Решение № 5610 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5610 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110212458 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на М. Й. З. чрез адв. Р. срещу заповед от 22.08.2024г., изведена с рег. № 228ЗЗ-1082/22.08.24г., издадена от старши полицай Петър Кунчев при 04 РУ-СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и се моли за нейната отмяна. Счита се, че в заповедта липсва конкретна фактическа обстановка, обосноваваща необходимостта от задържане. Поддържа се, че отсъстват обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържане, е извършило или е съпричастно към извършване на конкретно престъпление. Жалбоподателят приема, че липсата на правни и фактически основания за издаване на заповедта представлява нарушение на закона и правото на защита, тъй като лицето не може да узнае на какво основание е задържан. Счита се, че заповедта противоречи и на целите на закона. Изтъква се, че заповедта е нечетлива. Моли се за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.

1

Р., който поддържа жалбата. Счита, че цифровото посочване на чл. 354а НК не е достатъчно, тъй като не са посочени специфичните обстоятелства, наложили задържането. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г, която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че заповедта отговаря на законовите изисквания. Сочи, че е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 354а НК. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представя писмени бележки.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.08.2024г. в 19.50 часа е издадена атакуваната заповед за задържане на лице, изведена с рег. № 228ЗЗ-1082/22.08.24г., по силата на която жалбоподателят М. Й. З. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл.

354а от НК – притежание на наркотични вещества, уст. на бул. „Арсеналски“ № 65, е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 04 РУ-СДВР. По отношение на задържаното лице е извършен личен обиск, отразено в протокол за личен обиск на лице, иззети са вещи, описани в протокола. М. З. е попълнил декларация за правата на задържано лице. Видно от заповедта за задържане М. Й. З. е освободен на 23.08.24г. в 17.00 часа, като е подписал разписка, с която са му върнати вещи и пари, иззети с протокола за личен обиск.

Съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски орган, на когото по силата на чл. 72 ЗМВР е предоставено правото да издава заповеди за задържане при съблюдаване на предвидените в ЗМВР предпоставки. Видно от приобщеното удостоверение от началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“-СДВР със заповед № 513з6672/14.07.23г. на директора на СДВР Петър Иванов Кунчев е преназначен на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към 04 РУ2 СДВР.

Като правно основание за задържане на М. Й. З. е посочена правната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно е описано, че задържането е във връзка с чл. 354а от НК – притежание на наркотични вещества, установено на бул. „Арсеналски“ № 65.

Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.

Заповедта следва да съдържа името, длъжността и метоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед отговаря на изискванията, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна административна мярка. В заповедта достатъчно подробно и ясно е посочено, че задържането е във връзка с престъпление с правна квалификация по чл.

354а НК, както и словесно е отразено, че се касае за притежание на наркотични вещества на бул. „Арсеналски“ № 65.

За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед съдът счита, че са посочени специфичните обстоятелства и данни за конкретно деяние. Изхождайки от положението подозрението да се основава на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането, последното се явява несъвместимо с 3 принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед словесно са описани факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление.

Не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или по категоричен начин да доказват, че лицето е извършило престъпление. За да бъде изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР следва да бъдат посочени конкретни факти, които да свързват с определена степен на вероятност личността на задържаното лице с конкретно престъпление. За да пристъпи към задържане полицейският орган следва да разполага с достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато, такива данни са изложени в заповедта, респективно същата отговаря на нормативно установеното съдържание и не се нарушава правото на защита на задържаното лице да разбере фактическите и правни основания за задържането, както и разполага с възможността да изгради защита срещу определените факти, които се твърдят и са изложени в заповедта.

Процесното задържане освен това е било необходимо и съразмерно на преследваната цел – извършване на процесуално-следствени действия, съществувало е разумно и обосновано подозрение за извършване на конкретно деяние, което правно и словесно е квалифицирано като притежание на наркотични вещества. Жалбоподателят е бил задържан, за да се проведат съответните процесуално-следствени действия.

Не е нарушен принципът на съразмерност и не са нарушени правата на жалбоподателя. Задържането е оправдано предвид наличието на конкретни данни, че задържането е извършено в защита на обществения интерес, който интерес надделява над зачитането на личната свобода. Към момента на ареста не е необходимо полицията да е събрала достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Изискването на чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧ е подозрението да е обосновано и разумно, т.е. винаги основано на конкретни факти и относими към конкретното престъпление, в случая това изискване е изцяло изпълнено, а целта за задържане е обоснована.

4

Всичко изложено води до правния извод, че процесната заповед, чиято отмяна се иска, отговаря на минимално изискуемото съдържание, респективно същата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

При този изход на делото, тъй като въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, същата има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това и съдът осъди жалбоподателя М. Й. З. да заплати на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед от 22.08.2024г., изведена с рег. № 228ЗЗ1082/22.08.24г., издадена от старши полицай Петър Кунчев при 04 РУ-СДВР, с която М. Й. З. е задържан за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА жалбоподателя М. Й. З. да заплати на СДВР 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5