Решение № 177 от 22.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Камелия Първанова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502123 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260687/04.05.2023г. постановено по гр.д. № 2906/2019г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, са уважени субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като С. Д. Г., А. С. Г., А. С. Г., и М. С. Г., /конституирани в качеството им на наследници на мястото на починалия в хода на производството С. Г. Г., ЕГН **********/, са осъдени да заплатят в полза на „АГРО САНТИНО" ООД, ЕИК 114673310, сумите от по 25 049,60 лв., съобразно квотите им в наследството / по 1/4/, представляваща платено на 30.05.2018г. при начална липса на основание допълнително възнаграждение по договор за управление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумите от 4 007,94 лв. заплатена д.т. и 500 лв. депозит за експертиза, а в полза на СГС и съобразно квотите им в наследството сумата от 500 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от всички ответници по делото, представлявани от двама адвокати.

Жалбоподателите-ответници А. С. Г. и М. С. Г., оспорват решението по отношение на тях двамата изцяло и молят съда да го отмени и отхвърли предявените искове.

Посочват, че е налице решение на Общото събрание на съдружниците в „Агро Сантино“ ООД относно плащане на допълнително възнаграждение в полза на баща им С. Г., което не е платено без правно основание. С. Г. е назначен на длъжност управител в „Агро Сантино“ 1

ООД с Протокол от Общото събрание на съдружниците на 19.06.2014г. Отношенията между управителя и дружеството по възлагането на управлението са били уредени с Договор за възлагане на управление от 01.07.2014г. и Допълнително споразумение от 18.05.2017г. към Договора. Съгласно чл. 1.1. от Договора, същият се сключва на основание чл. 141, ал. 6 от ТЗ и Протокол от решения на Общото събрание на съдружниците в „АГРО САНТИНО“ ООД. Съгласно чл. 6.1 от Договора „Възнаграждението на УПРАВИТЕЛЯ ще се определи с допълнителен анекс към този договор след започване дейността на дружеството под ръководството на управителя“. С Допълнително споразумение от 18.05.2017г. към Договора, сключено „на основание Решение на Общо събрание на съдружниците на „АГРО САНТИНО“ ООД от 18.05.2017г. и на основание член 6.1. от Договора за възлагане на управлението“, страните по мандатното правоотношение са се договорили, че считано от 18.05.2017г. нетното месечно възнаграждение на управителя по чл.6.1. от Договора е в размер на 4 000 лева, като „УПРАВИТЕЛЯТ има право на допълнително възнаграждение в зависимост от постигнатите резултати от управлението на ДРУЖЕСТВОТО“. В резултат на сделките с финансови инструменти при специализирания лицензиран стоков брокер FC Stone, осъществени от С. Г., „Агро Сантино“ ООД е реализирало печалба в размер на 2135 097 лв. за периода от 31.10.2017г. до 25.05.2018г. вкл. Взето е решение от Общото събрание на съдружниците в дружеството на С. Г. да бъде платено допълнително възнаграждение в размер на 12,5% от печалбата, тоест 266 887.12 лева, след удържане на ДОД 10% в размер на 240 198.41 лева. Сумата, платена на С. Г. от ищеца „Агро Сантино“ ООД с платежно нареждане от 30.05.2018г. в размер на 244 198.91 лв. представлява възнаграждение съгласно решението на Общото събрание - основно възнаграждение /4 000.50 лева/ и допълнително възнаграждение /240 198,41 лева/.

На второ място твърдят, че наличието на взето решение от Общото събрание на съдружниците на „Агро Сантино" ООД се потвърждава от писмената кореспонденция от 28.05.2018г. посредством електронни съобщения /email-и/ между И. Е. и А. П., главен счетоводител на „Агро Сантино“ ООД, която не е оспорена от „Агро Сантино" ООД.

