Решение № 254 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330107929 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, против Й. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Й. Р. К. дължи на ищеца „АПС Бета България” ЕООД сумата от 1000,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ******/09.12.2019 г., сключен между Й. Р.

К. и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 953/05.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1928/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.

В исковата молба се твърди, че на ****** между ответни цата Й. Р. К. и трето лице – кредитор „*****“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответницата Й. К. получила сума в размер от 1000,00 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,63 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната на 15 броя погасителни вноски в срок до 09.03.2021 г., когато 1 падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Сочи се, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит.

Вземанията по горепосочения договор за кредит били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление е приложено и към исковата молба. Твърди се, че ответницата не е изпълнила поетото по договора за кредит задължение, въпреки изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Поради неплащане на задължението от длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 1928/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване на вземането.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответницата Й. Р. К..

В съдебно заседание ищецът „АПС Бета България” ЕООД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от ищеца, чрез процесуалния му представител юрк. Б. Т., в което поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответницата Й. Р. К., редовно призована за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

2

Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответницата Й. Р. К. не е депозирала отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. С разпореждането по чл. 131 от ГПК и с определението по чл. 140 от ГПК за насрочване на делото, и двата съдебни акта надлежно връчени на ответницата, на същата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявения иск следва да се уважи по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

И щ е ц ъ т своевременно е претендирал присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 20,22 лв. - за държавна такса и 13,00 лв.

- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в размер на 29,78 лв. - за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. За заплащането на държавната такса ищецът е представил писмени доказателства по делото. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящото производство в размер на 100,00 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на 163,00 лв., от които: 33,22 лв. – разноски в заповедното производство и 129,78 лв. – разноски в исковото производство.

Съдът намира, че следва да се посочат и равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между 3 страните, че ответницата Й. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, дължи на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, сумата от 1000,00 лева с равностойност 511,29 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ******/09.12.2019 г., сключен между Й. Р.

К. и „*****“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 953/05.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1928/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.

ОСЪЖДА Й. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № ***, ет. *, ап. * да заплати на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 163,00 лв. с равностойност 83,34 евро, от които: 33,22 лв. с равностойност 16,99 евро – разноски в заповедното производство и 129,78 лв. с равностойност 66,36 евро – разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Изисканото ч.гр.д. № 1928/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4