Решение № 8689 от 25.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64609/2021
- Вид
- Решение № 8689
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 25.05.2023
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 8689 гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110164609 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Г. А. С. в качеството му на собственик и ползвател по отношение на имот ,представляващ ап.5 в гр. АДРЕС , аб. № ****** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди , като собственик на топлоснабден имот за процесния период , топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в сила от 12.03.14г., клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1, в 30-дн. срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С ОУ , в сила от 10.07.2016г. , чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия , като в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури , бил 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.С последните ОУ било регламентирано , че лихва се начислява след изтичане на 1
45 дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.С изтичане на последния ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума и на осн. чл. 86, ал.1,ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. било установено , че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на дружеството, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Поради изложеното и при твърдение за наличие на горните предпоставки претендира установяване на вземания за сумата от 1139,99лева , представляваща продажна цена на доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот представляващ ап.5 в гр. АДРЕС , аб. № ****** , за периода от м. 12.16г. до м. 04.2019г. , сумата от 121,85лева - законна лихва за забава от 15.02.2017г. до 07.01.2020г. , както и 18,89лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 12.2016г.- м. 04.2019г. , и 3,02лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 31.01.17г.- 07.01.20г., ведно със законна лихва върху сумите за главниците от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.20г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 1852/20г. на СРС, 69с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът , на когото препис от исковата молба и доказателствата са връчени редовно чрез назначен особен представител, не подава отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен и за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането по чл. 131,ГПК, и със съобщението, с което му е връчен препис от исковата молба и определението за насрочване на делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ ФИРМА“ООД не депозира отговор и не изразява становище по исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Още с исковата си молба, както и с изявление, направено процесуалния 2 представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на
25.04.2023г. , ищецът е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение .
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство, в размер общо на 191,36лева , за заплатена по делото държавна такса по предявените искове , както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и разноските по заповедното производство по ч. гр. д. № 1852/20г. на СРС , 69с-в в размер на 50,68лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„ФИРМА“ЕАД ,ЕИК ******* срещу Г. А. С. с ЕГН ********** на осн. чл.422,ГПК ,вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, искове съществуването на вземанията на ищеца „ФИРМА“ЕАД срещу ответника Г. А. С. , за които е издадена заповед за изпълнение на апирчно задължение по чл. 410,ГПК от 27.04.20г., по ч. гр.д. № 1852/20г. по описа на СРС, 69с-в, както следва: 1139,99лева , представляваща продажна цена на доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот представляващ ап.5 в гр. АДРЕС , аб. № ******
, за периода от м. 12.16г. до м. 04.2019г. , сумата от 121,85лева - законна лихва за забава от 15.02.2017г. до 07.01.2020г. , както и 18,89лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 12.2016г.- м. 04.2019г. , и 3,02лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за 3 периода 31.01.17г.- 07.01.20г., ведно със законна лихва върху сумите за главниците от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.01.2020г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1,ГПК , Г. А. С. с ЕГН ********** , сумата от 191,36лева , представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата от 50,68лева- разноски за производството по ч. гр.д. № 1852/20г. по описа на СРС, 69с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „ФДР ФИРМА“ООД .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
П Р Е П И С от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4