Решение № 211 от 25.04.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Габрово, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210100232 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. П.

С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********" № 4 срещу „ ТЕСПОМ” АД, ЕИК 817049198, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Бодра смяна" № 1.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че през периода от м.09.2004г. до 30.06.2020 г. като член на СД на „ТЕСПОМ” АД - Габрово му било възложен с договор управлението на дружеството.

Последният договор за възлагане на управлението бил сключен на 01.01.2016г. и бил прекратен на 30.06.2020г., което обстоятелство било отразено по партидата на дружеството в ТР. Съгласно чл. 9 от същия доверителят определял месечно възнаграждение на изпълнителния директор в размер на 500 на сто от средната брутна месечна заплата в дружеството за съответния месец. В същия член подробно бил описан начина на изчисляване на брутната работна заплата в дружеството, като "отношение на реално изплатените брутни трудови възнаграждения за съответния месец /без обезщетенията по чл. 220, 222/1/, 222, 224/1/ и 225 от КТ и изплатените възнаграждения по гр. договори/ и средно списъчния брой на персонала в дружеството за същия месец /без жените в отпуск по майчинство/. Възнаграждението на изпълнителния директор по този член не включвало възнаграждението му като чл. на СД."

Съгласно чл. 20 от Договора „При прекратяване да договора ,на изпълнителния директор се изплаща обезщетение, съответстващо на неизползвания от него платен годишен отпуск и възнаграждението му по т. 9 от този договор" .

Допълнително /при прекратяване на договора/ съгл. чл. 17 т. 2 вр. чл. 16т16.1.5 „На 1 изпълнителния директор се изплаща обезщетение в размер на две месечни възнаграждения по този договор".

Многократно напомнял на Изпълнителния директор г-н Кавалов и Председателя на СД на „Теспом" за тези дължими му суми. На 15.08.2021г. със заявление вх. № 27 от 15.08.21 г. отправил искане за изплащане на дължимото.

Определил срок до 25.08.2021 г. /10 дни от депозиране на Заявлението в деловодството на „Теспом" АД/ за изплащане на сумите. До настоящия момент не били му изплатени дължимите обезщетения подробно описани в договора за възлагане на управление.

Неизползваният отпуск до прекратяване на договора му за управление бил в размер на 45 дни /осн. чл. 23 от Договора/ - 30 дни за 2019г. и 15 дни на 2020г.

Неизплатеното обезщетение по чл. 17 т.2 било в размер на две месечни брутни възнаграждения по чл. 9 от същия.

Дължимите му обезщетения били:

- Обезщетение за неизплатен неползван отпуск 45 дни - 10125лв.

- Обезщетение при освобождаване по чл. 17 т. 2 от Договора -7500 лв.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника да му заплати сумата 17625 лева, от която обезщетение за неизплатен неползван отпуск 45 дни - 10125лв. и обезщетение при освобождаване по чл. 17 т. 2 от Договора -7500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Б. От страна на ответника:

Оспорва иска, като неоснователен и недоказан.

Не оспорва, че ищецът С. С. бил представляващ и изпълнителен директор на „ТЕСПОМ" АД до 30.06.2020 г. На заседание на Съвета на директорите на дружеството от 29.06.2020 г. той бил освободен като такъв и бил избран нов изпълнителен директор - Н.К.. Посоченото обстоятелство било вписано по партидата на дружеството в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 07.07.2022 г. съгласно Заявление А5 20200701183415/Вписване 20200707092822.

Не оспорва, че последният договор за възлагане на управлението на „ТЕСПОМ" АД, сключен между ищеца С. С. и дружеството бил от 01.01.2016 г.

Оспорва останалите твърдения на ищеца, а именно:

Оспорва твърдението, че сключеният на 01.01.2016 г. Договор за възлагане управлението на акционерно дружество „ ТЕСПОМ" АД, Габрово, ЕИК 817049198 (Договор за управление) бил прекратен на 30.06.2020 г. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2018 г. След изтичане на уговорения срок същият не бил продължен, не бил договорен нов срок, не бил подписван следващ договор. С оглед на това договорът за управление бил прекратен на основание чл. 16.1.1 с изтичането на неговия срок, или считано от 01.01.2019 г. Поради това ответникът не дължал каквито и да било обезщетения, в това число и претендираните на основание на прекратен договор и за период, в който този договор вече не действал.

Оспорва твърдението, че за посочения в исковата молба период - 2019 г. и 2020 г. на ищеца се дължало обезщетение съответстващо на неизползвания от него платен годишен отпуск и възнаграждението му, определено по чл. 9 от договора за управление. Доколкото договорът за управление бил прекратен и нямал действие между страните считано от 01.01.2019 г., „ТЕСПОМ" АД не дължало на С. С. обезщетение за неизползван отпуск за 2019 г. и за 2020 г. Правоотношението между 2 страните, възникнало въз основа на договор за управление на търговско дружество не било трудово, а се регламентирало от нормите на гражданското и търговското право.

Поради това претенцията на ищеца се явавала претенция за неизпъление на договорно задължение, което в конкретния случай било мислимо само при условията на действащ договор. Тъй като договорът не действал в периода 2019 г. - 2020 г. нямало как за ответника да възникне задължение за плащане на обезщетение.

Оспорва твърдението, че през периода 2019 - 2020 г. ищецът С. С. не ползвал платен годишен отпуск в размер на 30 дни за 2019 г. и 15 дни за 2020 г. Това твърдение означавало на практика, че С. С. не бил в платен отпуск нито един ден през посочения период (цялата 2019 г. и до 30.06.2020 г.), което не отговаряло на истината. Ищецът ползвал отпуските си в пълен размер.

Оспорва твърдението, че дължал на ищеца С. С. обезщетение при освобождаване по чл. 17.2 от договора за управление. Относим бил чл. 16.1.5 от договора - „в интерес на работата с решение на доверителя за освобождаване на изпълнителния директор като член на Съвета на директорите на дружеството, което не било свързано с виновност на последния". В случая не била налице хипотезата на чл.

17.2., поради това, че:

- договорът за управление бил прекратен поради изтичане на неговия срок чл. 16.1.1 от същия, а не с решение на доверителя „ТЕСПОМ" АД по смисъла на чл.

16.1.5.;

- ищецът С. С. не бил освободен като член на Съвета на директорите на „ТЕСПОМ" АД на 30.06.2020 г. и продължавал да бъде такъв;

- ищецът С. С. сам поискал да бъде освободен като изпълнителен директор на „ТЕСПОМ" АД (не и като член на СД) и това станало с решение на Съвета на директорите от 29.06.2020 г. (приложение към Заявление А5 20200701183415/Вписване 20200707092822).

Поради това дори и да не бъдело прието, че договорът за управление не бил прекратен с изтичане на неговия срок, то следвало да се приеме, че договърът е прекратен по взаимно съгласие на страните - на основание чл. 16.1.4 от договора, а за прекратяване на това основание „ТЕСПОМ" АД не дължало обезщетение при освобождаване.

Освен по основание, оспорва изцяло така предявените претенции по размер.

Оспорва твърденията, че месечното възнаграждение на изпълнителния директор на дружеството било в размер на 500 на сто от средната брутна месечна заплата в дружеството за съответния месец. Това възнаграждение на изпълнителния директор не било определено по установения в ТЗ и Устава на дружеството ред. Не било налице решение на компетентния орган на дружеството, с което да е определен претендирания от ищеца размер на месечно възнаграждение.

Оспорва, че възнаграждението на изпълнителния директор, представляващо база за изчисляване на претендираните обезщетения, било сума в размер на 500 на сто от средната брутна месечна заплата в дружеството за съответния месец.

Оспорва твърдението, че размерът на претендираните обезщетения - за неизползван платен годишен отпуск по чл. 20 от договора и при освобождаване по чл. 17.2 от договора, се изчислявали по описания от ищеца начин.

Евентуално, в случай, че съдът приемел исковете за основателни, то прави възражение за изтекла погасителна давност за всяко от вземанията - всички претендирани от 3

С. С. вземания за обезщетения били погасени по давност.

Евентуално, в случай, че съдът приемел, че исковете са изцяло или частично основателни, както и че вземанията на ищеца не са погасени по давност, прави възражение за съдебно прихващане, както следва:

„ТЕСПОМ" АД било собственик на автомобил марка „Киа", модел „Спортидж", рама № U5YPC81BCFL736089, ДР № ЕВ 4656 ВВ. Автомобилът бил закупен в края на 2015 г., като от тогава до настоящия момент се ползвал от ищеца С.

С.. Към момента на закупуването на автомобила С. С. бил изпълнителен директор на дружеството, като продължавал да е такъв до 30.06.2020 г. След тази дата ищецът следвало да върне в дружеството автомобила, заедно с всички негови принадлежности.

Въпреки многобройните покани от страна на дружеството С. С. и до настоящия момент продължавал напълно неоснователно и незаконосъобразно да държи и да ползва автомобила.

Предвид посоченото за периода от 30.06.2020 г. до 30.06.2022 г., като ползвал собственото на ответника МПС, ищецът нанесъл вреди на дружеството, изразяващи се в загуби в размер на 7428,00 лв. (по 309,50 лв. за всеки отделен месец от периода, представляващи амортизация на актИ.), както и пропуснати ползи в размер на 12 000,00 лв. (по 500,00 лв. за всеки отделен месец от периода, изразяващи се в средния месечен пазарен наем за този клас автомобил). Или общо вреди в размер на 19428,00 лв.

Предвид посоченото претендира да бъде прието за съвместно разглеждане в настощото произовдство възражение за съдебно прихващане на вземането на ищеца С. С. от „ТЕСПОМ" АД за сумата от 19377 лв., представляваща обезщетение за 45 дни неползван платен годишен отпуск, обезщетение при освобождаване по чл. 17.2 от договора и лихви, срещу задължението на ищеца С. С. към „ТЕСПОМ" АД за сумата от 19 428,00 лв., представляваща вземане за вреди, изразяващи се в реализирани загуби и пропуснати ползи, от ползването на собствения на дружеството автомобил и лишаването на Доверителя ни от възможността да ползва вещта си.

В. Относно направеното възражение за прихващане ищецът изразява становище:

- че е имал право да ползва автомобила и след прекратяване на договора му, тъй като е бил член на Съвета на директорите на дружеството;

- че не му е отправяна покана да върне автомобила.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

1.1. Пред съда са предявени искове с правна квалификация чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 286 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неизплатен неползван отпуск и обезщетение при освобождаване, предвидени в сключен договор за поръчка.

1.2. Възражението за прихващане е с правно основание чл. 103 ал. 1 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.

2. Доказателствена тежест:

2.1. В тежест на ищеца е доказване съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК на положителните факти от значение за претендираните права и възражения, а именно

4

- наличие на клаузи в договора, които да обуславят заплащане от страна на ответника за претендираните суми;