Протокол № 275 от 23.02.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 275 гр. Пазарджик, 22.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220103425 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът ХР. Л. Г. – уведомен от предходното с. з., не се явява. За него се явява адв. М.П. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена от преди.

Ответникът Професионална гимназия по селско стопанство „Ц. Й.“ – гр.

Пазарджик – уведомени от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. С.Н. от АК-Пловдив - надлежно преупълномощена от преди.

Вещото лице М. М. Л. – редовно призована, не се явява.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва молба с вх. № 3349/14.02.2022 г. от ищеца, с която на основание чл. 214 от ГПК правят изменение на исковата претенция по чл.

225, ал. 1 от КТ, като същата е предявена с ИМ в размер 2249,82 лв. да се счита предявена за сумата от 5544,98 лв., съгласно заключението на ССчЕ.

Признават, че са изплатени всички вписани в Заповед № 592/16.07.2021 г. на 1

Директора на ПГСС „Ц. Й.“ – гр. Пазарджик обезщетения от работодателя на ищеца, включително и обезщетението по чл. 220 от КТ. Поддържат становището си от предходното с. з. за недопустимост и неосновавателност на направеното възражение за прихващане. С молбата са представени като доказателства заверени преписи от Устав на Конфедерация „Подкрепа“ и Правилник за организацията и дейността на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ – поднормативни актове, копие от трудова книжка и копие от Трудов договор на ищеца с рег. № 4581р-17479, екз. № 5 от 17.12.2021 г.

АДВ. Н.: По отношение на писмените доказателства нямам против по приемането им. По отношение изменението на иска същото е недопустимо на този етап, тъй като не сме в хипотезата на изменение на размера на иска във връзка с прието заключение. Тъй като от самото начало в ИМ ищецът твърди, че претендира обезщетение в размер на 2249.82 лв. като приспада от получаваните ежемесечно трудови възнаграждения пенсията, която получава за осигурителен стаж и възраст. Експертизата е установила единствено какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение и какъв би бил размерът, ако ищецът не получаваше такава пенсия. Т. е. тука не попадаме в хипотезата на изменение, т. е. грешка при смятането и съответно не можем да се позовем последното предложение на чл. 214, ал. 1 от ГПК, а сме в съвсем изменение на искането на ищеца, което се преклудира с първото по делото заседание. Т. е. към настоящият момент считам, че не следва да се допуска изменение според заявеното. На няколко пъти, включително и в молба за отстраняване на нередовности към ИМ, ищецът е посочил точно и ясно как е формирал своето искане за размерът на обезщетението. Там е посочил, че размерът на брутното възнаграждение, което счита, че трябва да бъде база за определяне на обезщетението е в размер на 1163,75 лв. Формирал е и какво счита, че трябва да му се дължи като е приспаднал получаваната пенсия и смятам, че сега да се навежда нещо различно е абсолютно недопустимо на този етап от производството, както и като се има предвид диспозитивното начало в гражданския процес и това, че сме обвързани от заявеното от страните.

АДВ. П.: Аз имам право да изменя размера, законът ми позволява да го променя този размер. Пенсията си е съвсем отделно.

АДВ. Н.:Това не е промяна на размера. Промяна на размера се допуска само когато имаме грешка при пресмятането и експертизата ни казва 2 примерно: „Аз не съм смятала правилно“. Вие сте заявили, че си приспадате пенсията и това е вашата воля.

АДВ. П.: И аз така казвам, че не съм смятала правилно. Това е по същество и вече съдът е този, който ще прецени какво ще приспадне.

АДВ. Н.: Вещото лице е сметнало принципно колко би било обезщетението и е сметнало и крайния извод на заплатата, който ние не оспорваме между другото. Размерът на брутната заплата съвпада с това, което те са посочили. Ние нямаме спор по този въпрос.

АДВ. П.: Периодът е от 01.08.2021 г. до 20.12.2021 г., защото моят доверител от 20.12.2021 г. е в ново трудово правоотношение.

В.Л. Л.: Аз не съм имала даден такъв период.

АДВ. П.: В такъв случай да дадем допълнителна задача на вещото лице.

АДВ. Н.: Тук въобще не сме в хипотезата на изменение на размера на иска във връзка със заключението, което е допустимо.

АДВ. П.: Когато е работил също е получавал своята пенсия и не се е приспадала. Допуснала съм грешка като съм написала по този начин приспадането, затова е процес, в който пък аз сега имам право да изменя размера.

АДВ. Н.: Нямате такова право. Ако човек счита, че размерът на обезщетението му е в размера на разликата, нали затова имаме диспозитивно начало, защото аз считам, че на мен обезщетението ми е в този размер. Няма значение дали греши ищецът в изчисленията си, това е диспозитивно начало и ние сме обвързани от това, което страните твърдят и в момента е абсолютно недопустимо да се прави изменение. Това са правни доводи. Ако се уважава евентуално възражението за прихващане, то става безпредметно при положение, че цената на иска им е 2249 лв. При положение, че е безспорно, че ние сме им платили по-голяма сума, т.е. от тази гледна е излишно да се прави допълнително заключение за този период според мен, но вие ще прецените.

Както прецени съда.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на вещото лице.

СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО

ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

М. М. Л. – на 46 години, българка, българска гражданка, неомъжена, висше образование, неосъждана, работеща, без родство и служебни отношения със страните.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. Л.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.

Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.

Докато слушах в залата и ако ми разрешите да допълня за периода от 01.08.2021 г. до 20.12.2021 г.

Брутното трудово възнаграждение във връзка с изчисляването на обезщетението по чл. 225 от КТ за периода от 01.08.2021 г. до 20.12.2021 г. би било в размер на 5411.44 лв. В този период е включена датата 19.12.2021 г., не до 20.12.2021 г. Във връзка с приспадането на пенсията аз нямам данни за пенсията и не мога да отговоря, но ако имате сумата става чисто математическо изчислението.

АДВ. Н.: Ние можем да ви кажем.

В.Л. Л.: Ако приемете сумата от 788.78 лв., че е пенсията му, можем да го изчислим и веднага, но през последните месеци има доста корекции. Ако приемете, че пенсията е оставала такава до края на периода и е в размер на 788.78 лв. за този същият период 01.08.2021 г. - 20.12.2021 г. размерът на получената пенсия би бил равен на 3667.83 лв., като разликата с изчисленото обезщетение за същият период в размер на 5411.44 лв. е 1743.61 лв.

АДВ. П.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. Н.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА изготвената от вещото лице М.Л. съдебно-счетоводна експертиза.

4

На вещото лице М. М. Л. да се изплати възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно справка-декларация от бюджетните средства на съда.

АДВ. П.: Предвид заключението на вещото лице, не поддържам искането си в молбата от 14.02.2022 г. за изменение на иска в размер 5544.98 лв., а моля да се измени/увеличи размерът на предявения иск и да се счита предявен за сумата от 5411.44 лв.

АДВ. Н.: Изрично възразявам по така направеното искане за изменение на исковата претенция.

СЪДЪТ счита, че следва да се допусне исканото изменение на основание чл. 214 от ГПК на размера на исковата претенция по чл. 225, ал. 1 от ГПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение чрез увеличение на исковата претенция, както следва:

- от 2249,82 лв. на 5411,44 лв., или увеличение с 3161,62 лв. в размера на обезщетението за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение – чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 01.08.202119.12.2021 г., включително.

АДВ. П.: За останалия период от 20.12.2021 г. до 01.02.2022 г. се отказвам от предявения иск.