Решение № 1296 от 27.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря И.ка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110204198 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на И. Р. Б. срещу НП, издадено от началник на група в ОДМВР Варна, сектор СПС- Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното постановление като оспорва фактическата обстановка. Сочи, че не е допускал синът си да управлява превозното средство, като излага фактическа обстановка. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Представител на органа, издал НП моли съда да потвърди наказателното постановление и претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 19.05.2026г. служители на ОДМВР – Варна, сред които св. С. се намирали в гр.

Аксаково, като извършвали обход на ул. „Слави Дойчев“ в изпълнение на служебните си задължения.

Пред полицейските служители излязъл мотопед „***“, без регистрация, на който се возели две деца. При това бил подаден сигнал за преустановяване на движението и мотопеда бил спрян на ул. „Йордан Енчев“ , до №7. Лицето, управляващо мотопеда било Р.

И.ов Б., който бил непълнолетен.

И. Р. Б. се легитимирал като собственик на мотопеда „***“, който бил без поставени регистрационни номера, като представил стар договор за застраховка „ГО“.

Полицейските служители установили, че въззивникът Б. е баща на момчето, което управлявало мотопеда.

Св. С. съставил акт за установяване на административно административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелства, че въззивникът Б. като родител и настойник е допуснал управлението на мотоциклета от непълнолетният и 1 неправоспособен Р. И.ов Б.. Посочена била правна квалификация на нарушението по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.

Срещу съставеният АУАН не били наведени възражения.

На 05.08.2026г. било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и посочената правна квалификация. На въззивника било наложено административно наказание глоба.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията на св. С.; АУАН; справка за нарушител и други.

За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко констатира основателността на наведеното възражение по отношение на вменените във вина на въззивника факти и санкционирането им.

С АУАН спрямо въззивникът е било възведено обвинение, че като родител и настойник настойник е допуснал управлението на мотоциклета от непълнолетният и неправоспособен Р. И.ов Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП е описано, че жалбоподателят е допуснал съзнателно извършването на описаното нарушение, за което е санкциониран. В тази връзка следва да бъде посочено, че Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

В настоящият казус, от показанията на св. С. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е бил на мястото на управление на мотопеда. Същият е установен впоследствие. Не се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства жалбоподателят да е предоставял управлението на автомобила на непълнолетния си син, за да се обоснове извод, че същият умишлено /по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК/ е допуснал непълнолетният си син да управлява МПС по времето и на мястото, посочени по – горе.

Съдът намира, че по делото липсват доказателства, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателят "съзнателно е допуснал" извършването на нарушението, вменено му във вина. Тежестта за доказване на всички елементи (обективни и субективни) на твърдяното нарушение, вкл. и представянето на доказателства, които убедително да установяват знанието на родителя относно това, че на 19.05.2026 г., около 18.30 часа синът му управлявал мотоциклета, без да притежава правоспособност и като непълнолетен, лежи върху административно наказващият орган. От събраните по делото доказателства, писмени и гласни такива няма каквито и да било данни, които по какъвто и да било начин да установяват наличието на умисъл в действията на жалбоподателят Б., който "съзнателно" да е допуснал извършването на нарушението от сина си Р. Б.. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а 2 такива "уличаващи" бащата доказателства наказващият орган не е представил, което прави недоказана най-важната в случая - субективната страна, на процесното твърдяно нарушение и това води до извод за недоказаност на вмененото нарушение и основание за отмяна на НП.

Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО, спазвайки принципа на чл. 54 от ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката е следвало да установи, че нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателят Б. и с мотивирана резолюция да прекрати административно наказателното производство, но АНО е издал в нарушение на този принцип незаконосъобразно НП.

По изложените съображения, съдът приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

С решението си съдът присъди разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 26-0445-000285/05.08.2026г. на Началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което на И. Р. Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 153,39 евро /300 лева/ на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на И. Р. Б. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 600 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3