Решение № 9 от 02.01.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 9/02.01.2020 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 18.12.2019 г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ при участието на секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8225 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ищеца И.А.Г. срещу ГД

«Гранична полиция» - София осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за заплащане /съгласно прието изменение на размера на иска по реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание от 18.12.2019 г./ на сумата от 1335.21 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 194.48 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд при 12/24-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, на длъжност старши полицай в ГОДГ към ГПУ _ Бургас при РДГП - Бургас. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент 1.143. Посоченият коефициент за положения нощен труд следвало да се начислява, съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. През процесния период ищецът бил в служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Положеният труд бил заплатен своевременно след неговото отчитане. За процесния период съотношението между дневен и нощен труд било 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по КТ и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа искането за уважаване на исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. С молба от 17.12.2019 г. поддържа искането си за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Страните по делото не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността старши полицай в ГПУ – Бургас при

РДГП - Бургас. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т.

3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период приложение намират Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016 г.), и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (в сила от 14.08.2018 г. до 04.10.2019 г.).

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба

№ 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал.

2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно този ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в МВР. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. Съдът намира, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови правоотношения.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен период от общо 1360 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 1554.48 часа. При което се установява, че разликата възлиза в размер на 194.48 часа и е на стойност 1335.21 лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.

По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1335.21 лв., който съвпада с исковата претенция след увеличението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Като последица от уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавната такса в размер на 53.41 лв., дължима върху уважения размер на иска, както и направените разноски от 180 лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР София да заплати на И.А.Г., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, сумата от 1335.21 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 194.48 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР София да заплати на И.А.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.