разчетно платежни ведомости на дружество „Морамекс груп“ ООД за месеците ноември 2021г. – февруари 3

2022г., от които е видно, че на работника И. К. С. е начислявано и изплащано трудово възнаграждение, съответно – установява се, че С. е работил като *** в дружеството през същия период.

Липсата на сключен трудов договор по същество се явява отрицателен факт, за чието установяване е достатъчно липсата на представен от дружеството такъв трудов договор. Въпреки това, в конкретния случай, липсата на сключен трудов договор се установява пряко и от показанията на свидетеля С., който сочи, че не е подписвал такъв.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на изпълнителния *** Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, 4 се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Морамекс груп“ ООД ЕИК:115560995, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, *** е нарушило разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда – за това, че на 05.11.2021г., в гр.Пловдив, ***, в склад за санитарни и хранителни материали, е приело на работа работника И. К. С., ЕГН:

**********, без със същия да е сключен трудов договор, преди постъпването му на работа.

Горната фактическа обстановка е безспорно установено, съгласно вече коментираната доказателствена съвкупност.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя ев смисъл, че работникът е ползвал отпуск по болест и му е изплащано обезщетение, което не може да се осъществи, ако за същият работник не е представен трудов договор. Както вече бе посочено – липсата на трудов договор е отрицателен факт и последният не подлежи на „доказване“ от въззиваемата страна. Ако жалбоподателят твърди, че такъв трудов договор съществува и подписан от страните – следва да представи последния, а не да се позовава на „логиката“. Още повече, действия на други институции като НОИ, чийто ред, а също и правомерност, не подлежат на изследване по настоящото производство, не може да съставляват „доказателство“ за наличие на трудов договор, какъвто иначе не се установява по делото.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че административният орган само формално е преразказал какво е установено и коя законова норма приема, че е нарушена, без да обсъди въпросите – има ли нарушение на КТ, в какво се изразява, от кого е допуснато, следва ли да се наложи санкция, на кого, на какво правно основание и представлява ли нарушението маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в АУАН съвсем ясно са посочени фактите по нарушението, кога и от кого е извършено същото, както и нарушената правна норма, което изцяло удовлетворява изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение 5 разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. За неговата съставомерност съвсем не е необходимо нарушението да е довело до инцидент.

Още следва да се посочи, че доколкото установеното нарушение е такова на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, то съгласно специалната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ – не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за така описаното нарушение е предвидено административно наказание – имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. В случая е определена глоба над минималния размер, а именно такъв от 1 5600 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум, а именно – 1 500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.