Определение № 2525 от 20.08.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2525

Окръжен съд – Варна

19.08.2020 г.

Град Варна

IVа състав

На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100501800 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 130 от 10.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1477/2019 г. по описа на ДРС, 1 с-в, с което e ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д.

Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Вълчи дол, ул. „Г. Димитров“ № 21 сумата от 938,10 лева (деветстотин тридесет и осем лева и 10 стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, , на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на смесен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НРСОЗ не намира приложение.

Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1.143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С. Д. Д. , чрез адв. С.Т, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 130 от 10.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1477/2019 г. по описа на ДРС, 1 с-в, с което e ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул.

„Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Вълчи дол, ул.

„Г. Димитров“ № 21 сумата от 938,10 лева (деветстотин тридесет и осем лева и 10 стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, , на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1800/2020 г. на ВОС за 12.10.2020 г. от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________