Оспорват извода на СГС, че не е доказана представителната власт на лицето И. Е., като представител на „Агро Сантино“ ООД: „по делото не са представени никакви доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че лицето И. Е., с който са правени всички договорки и с когото е подписано допълнителното споразумение към договора за управление, разполага с представителна власт да изразява волята на общото събрание на дружеството по смисъла на чл. 141, ал. 7, т. 3 ТЗ.“ „От представен отчет за дейността през периода от 2017г. до 27.08.2018г., както и приложената кореспонденция е видно, че ответникът е осъществявал от името на дружеството търговия с дериватни/контрактни (фючърси, опции и структури) на СВОТ (чикагска стокова борса) и EURONEXT, като е отчитал дейността си пряко на лицето И. Е., вкл. и по повод всяка друга дейност, която се осъществява от дружеството." От цялата писмена кореспонденция е видно, че „представителна власт да изразява волята на общото събрание“ в отношенията с управителя е имал именно И. Е.. Цялата кореспонденция е единствено между въпросното лице и С. Г., както и А. П., гл.счетоводител, когато участието му е било необходимо. След 2 като както основното нетно месечно възнаграждение, което не се оспорва от „Агро Сантино“ ООД, така и допълнителното възнаграждение с оглед на резултата, са договорени в един и същи документ, а именно Допълнително споразумение от 18.05.2017г., в което се цитира решение на Общото събрание от същата дата 18.07.2017г. и двете възнаграждения са платени с едно и също платежно нареждане за м. 05.2018г., то следва да се приеме за доказано наличието на решение на Общото събрание на „Агро Сантино“ ООД за определяне както на основното, така и на допълнително възнаграждение.

В допълнение посочват още, че фактът на наличие на решение на Общо събрание на съдружниците на „Агро Сантино" ООД е неизгоден за „Агро Сантино“ ООД. „Агро Сантино“ ООД е бил задължен от първоинстанционния съд по реда на чл. 190 ГПК да представи решенията на Общото събрание на дружеството за определяне на възнагражденията на служителите, в това число на С. Г.. „Атро Сантино" ООД не е изпълнил задължението си по чл.190 ГПК да представи изисканите от съда документи, в това число решенията на Общото събрание на съдружниците. Затова следва да се приеме, че фактът на наличие на решение на Общото събрание на съдружниците на „Агро Сантино“ ООД за плащане на допълнително възнаграждение в полза на С. Г. следва да се приеме за доказан. Следователно с оглед неизпълнението на задължението на „Агро Сантино“ ООД да представи намиращи се у него документи, от които биха били доказани неизгодни за него факти и обстоятелства, на основание чл.190 ал.2 вр.чл.161 ГПК, СГС е следвало да приеме за доказано наличието на решение на Общото събрание на съдружниците „Агро Сантино“ ООД за изплащане на допълнително възнаграждение в полза на С. Г.. Връщането обратно от С. Г. на сумата 140 000 лв. с платежно нареждане от 30.08.2018г. не представлява извънсъдебно признание, че получената съгласно платежно нареждане от 30.05.2018г. сума е получена без основание. Признанието на вземане от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора /Решение № 49 от 4.04.2017 г. по гр. д. № 50236/2016 г, IV г. о., ГК, по описа на ВКС;

Решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015г. IV г. о., по описа на ВКС/. Такова признание не е налице. Сумата от 140 000 лева е преведена в резултат на осъществено спрямо С. Г. от „Агро Сантино“ ООД твърдо настояване за връщане на бонуса /допълнителното възнаграждение/. Претендират разноски.

Жалбоподателите-ответници С. Д. Г. и А. С. Г., чрез адв.Н. оспорват решението в неговата осъдителна част спрямо тях и молят съда да го отмени и отхвърли исковете.

Изтъкват факта, че нормата на чл.137 ал.1 т.5 пр.2 ТЗ не прави автоматично нищожни всички уговорки за възнаграждение, щом те не са скрепени с решение на общото събрание относно техния размер. И тъй като нормата няма такова действие, е напълно допустимо да е налице уговорка за възнаграждение между дружеството и управителя, без да е определено по размер и това изобщо да не поставя въпроси относно валидността и действието на уговорката. В случая, това е уговорката в допълнителното споразумение от 18.05.2017г. За обвързващата сила на уговорка между страни, които са се договорили за нещо обвързващо ги, без да са определели размера, не може да има съмнение при наличието на нормата на 3 чл.162 ГПК. Накратко намират, че в случая дори и да няма решение на общото събрание за размера на допълнителното възнаграждение по никакъв начин не изключва извода от фактическа страна, че между страните съществува валидна, обвързваща уговорка за изплащане на такова. Тогава обаче искът не е за платено без основание независимо, че за размера няма основание (чл.162 ГПК). При тази ситуация, от правна страна, искът не се квалифицира по чл.55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД. Остава открит въпросът дали не се квалифицира по чл.59 ЗЗД, в който случай обаче искът е субсидиарен (т.8 и 9 от ПП ВС № 1 от 28.V.1979 г.).

