Решение № 265 от 19.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Бургас, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г. Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Х. Д. Д. като разгледа докладваното от Петя Г. Г. Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100600108 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

С Определение № 60 от 13.01.2022 г., постановено по НЧД № 5216/2021 г., Бургаският районен съд е определил и наложил на осъдения Д. Д. М., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 4101/2021, НОХД № 1739/2021 г., НОХД № 303/2021 г. и НОХД № 5110/2020 г., всички по описа на БРС, а именно лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 5 (пет) месеца.

Със същото определение, съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 5 (пет) месеца със 7 (седем) месеца, до общо две години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

1

Приспаднал от така наложеното наказание изтърпяната до момента част от наказанията „лишаване от свобода“ по всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността, както и времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР, по НПК или е търпял МНО „Задържане под стража“ или „домашен арест“.

Присъединил към така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и наказанието „глоба“ в размер на 2500 лева, наложено на М. по НОХД № 1739/2021 г. на РС- Бургас.

По делото е постъпила въззивна жалба, с която се изразява недоволство от горепосоченото определение в частта, относно приложението на чл. 24 от НК .

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а атакуваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият се явява лично.

Защитникът му – адв. Д. М. от БАК моли въззивната жалба да бъде уважена, като счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК и да се увеличава наложеното наказание. Заявява се, че осъденият е с влошено здравословно състояние, признал вината си и съдействал за разкриване обективната истина по делото. Изразява становище също, че увеличаването на наказанието се явява ненужна репресия спрямо осъдения и ще доведе до ненужни затруднения в личния и социален живот на осъдения, който е родител на две малолетни деца, а получаваната от съпругата му заплата е минимално гарантираната за страната.

В дадената му последна дума, осъденият М. моли, да му се направи пълна кумулация на наказанията и да отмяна на определението в частта на увеличението на общото наказание, за да не влиза в затвора за неговото доизтърпяване .

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество 2 неоснователна.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т.

1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на Д. Д. М., ЕГН ********** с влезли в сила съдебни актове, а именно:

1.С определение от 02.11.2021 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 4101/2021 г. по описа на БРС, за престъпление по чл.

354а, ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 25.12.2020 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим и глоба в размер на 2000 лева.

2.С определение от 22.06.2021 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1739/2021 г. по описа на БРС, за престъпление по чл.

343в, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, извършено на 08.01.2020 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, при първоначален строг режим и глоба в размер на 2500 лева.

3.С определение от 19.04.2021 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 303/2021 г. по описа на БРС, за престъпление по чл.

343в, ал. 2 от НК, извършено на 28.11.2020 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 15 месеца, при първоначален строг режим и глоба в размер на 1200 лева. Определението е влязло в сила на 19.04.2021 г.

4.С определение от 15.01.2021г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 5110/2020 г. по описа на БРС, за престъпление по чл.

343в, ал. 2 от НК, извършено на 07.10.2020 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, при първоначален строг режим.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно налаганите на Д. Д. М. наказания по НОХД № 4101/2021 г., НОХД № 1739/2021 г., НОХД № 303/2021 г. и НОХД № 5110/2020 г., всички по описа на Районен съд – гр. Бургас, правилно първоинстанционният съд е приел наличие на материалните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за тяхното групиране, поради което и наложил на осъдения М. едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 5 месеца.

Обоснован и съобразен със закона се явява също изводът на първостепенния съд, че по отношение на определеното общо най-тежко 3 наказание по така формираната съвкупност са налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание.

Д. М. е осъждан многократно за извършени разнородни престъпления, търпял е ефективни наказания лишаване от свобода, като предходните осъждания не са оказали необходимия превъзпитателен ефект и при осъдения са налице трайно установени престъпни навици и упорство в извършването им. Налице висока е висока обществена опасност на личността на осъдения, предвид демонстрираната трайна склонност от М. към извършване на престъпления свързани с транспорта и придобиването и държане на високорискови наркотични вещества, както и явно неуважение към обществото и незачитане установения в страната правов ред.

Наред с това, видно е от датите на извършване на отделните престъпни актове, че за същите са били предпоставките за квалифицирането им като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. По причини от процесуален характер всяко е разследвано отделно и за него М. е наказан с отделен съдебен акт. Ето защо, съобразявайки общия престъпен резултат от общо 4 престъпления за кратък четиримесечен период, съдът намира, че вредните последици от престъпленията в съвкупността значително надвишават онези от всяко отделно престъпление, включено в нея, като данните за останалите резултатни престъпления от съвкупността не са били съобразявани при определянето на съответното за конкретното деянието наказание.

Тази именно дължима преценка е следвало и е била извършена в производството по определяне на общо наказание, в резултат на направеното групиране. Посочените по-горе данни са обосновали и крайния извод на решаващия съд за това, че само с налагането на едно от общо четири наказания , макар и в най-висок от тях размер не би било достатъчно за постигане най-вече на индивидуалната превенция, насочена към поправяне и превъзпитаване на индивида.

При тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че в съответствие със закона и обосновано на данните по делото, така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца е било увеличено на основание чл. 24 от НК със седем месеца, с оглед 4 постигане целите най-вече на индивидуалната превенция насочена към поправяне и превъзпитание на осъдения , но и отнемане временно възможността да извърши нови престъпления.

Заявените оплаквания за несъобразяване влошено здравословно състояние на подсъдимия при определяне на наказанието са бланкетни, като по делото не се наведоха никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, поради което и същите не следва да бъдат обсъждани. Колкото до семейното положение и полагането на грижи за деца, то тези обстоятелства са били налични към момента на извършване на деянието, наред с това са съобразени от съда при одобряване на наказанието по последното одобрено споразумение.

Предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на осъдения М. и на неговия защитник срещу увеличаване на размера на определеното общо най-тежко наказание, доколкото са налице законоустановените предпоставки за това и то е съобразено с реализиране на целите на наказанието. Налице е възприетата и от първата инстанция необходимост от засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен ефект върху осъдения.

При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от две години, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Правилно първостепенният съд е приспаднал от подлежащото на изтърпяване общо най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода времето, през което М. е бил задържан по ЗМВР, по НПК или е търпял МНО задържане под стража или домашен арест.

В съответствие със закона, на основание чл.23, ал.3 от НК районният съд е присъединил към наложеното най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от две години наказанието глоба в размер на 2500 лева, наложено по НОХД № 1739/2021г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

По изложените съображения, атакувания първоинстанционен акт се явява правилен, законосъобразен и надлежно обоснован, поради което и следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60/13.01.2022 г., постановено по НЧД № 5216/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6