Решение № 229 от 11.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. С.З., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000146 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №185/10.03.2023г., постановено по гр.д.

№4644/2022г. по описа на Районен съд – гр.С.З. в частта, с която е отхвърлен предявения от „П.“ АД С. против Д. С. Е. и К. К. Е. иск за установяване дължимостта на вземанията на „П.“ АД С. за следните суми: за сумата над 2200,16 евро главница за неизпълнено задължение по Договор за банков кредит №013LD-R-002045 от 14.12.2011г. до претендираните 3125,17 евро главница; за сумата над 624,08 евро възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит и за периода от 10.06.2013г. до 10.06.2019г. до претендираните 2323,43 евро възнаградителна лихва; и за сумата от 2838,39 евро - наказателна лихва за забава по т.10 от договора за банков кредит за периода от 10.09.2014г. до 24.05.2022г., за изпълнението на което парично задължение са издадени в полза на „П.“ АД С. против Д. С. Е. и К. К. Е. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ТПК №1052/27.05.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №2022/2022г. по описа на СтРС, като неоснователен.

Въззивникът

„П.“

АД счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, за което са изложени подробни съображения. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се 1 установят вземанията на „П.“ АД по отношение на въззиваемите Д. Е. и К. Е. за процесните суми. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да изчисли дължимата наказателната лихва за забава по т.10 от договора за банков кредит. Претендират се разноските по делото. Посочена е съдебна практика.

В отговора на въззивната жалба въззиваемите Д. Е. и К. Е., чрез пълномощника си, вземат становище, че жалбата е неоснователна. Позовават се на съдебна практика. Излагат подробни съображения във връзка с давността по отношение на възнаградителната лихва. Считат решението за законосъобразно и правилно и също представят съдебна практика. Правят искане съдът да потвърди първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установени вземанията на „П.” АД като кредитодател от ответниците Д. С. Е. и К. К. Е., като кредитополучатели, по договор №013LD-R002045/14.12.2011г. за банков кредит при условията на пасивна солидарност за следните суми:

3125,17 евро - главница, 2323,43 евро - възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит от 10.06.2013г. до 10.12.2021г. и 2838,39 евро наказателна лихва за забава по т.10 от договора за банков кредит от 10.09.2014г. до 24.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.05.2022г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК №1052/27.05.2022г. по ч.гр.д. №2022/2022г. по описа на РС С.З..

Претендира направените по настоящото дело разноски, както и разноските, направени в заповедното производство.

Ответниците Д. С. Е. и К. К. Е. представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като излагат подробни съображения.

Не е спорно, че между страните по делото е сключен Договор №013LDR-002045/14.12.2011г. за банков кредит, по силата на който „П.“ АД С. е предоставила на кредитополучателите Д. С. Е., К.Х.Е. и К. К. Е. банков кредит в размер на 3350 евро за погасяване на съществуващи задължения с краен срок за погасяване на кредита 10.12.2021г., при възнаградителна лихва – базовия лихвен процент на банката за евро /който към датата на сключване на договора е 7,99 %/, увеличен с надбавка 8,51 пункта и ГПР 18,92%.

Съгласно представения по делото погасителен план, погасяването на задължението по договора следва да се извърши на 120 месечни вноски от по 57,58 евро, като при редовно погасяване на кредита, общата дължима сума, 2 която кредитополучателите следва да върнат на кредитора е в размер на 6996,58 евро. В т.4 е предвидено, че за ползвания кредит кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка 8.51 пункта; към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за евро е в размер на 7,99%. В т.10 на договора е предвидено, че плащания- дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в размер II т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент, вкл. надбавката.

Видно от приложеното ч.гр.дело №2022/2022г. по описа на СтРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1052/27.05.2022г., съгласно която е разпоредил длъжниците Д. С. Е. и К. К. Е. да заплатят солидарно на кредитора „П.“ АД следните суми:

3125,17 евро - главница, 2323,43 евро - възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит от 10.06.2013г. до 10.12.2021г., 2838,39 евро наказателна лихва за забава по т.10 от договора за банков кредит от 10.09.2014г. до 24.05.2022г., законната лихва върху главницата от 25.05.2022г. до окончателното плащане, 324,16 лв. - държавна такса и 150 лв.

- юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжниците са депозирали възражение, че не дължат вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок „П.“ АД е предявила иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпъленение.

В първоинстанционното производство е назначена и приета съдебно – счетоводната експертиза, от чието заключение се установява, че предоставеният кредит в размер на 3 350 евро е изцяло усвоен на 14.12.2011г. чрез заверяването на разплащателна сметка в евро в „П.“ АД, с титуляр К.Х.Е.. Към датата на сключване на договора за банков кредит 14.12.2011г., БЛП за евро е в размер на 7.99% годишно, като след сключване на договора стойността на БЛП за евро не е променян. Видно от експертизата, кредитополучателите Д. С. Е., К.Х.Е. и К. К. Е. са в забава на плащанията по договор № 013LD-R002045/14.12.2011г. за банков кредит от 10.06.2013г., като към датата изтичане на срока за погасяване на кредита - 10.12.2021г. кредитополучателите не са погасили изцяло задълженията си и същите възлизат на 3125.17 евро главница и 2323.43 евро договорна лихва.

Според експертизата, към датата на подаване на заявлението на „П.“ АД 3 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК /25.05.2022г./ общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит включваща непогасената главница и непогасената възнаградителна лихва и наказателна лихва е в размер на 8286. 99 евро, от които: 3 125. 17 евро – главница; 2 323.43 евро - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 10.05.2014г. до 10.12.2021г.; 2 838. 39 евро - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 10.09.2014г. до 24.05.2022г.

РС е възприел заключението на експертизата, същото не е оспорено от страните по делото в хода на съдебното производство. Експертното заключение се възприема и от настоящата инстанция.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че сключеният между страните договор №013LD-R002045/14.12.2011 г. има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Не е спорно, че горепосоченият договор отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл.11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК, поради което е действителен.

В настоящия случай Окръжен съд приема за установено по безспорен начин както възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за банков кредит, така и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума. По делото е безспорно установено, че кредитополучателите са в забава от 10.06.2013г., като към датата на изтичане на срока за погасяване на кредита - 10.12.2021г. кредитополучателите не са погасили изцяло задълженията си и същите възлизат на 3 125. 17 евро за главница и 2 323.43 евро за договорна лихва.

Основният спорен момент между страните е от кой момент тече погасителната давност за вземанията за 3 125, 17 евро главница и 2 323, 43 евро възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 10.06.2013 г. до 10.12.2021 г.

По отношение вземането за главница в размер на 3 125, 17 евро, съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД , доколкото е налице неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането.

По въпроса кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, въззивният съд в досегашната си практика е възприемал становището, че давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска, като 4 се е позовавал на Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 147 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. №2356/2019 г., II т. о., ТК /, а не крайният падеж. Действително към настоящия момент е налице и друга практика на ВКС, в която се възприема становището, че приложима по отношение на задължението за главница по договор за банков кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита /в този смисъл решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. и решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г.о/.

Въззивният съд намира, че горепосоченото противоречие в практиката по този въпрос следва да се счита за преодоляно с ТР от 21.01.2022 г. по т. д.

№ 5/2019 г на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. По аналогия, доколкото, както 6-месечния срок на поръчителя, така и погасителната давност има за цел да санкционират кредитора за неговото бездействие, следва и за погасителната давност да се приеме и тя да започне да тече от настъпване на крайния падеж по кредита, а не на всяка погасителна вноска. Това е така, макар и при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, то отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок на погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост, в какъвто смисъл са и мотивите на ТР.