Решение № 2870 от 02.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2870 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100513412 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.03.2022 г. по гр.д. **2988/2020 г., СРС, II ГО, 172 с-в е допуснал до делба недвижим имот, представляващ Апартамент **4, находящ се в гр. София, район „****“, ж.к. „****“, ул. ****, с обща квадратура от 75,31 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, при съседи по у-е от Район „****“, СО: изток - бул.

„****“, запад - ул. „****“, север - апартамент **3 и стълбище, юг - вход „Д“, апартамент **, отгоре-покрив и отдолу-апартамент **2, заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ - МАЗЕ № 12, с площ от 5,00 кв.м., при съседи по у-е от Район „****“, СО: изток - коридор, запад - ул. „****“, север стълбище, юг - мазе № 11, заедно с 1,470 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, и съгласно схема № 15-1046816 - 09.11.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, представляващ имот с идентификатор ***, построен в сграда с идентификатор ***, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни 1 обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори

*** и ***, под обект: имот с идентификатор

***, над обект: няма, между Д. В. В., ЕГН **********, А. К.

В., ЕГН ********** и В. Б. К., ЕГН **********, при квоти от по 1/2 идеална част, притежавана в общ дял на Д. В. В., ЕГН ********** и А. К. В., ЕГН ********** и 1/4 идеална част за В. Б. К., ЕГН **********.

Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25033827/20.04.2022г. от ответницата В. Б. К., ЕГН **********, чрез пълномощника Н. О. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“****, партер с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че решението е нищожно поради вътрешното противоречие в мотивите, абсолютно неразбираемо, като не става ясно каква воля е формирал съдът. Същото е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото.

От представения по делото нотариален акт за дарение от 05.12.2019 г., на основание на който ответницата е придобила собственост върху процесния апартамент, е видно, че тя притежава ½ ид.ч. от него. По делото няма спор относно размера на притежаваната от нея идеална част. Не става ясно поради какви съображения първоинстанционният съд в диспозитива на решението си определя притежаваната от нея квота на ¼ ид.ч., както и кой притежава останалите ¼ ид.ч. от имота и ако не се касае за ОФГ, то решението би било нищожно. Моли съда да обезсили решението като нищожно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със съответните указания, а ако решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и доказателствата по делото, да бъде постановено друго, с което квотите да бъдат определени правилно, а именно по ½ ид.ч. общо за двамата ищци и ½ ид. ч. за ответницата. Претендира разноски.

Въззиваемите/ищци Д. В. В., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“****“, бл.**** чрез пълномощника по делото адвокат М. от АК-Перник, със служебен адрес: гр.София, ул.“****/над партер/, ап.2 оспорват въззивната жалба. Твърди се, че с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение е уважена претенцията на въззивницата, а въззивната жалба е лишена от основание. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, 2 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС във фазата по допускане на делбата.

Ищците Д. В. В., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, като молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот.

По делото нямо постъпил отговор от ответницата В. Б. К., ЕГН **********.

От фактическа страна:

От депозирания по делото н.а. от 04.07.2014 г. за договор за доброволна делба се установява, че процесният имот е поставен дял на П.С. и С. К. - брат и сестра, придобили правата върху имота по наследство от баща им Л.С., починал на 23.03.1988г., видно от отбелязванията в цитирания нотариален акт.

От своя страна П.С. е прехвърлил своята 1/2 идеална част от правата върху имота в полза на Д. В. по време на брака й с А. В. въз основа на транслативна сделка, обективирана в нотариален акт от 09.10.2014г., поради което Д. и А. са придобили права върху имота в 182 ид.ч.

Другата 1/2 идеална част от имота е останала в патримониума на ответницата В. К., получена от нея въз основа на дарствена сделка, обективирана в нотариален акт от 05.12.2019г. за дарение на недвижим имот, съгласно който С. К. дарява на дъщеря си В. К./настоящата ответница/ собствената си ½ ид.ч. от процесния нед. имот.

