Протокол № 1745 от 05.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1745 гр. Пазарджик, 05.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Х. Г. Гражданско дело № 20265220102278 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищеца Т. Г. Х., редовно призован, не се явява лично, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 26740/28.09.2026г. от адв. И.- М., с която сочи, че ако не са налице процесуални пречки, да бъде даден ход на делото.

Ответното дружество „....................“ ООД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 25172/10.09.2026 г., с която заявяват, че не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие и да се даде ход на същото.

Вещото лице Л. С. Ц., редовно призован, не се явява. По делото е постъпила молба с вх.№26246/23.09.2026 г. от вещото лице, с която заявява, че до момента ищецът не е внесъл депозит и по тази причина не е изготвил заключението в законоустановения срок. Моли съда да му бъде удължен срока за изготвяне на заключението, след внасяне на депозита.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 26740/28.09.2026 г. от 1 пълномощника на ищеца адв. И.- М., с която сочи, че ако не са налице процесуални пречки, да бъде даден ход на делото. Няма възражения по доклада. Поддържа направените доказателствени искания. Представя вносна бележка за платен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150,00 евро. Моли съда да даде възможност на вещото лице да изготви експертизата. Няма други доказателства и доказателствени искания.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 26822/28.09.2026 г. от пълномощника на ищеца адв. И.- М., с която представя вносна бележка за платен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150,00 евро.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 25172/10.09.2026 г. от ответното дружество „....................“ ООД, чрез адв. М., с която заявяват, че не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба, както и представените с него доказателства. Прави искане на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Поддържа възражението в отговора на исковата молба за недопустимост на производството по отношение на предявените установителни искове, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, като с оглед на това, моли съда да прекрати като недопустимо настоящото съдебно производство в частта с предявените установителни искове, поради липса на правен интерес. Прави възражение за потребителското качество на ищеца. Моли съдът да отмени Определение № 2228 от 28.08.2026 г. в частта, в която допуска извършването на съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Изразява становище по същество на спора, както и по отношение на поисканите от ищеца разноски, като цитира съдебна практика в тази насока.

Прави доказателствени искания. Цитира се съдебна практика. Прилага следните доказателства, а именно: актуална съдебна практика относно неиндивидуализираните договори за правна помощ, актуална съдебна практика по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., и актуална съдебна практика по дела с установена злоупотреба с право по чл. 3 ГПК.

СЪДЪТ следва да се произнесе по направените от ответната страна искания, по които не се е произнесъл към настоящият момент и които са направени с отговора на исковата молба и се поддържат с подадената от ответника молба с вх.№25172/10.09.2026 г. На първо място, съдът счита, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на процесния установителен 2 иск, тъй като погасяването на задълженията не изчерпва интереса на потребителите. Установяването със сила на пресъдено нещо, че договорът е недействителен е единственото средство за заличаване негативните последици от същия.

СЪДЪТ не споделя становището на ответника, съгласно което се твърди, че в случая е налице злоупотреба с права и основания за прилагане на чл. 213 от ГПК, това е така, тъй като всеки отделен договор за потребителски кредит, сключен от ищеца Х. поражда самостоятелно правоотношение.

Упражняването на правото на иск по отделните договори не би могло да се квалифицира като злоупотреба с право, тъй като всеки гражданин на Република България има право на достъп до правосъдие. Предвид същите съображения, съдът не намира основание за съединяване на посочените в отговора на исковата молба производства, тъй като не са налице основанията за това.

Неоснователно се явява и възражението на ответната страна досежно потребителското качество на ищеца, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК потребител е физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В това си качество е действал и ищеца Х., като по делото не са налице каквито и да е данни, че заемната сума от 600,00 лева е била използвана за търговска или професионална дейност.

СЪДЪТ следва да остави без уважение и направеното от ответникът доказателствено искане, да бъде извършена справка в НБДН за съпругата на ищеца Х., като съдът намира, че това искане излиза извън предмета на конкретното дело, и като такова се явява ирелевантно.

СЪДЪТ следва да остави без уважение и направеното от ответникът доказателствено искане, да бъде извършени справки в НАП, отдел МДТ към Община Пазарджик и ОД на МВР, сектор Пътна полиция гр. Пазарджик, като съдът намира това искане за неоснователно, тъй като нямат отношение към предмета на делото.

СЪДЪТ следва да остави без уважение и направеното от ответникът доказателствено искане, да бъде извършена справка за броя и вида на образуваните в Районен съд- Пазарджик съдебни производства от ищеца Х. срещу ответното дружество, както и да се изискат и приложат по настоящото дело останалите искови молби на ищеца, като съдът намира, че това искане 3 излиза извън предмета на конкретното дело, и като такова се явява ирелевантно.

От друга страна не са налице основания за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 238, ал. 2 от ГПК срещу ищеца.

Ищецът е взел становище по отговора на исковата молба и направените с него възражения, и е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което не са налице предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение по делото.

С оглед на гореизложеното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените възражения от ответната страна, че в случая е налице злоупотреба с права, както и искането за прилагане на чл. 213 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна в хода на настоящото производство да бъде извършена справка за броя и вида на образуваните в Районен съд- Пазарджик съдебни производства от ищеца Х. срещу ответното дружество, както и да се изискат и приложат по настоящото дело останалите искови молби на ищеца.

ОСТАВЯ БЕ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъдат извършени справки в НАП, отдел МДТ към Община Пазарджик и ОД на МВР, сектор Пътна полиция гр. Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение, относно потребителското качество на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, на основание чл. 238, ал.2 от ГПК.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като страните не се явяват, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

4

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

22 от ЗПК, чл. 11, т.9 и т.10 и чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от Т. Г.

Х., чрез адв. И., в която се сочи, че доверителят му е сключил с ответното дружество договор за кредит №942242, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите - 56,77%.

Твърди се, че съгласно договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условия та визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 223,30 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Доверителят му е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка. За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да 5 удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, кои го те събират за осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставки те за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.