Решение № 6409 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6409 гр. *******, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110165956 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от „***********“ ЕАД срещу „*************“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 079 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Престиж“, обективиран в застрахователна полица № ************, във връзка с настъпило застрахователно събитие на *** г., за което е образувана щета № **********, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.

Ищецът твърди, че между него и собственика на л.а. „********“ с рег. № **** е налице застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско Престиж“, обективиран в застрахователна полица № ************, с период на валидност от 07.11.2022 г. до 06.11.2023 г. Твърди, че в срока на застрахователното покритие, на *** г., настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. „********“ и л.а. „*****“ с рег. № *********, което представлява покрит застрахователен риск. Излага доводи, че застрахователното събитие настъпило по вина на водача л.а. „*****“ с рег. № ********* – *******, която при извършване на неправомерна маневра за престрояване на ****** 221, преди бензиностанция ОМВ, ударила л.а.

„********“. Ищецът твърди, че вследствие от удара били нанесени щети по застрахованото имущество по заден ляв калник и задна броня. С оглед настъпилото събитие, при ищеца била образувана преписка по щета № **********, по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1 645.10 лв., като били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 25 лв. Излага доводи, че към датата на процесното събитие гражданската отговорност на водача на л.а. „*****“ с рег. № ********* била застрахована при ответното дружество. В тази връзка, ищецът счита, че след изплащане на обезщетението е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента до размера на стойността на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Твърди, че отправил регресна покана до ответника за възстановяване на стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, като последният му изплатил сумата от 591.10 лв. Счита, че е налице непогасен остатък от дължимото вземане в размер на 1 079 лв. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 079 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно 1 обезщетение по щета № ********** във връзка с настъпило ПТП на *** г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащането на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е настъпило ПТП при твърдения в исковата молба механизъм, както и вината на водача на л.а. „*****“ с рег. № ********.

Потвърждава, че е изплатил на ищеца сумата от 591.10 лв. Твърди, че виновен за произшествието е водачът на л.а. „********“ с рег. № ****. Оспорва причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „*****“ с рег. № ******** и вредите по застрахованото имущество. Счита, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение значително надвишава размера на действителните вреди, както и претенцията за заплащане на ликвидационни разноски. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

С доклада, изготвен по реда на чл. 140 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1) ищецът е застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско Престиж“, обективиран в застрахователна полица № ************, с предмет - л.а. „********“, с рег.

№ ******; 2) в изпълнение на договорните си задължения ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по щета № **********, в размер на 1 645.10 лв., като е сторил и ликвидационни разходи в размер на 25 лв.; 3) към датата на процесното събитие – *** г. ответникът е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „*****“ с рег. № *********, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4) след отправена регресна покана от ищеца, ответникът му е заплатил част от претендираното вземане за застрахователно обезщетение, в размер на 591.10 лв.

Не е спорно, че на 30.05.2023 г. в гр. ******* на ****** 221, преди бензиностанция ОМВ е настъпило ПТП между водача на л.а. „********“ с рег. № ****, и водача на л.а.

„*****“ с рег. № ********.

Спорно е дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и какъв е техния действителен размер.

Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от 30.05.2023год., същото е настъпило около 08,2 5 часа, като за „Превозно средство А“ е отбелязано в 12.Обстоятелства: т.8 „удар в предна дясна броня на друго превозно средство при смяна на лентите“.

Въз основа на Заявление, подадено от водач ******* е образувана при ищеца щета № **********/*** г., по която е извършен опис на претенция и опис заключение, в които са отразени констатирани увреждания, като с Възлагателно писмо от 02.06.2023год. на Автосервиз „******”ЕАД е възложен ремонт на МПС с рег. №******, ”Пежо 208”.

Последния е издал фактура от 10.07.2023год. за сумата от 1645.10лв., като с Приемо предавателен протокол от 03.07.2023год. автомобилът е бил пледаден на собственика ,след ремонт.

С Опис-заключение по претенция от 31.05.2023год. и Доклад по щета от 10.07.2023год. е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 645.10 лв.,което да бъде заплатено на сервиза, извършил ремонта.

Не е спорно, че сумата от 591.10 лв. е заплатена от ищеца, след получаване на регресната покана с изх. № ********* г.

С регресна покана до ответника, ищецът е поискал възстановяване на сумата от 2

1670.10лв., с вкл. 25лв. ликвидационни разноски, като от страна на „************”АД е била преведена сума, част от която е и сумата от 591.10лв. по настоящата щета.

Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че механизмът на процесното ПТП бил следният: на 30.05.2023год. около 08:25 часа л.а. „*****“ с рег. № ******** се движи по Софийски ****** с посока от бул. „*********“ към гр. ***** и срещу № 221, водачът предприема маневра за завой надясно, при което не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се от дясно, лек автомобил „********“ с рег. № ****.

Според вещото лице механизмът на ПТП, както и описаните в описа на застрахователя и в протокола за ПТП видими увреждания, давали основание да се счита, че същите са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. От заключението се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил в експлоатация 3 години, 6 месеца и 22 дни от датата на първоначалната му регистрация 08.11.2019год.

Стойността,необходима за възстановяване на автомобила от нанесените в следствие процесното ПТП щети,изчислена на база средни пазарни цени, възлизала на 991.10лв.

Съгласно заключението ,от техническа гледна точка ,причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на„*****“ с рег. № ********, която при предприемане на маневра за завой на дясно не е пропуснала попътно движещия се от дясно л.а. „********“ с рег. № ****.

Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло като следва се отчете и посоченото, че обичайните ликвидационни разноски възлизат на 20-25лв.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По иска с правно основание чл. 411 КЗ :

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП.

Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно 3 обезщетение по регистрираната щета в размер на 1 645.10 лева, към които били начислени 25 лева ликвидационни разходи.

Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Клауза А“, както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача причинител на вредата. От протокола за настъпило ПТП и от заключението на съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.

Следва да се приеме ,че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на водача на„*****“ с рег. № ********, която при предприемане на маневра за завой на дясно не е пропуснала попътно движещия се от дясно л.а. „********“ с рег. № ****.