Решение № 3930 от 31.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3930 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20265330102019 по описа за 2026 година

Предявен е, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено, че ответникът Р. К. Х., ЕГН **********, адрес: ****** дължи на ищеца „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485. адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. Г. С., действащо чрез пълномощника си К .К. Г. сумата от 511.29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) /1000 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4080 от 12.12.2025 г. по ч.гр.д. № 7521/2025г. на PC – Плевен.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който „Макроадванс“ АД предоставило на ответника потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1000 лева (хиляда лева), със срок за погасяване 12 (дванадесет) месеца. Изложено е, че ответникът е кандидатствал за отпускане на кредита чрез интернет страницата на кредитора, на която е създал свой потребителски профил. Кредиторът изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, с което, в изпълнение на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и чл. 8 от Закона за електронната търговия, го запознал с условията по договора и му предоставил необходимата преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „Макроадванс“ АД. Твърди се, че кредитът е усвоен на 27.11.2020 г., като кредитополучателят е получил сумата в брой на каса на „Изипей“ АД срещу представяне на документ за самоличност. Иска се уважаване на предявения иск, като се поддържа, че при недействителност на договора за кредит получената сума се дължи на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С писмен отговор ответникът оспорва основателността на исковата претенция, като оспорва сключването на договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за недействителност на договора и на отделни негови клаузи.

1

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 27.11.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който „Макроадванс“ АД предоставило на ответника потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1000 лв. (хиляда лева), със срок за погасяване 12 (дванадесет) месеца, съгласно приетия между страните погасителен план (л. 8).

Сключването на договора и усвояването на предоставената кредитна сума се установяват по несъмнен начин от представените по делото доказателства, от които е видно, че кредитополучателят е получил сумата в брой на каса на „Изипей“ АД срещу представяне на документ за самоличност, за което е издадена съответната разписка (л. 23). По този начин е доказано реалното предоставяне на кредитната сума от страна на кредитодателя и получаването от ответника.

Дори при евентуално приемане, че договорът за потребителски кредит е недействителен, това не освобождава ответника от задължението да възстанови получената главница, доколкото съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит при недействителност на договора потребителят дължи връщане на получената сума по кредита, без да дължи други разходи и възнаграждения по него. В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за изпълнение на това свое задължение, а от представената от ищеца справка по кредита (л. 51) се установява, че по процесното кредитно правоотношение не са извършвани плащания.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Вземането за връщане на предоставената по договора главница не е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като за всяка погасителна вноска давността започва да тече от настъпване на съответния падеж, в който смисъл са разясненията на ТР № 3/2023 г. на ОСГТК на ВСК. В случая падежът на първата погасителна вноска е 27.12.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 12.12.2025 г., с което давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Поради това към момента на предприемане на процесуалното действие вземането не е било погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК разноските се присъждат съобразно изхода от спора, като в производството по чл. 422 ГПК съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производс

В настоящия случай заповед за изпълнение за сумата от 1 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 537,33 лв. – мораторна лихва за периода от 28.12.2020 г. до 11.12.2025 г. и са присъдени разноски в размер на 26,13 лв. – държавна такса и 400 лв. – възнаграждение за процесуално представителство.

Предмет на настоящото исково производство по чл. 422 ГПК обаче е само вземането за главница в размер на 1 000 лв., поради което съдът дължи произнасяне само относно съществуването на това вземане. Доколкото ищецът не е предявил иск за установяване на вземането за мораторна лихва в размер на 537,33 лв., заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в тази част. С оглед уважаването на иска за главницата от 1 000 лв., ищецът има право на разноски по заповедното производство съразмерно с уважената част от заявлението. Общият размер на заявените вземания в заповедното производство възлиза на 1 537,33 лв. (главница и мораторна лихва), като уважена остава сумата от 1 000 лв. Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 141,69 евро ( 277,58 лв.), представляващи съразмерна част от заплатената държавна такса и 2 адвокатско възнаграждение.

По отношение на разноските в настоящото исково производство, доколкото искът е уважен изцяло, на ищеца следва да бъдат присъдени всички доказани и направени разноски по делото, в размер на 196,27 евро, или общият размер на разноските възлиза на 337,96 евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Р. К. Х., ЕГН **********, адрес: ****** дължи на ищеца „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485. адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. Г. С., сумата от 511.29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4080 от 12.12.2025 г. по ч.гр.д. № 7521/2025г. на PC – Плевен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. К. Х., ЕГН **********, адрес: ****** да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485. адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. Г. С., сумата от 337,96 евро – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3