От правна страна:

3

Предназначението на делбеното производство е да ликвидира съществуваща съсобственост, независимо от основанието за възникването й.

Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й, като предявения иск е по чл.34 ЗС. Според нормата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Първата фаза на производството за делба цели да провери и установи правото на делба, т.е. дали страните по делото са съсобственици, на кой имот и при какви части и когато предмет на делбата е една спорна имуществена общност, по нея делбеният съд трябва да вземе становище в самото производство. С право на делба се ползва всеки участник в имуществената общност, като в първото съдебно заседание всеки съделител може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял и принадлежността на някои имоти към имуществената общност.

Съобразно изложеното в исковата молба, а и от доказателствата по делото става ясно, че двамата ищци, явяващи се съпрузи, притежават съвместно ½ ид.ч. от имота. Съдът се е позовал на разясненията, дадени в Определение № 479 от 2.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М., според които, когато в делбата участват съпрузи и притежават идеална част от делбеното имущество в режим на съпружеска имуществена общност по чл. 21 СК, която по време на брака е неделима, на тях в хипотезата на чл. 353 ГПК следва да се разпредели общ дял /решение № 23/28.04.2016 г. по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о./.

Така двамата ищци имат общо ½ ид.ч., а ответницата има също ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Съдът е посочил, че е ирелевантно дали ответницата К. се е намирала в брачно отношение с трето за спора лице, тъй като в нотариалния акт не са налице изявления, че сделката, която той удостоверява, е сключена с оглед задоволяване нуждите на семейството на надарената от нейната майка В., а съгласно утвърдената съдебна практика когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг / в този смисъл са решение № 727 4 от 23.11.2010 год., по гр.дело № 978/2010 год. на IV ГО на ВКС, решение № 125/01.03.2011 год. по гр.дело № 945/2010 год. IV ГО на ВКС/. Това, че квотата на ответницата е ½ ид.ч. се установява от мотивите на решението, което навежда на мисълта, че съдът е допуснал в него ОФГ. Че това е така, се установява от последвалото решение от 29.04.2022 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, с което съдът е допуснал поправка на ОФГ в решението си от 04.03.2022 г., в датата на същото, а именно 04.03.2022 г., а не посочената 04.03.20202 г., както и относно квотите, като е допуснал до делба недвижим имот, представляващ Апартамент **4, находящ се в гр. София, район „****“, ж.к. „****“, ул. „****“ блок **, **, **, с обща квадратура от 75,31 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, при съседи по у-е от Район „****“, СО: изток - бул. „****“, запад - ул. „****“, север апартамент **3 и стълбище, юг - вход „Д“, апартамент **, отгоре- покрив и отдолу - апартамент **2, заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ - МАЗЕ № 12, с площ от 5,00 кв.м., при съседи по у-е от Район „****“, СО: изток коридор, запад - ул. „****“, север - стълбище, юг - мазе № 11, заедно с 1,470 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, и съгласно схема № 15- 1046816 09.11.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, представляващ имот с идентификатор ***, построен в сграда с идентификатор ***, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти е идентификатори *** и ***, под обект: имот с идентификатор ***, над обект: няма между Д. В. В., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** и В. Б. К., ЕГН **********, при квоти от по 1/2 идеална част, притежавана в общ дял на Д. В. В., ЕГН ********** и А. К. В., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за В. Б. К., ЕГН **********“.

На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, ведно с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение от 29.04.2022 г.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивницата/ответница следва да заплати на въззиваемите/ищци направените 5 разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като съдът съобрази направеното възражение за прекомерност и разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията изм. и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03..2022 г. по гр.д **2988/2020г., ведно с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение от 29.04.2022 г. на СРС, II ГО, 172 състав.

ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, чрез пълномощника Н. О. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“****, партер да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“****“, бл.**** чрез пълномощника по делото адвокат М. от АК-Перник, със служебен адрес: гр.София, ул.“****/над партер/, ап.2 направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6