Решение № 18 от 18.01.2022, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр. Димитровград, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20215610101212 по описа за 2021 година

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.09.2018г. между АС. ВЛ. ИВ. и ,,Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 20,99 " със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. И. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 145,14 лв, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.03.2019г. — 14.05.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 52,47 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №7291385774/15.07.2019г. На същата дата — 27.09.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор предоставя на АС. ВЛ. ИВ., устройство марка HUAWEI ЕЗЗ72 Теlепог 4G САТ4 USB на преференциална цена, посочена в т.7 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстьпка. Веледствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги И. дължи сума в размер на 54,91 лв., начислена във фактура №7291385774/15.07.2019г., представляваща съразмерна част от направената отстьпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Горепосоче ните 1 задълження са индивндуализирани в следните фактури: 1. фактура № 7287377562/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2019г. — 14.04.2019г., срок за плащане — 30.04.2019г., издадена за сvмата от 131.60 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и иsползвани услуги за лредпочетен номер ***. Фактурата претендираме в размер на 124,15 лв., поради извършено плащане в размер на 7,45 лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса и използваыв услуги. 2. фактvра № 7288705738/15.05.2019г. за отчетен период 15.04.2019г. — 14.05.2019г., срок за плащане — 30.05.2019г., издадена за сумата от 20.99 лв., представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетек номер ***. 3. фактура № 7291385774/15.07.2019г. за отчетен период 15.06.2019г. — 14.07.2019г., срок за плащане — 30.07.2019г., издадена за сумата от 107 38 лв. представляваща неплатени неустойка и дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***, както следва: 1 - 52,47 лв. неустойка; 54,91 лв. дължима сума за мобилно устройство. С оглед на гореизложеното на 12.05.2021г. „Теленор България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд — гр.Димитровград срещу АС. ВЛ. ИВ., в което се претендират: главница в размер на 252,52 лв.

(двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 735/2021г. по описа на Районен съд — гр. Димитровград. И здадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Предвид тоаа, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК 130460283 има следните вземания срещу АС. ВЛ. ИВ., а именно: - суми в общ размер на 252,52 лв.

(двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки), представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; както и да се осъди АС. ВЛ. ИВ. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 735/2021г. и по настоящото производство. Претендира разноски в 2 настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба ответникът не взема становище по претенцията, не е представен отговор на исковата молба.

По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представили в срок отговор на исковата молба и не са е явил в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лева- ДТ и 360 лева - адвокатско възнаграждение, представляващи направени по заповедното производство разноски, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 385 лева, представляваща направени по заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В настоящото производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

Ищецът е доказал разноски в размер на 325лева, от които за държавна такса25 лева, адвокатско възнаграждение/300/, които следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на АС. ВЛ. ИВ., ЕГН ********** от село Черногорово, ********************************, община Димитровград, че дължи изпълнение на парично задължение към „Теленор България" ЕАД, ЕИК 130460283,седалище и адрес на управление град София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 252,52 лв. (двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки), представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 12.5.2021г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА АС. ВЛ. ИВ., ЕГН ********** от село Черногорово, ********************************, община Димитровград, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК 130460283,седалище и адрес на управление град София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 385/триста осемдесет и пет/ лева, представляваща направени по заповедното производство по ч.г.д.№735/21г. по описа на Районен съд-Димитровград разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА АС. ВЛ. ИВ., ЕГН ********** от село Черногорово, ********************************, община Димитровград, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК 130460283,седалище и адрес на управление град София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 325/триста двадесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски .

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

4

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 5