Например, този иск е субсидиарен спрямо иска по чл.145 ТЗ. В решението е прието, че между страните са сключени договор от 01.07.2014г. и допълнителното споразумение от 18.05.2017г. и директно е преминато към липсата на решение на общото събрание за размера на възнаграждението без да се коментират материалните последици от доказаната уговорка за допълнително възнаграждение. Посочват, че изводът на СГС за липса на основание за получаване на възнаграждението е неверен и не се подкрепя от приетите по делото доказателства, както и от обстоятелствата известни на съда на основание чл. 23, ал. 6 ЗТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С оглед изложените по-горе съображения относно приложението на чл. 293 ТЗ в процесния случай, следва да се посочи, че не само, че е налице основание за изплащане на допълнително възнаграждение, но и неговия размер е съгласуван с „АГРО САНТИНО" ООД и изплатен съгласно тези съгласувания. По делото е установено, че в електронна кореспонденцията от 28.05.2018г., след като е получил информация за печалбата от счетоводителя на „АГРО САНТИНО" ООД, И. Е. Е. потвърждава към същия този счетоводител, че бонусът (допълнително възнаграждение) за С. Г. Г. е 12,5 % брутно. Нещо повече, в последваща електронна кореспонденция също от 28.05.2018 г. И. Е. Е. със задоволство изпраща мейл до А. П. и до С. Г. Г., с който пожелава на дружеството да му се наложи да изплаща такъв бонус (допълнително възнаграждение) на С. Г. Г. отново след 6 м. По делото е установено, че дължимият ДДФЛ при изплащане на допълнителното възнаграждение е удържан и внесен по надлежния ред. Фактът, че е налице основание за изплащане на възнаграждението, е самостоятелно основание за отхвърляне, както на иска по чл.55 ал. 1, предложение първо ЗЗД, така и на евентуален иск по чл.55, ал.1, предложение последно ЗЗД. Твърдят, че в мотивите на решението неправилно се посочва, че основанието на евентуалния иск на ищеца е по чл. 55, ал. 1, предложение 2, защото в своите молби и изявления пред съда, ищецът е искал присъединяване на евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предложение последно от ЗЗД. Претендират разноските.

Въззиваемата страна „АГРО САНТИНО" ООД, ЕИК 114673310, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че позовавайки се на събраните по делото доказателства, СГС абсолютно правилно е приел, че „Решение на Общото събрание на дружеството, с което се определя размера на възнагражденията на управителя или реда за определянето им не е представено" както и че липcama на прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на възнаграждението на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл.293 ал. 3 и чл.301 ТЗ. На първо място, оспорват довода на 4 жалбоподателите, че решение на ОС от 18.05.2017г., което обаче не е представено по делото и Допълнително споразумение от същата дата - 18.05.2017г., което обаче не е подписано от законен представител на дружеството, нито от упълномощено лице, са произвели правно действие. Самите въззивници не представят пълномощно, издадено от всички съдружници в „Агро Сантино" ООД за лицето И. Е.. Вместо това, посочват, че И. Е. е акционер в две дружества, които са съдружници в „Агро Сантино" ООД, като излагат аргументи, че представената по делото кореспонденция по електронна поща е достатъчна, за да формира извод за наличието на представителна власт на лицето И. Е. и че той е изразявал волята на съдружниците в дружеството, т.е. взетите от Общото събрание решения. Последните твърдения са абсурдни, доколкото в „Агро Сантино ООД има дванадесет съдружника и всички те вземат решенията, които са от компетентността на Общото събрание. Водената от едно лице - съдружник в дружество-съдружник, по никакъв начин не би могло да обвърже всички останали съдружници, без изрично възлагане от страна на Общото събрание именно това лице да представлява дружеството в отношенията му с управителя. Без такова изрично възлагане, всички действия предприети от трето лице не са обвързващи за дружеството. В действителност, от многобройните доказателства, събрани в първоинстанционното производство, е установено, че в договора за управление на бившия управител на дружеството не е предвидено конкретно допълнително възнаграждение, нито конкретен начин за определяне на такова. Предвидена е единствено принципна възможност за изплащане на такова допълнително възнаграждение, но за това следва да бъде взето съответно решение на компетентния орган - Общото събрание. От представената електронна кореспонденция, се установява, че бившият управител е контактувал с лице, което не е надлежно упълномощено и натоварено от ОС за определяне на допълнителни възнаграждения. От същата тази кореспонденция се установява, че самият бивш управител с имейл от 23.05.2018г от 9.30ч., е предложил да му бъде изплатен бонус в размер на 12,5 % върху натрупаната към момента печалба. Подобно самоопределяне на бонус, от страна на управителя е абсолютно недопустимо и в пряко противоречие с чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ.