Разпореждане № 6880 от 16.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6880 гр. Кюстендил, 16.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520103629 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. П.

Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 129,03 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 08.08.2026 г. до окончателното изплащане; 6,92 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.03.2025 г. до 03.04.2025 г.; 27,63 евро – законна лихва за забава за периода от 17.03.2025 г. до 08.08.2026 г.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточно посочване на размера на ГПР. Според чл. 8 от договора за кредит при изчисляване на ГПР е взета предвид само възнаградителната лихва. Следвало е обаче да бъде включено и възнаграждението на поръчителя по договора за гаранция, който всъщност представлява конструкция за прикрИ.е на допълнително възнаграждение в полза на кредитора. Изводът си съдът прави от факта, че договора за поръчителство обезпечава вземанията на кредитора по договора за кредит и че съгласно погасителния план възнаграждението на гаранта е разсрочено с месечните вноски по кредита и се заплаща на кредитодателя още преди да е настъпило условието за дължимостта на сумата – изпълнение от страна на поръчителя. Следва да се съобрази и свързаността на двете дружества – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В съдебната практика се сочи, че двата договора са до такава степен 1 взаимосвързани, че следва да се разглеждат като едно цяло. Вж. Решение № 580 от 4.12.2025 г. по в. гр. д. № 925/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, Решение № 740 от 4.02.2026 г. по в. гр. д. № 7735/2025 г. на Софийски градски съд и др.

Според Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 („АПС Бета България“) на СЕС, постановено по българско преюдициално запитване със сходна фактическа обстановка, сключването на договора за поръчителство е задължително за получаване на кредита. Приема се, че в такъв случай на практика на потребителя се налага сключване на договор именно с дружеството поръчител. Вероятно СЕС е изходил от разбирането, че клаузите на договора са такива, че на кредитополучателя не му остава друг избор. Това е вярно, доколкото условията за другите две обезпечения са много ограничаващи: срокът за предоставяне на обезпечението е кратък и в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Освен това самият вид на обезпеченията, които може да се предоставят по договора, представлява форма на злоупотреба с кредитополучателите, които се намират в затруднено положение – те едва ли щяха да търсят кредит, ако можеха да си позволят банкова гаранция (платена услуга) или да разчитат на близки хора. Изправени пред избора да не получат въобще кредит или да поемат още дълг, те са по-склонни да изберат втория вариант и сключват договор с посоченото им кредитодателя лице. Според клаузите на договора поръчителят подлежи на одобрение от кредитодателя, тоест на практика право на избор липсва.

Неточното посочване на размера на ГПР е основание за недействителност на договора за кредит. Това следва от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, където е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. СЕС е приел, че санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

23, вр. с чл. 22 ЗПК.

В случая чистата стойност на кредита е 150,31 евро. От тази сума следва да се приспаднат плащанията по кредита, които според уточняваща молба на 2 заявителя са в размер на 243,36 евро. Следователно цялата главница е погасена и заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 12257/10.08.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 129,03 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 08.08.2026 г. до окончателното изплащане; 6,92 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.03.2025 г. до 03.04.2025 г.; 27,63 евро – законна лихва за забава за периода от 17.03.2025 г. до 08.08.2026 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3