Определение № 240 от 09.05.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Сливен, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500148 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирана на 18.04.2023г. частна жалба от адв.К. пълномощник на З. Д. М., действаща като майка и законен представител на К.З.Д. ЕГН **********, двете от гр.Сливен, ********** против определение № 986/24.03.2023г. по гр.д. № 246/2023г. по описа на РС – Сливен, с което е било прекратено производството по делото и е била върната исковата молба депозирана от жалбоподателя поради неизпълнение на разпореждане № 1486/07.02.2021г. за отстраняване на неизправности по делото.

Определението е обжалвано като незаконосъобразно. Страната посочва, че дадените с разпореждане 1486/07.02.2021г. указания за отстраняване на нередности са били твърде общи, поради което не и е станало ясно, какво точно следва да изправи. Изтъква се, че съдът дължи съдействие на страните, във връзка с което следва да дава ясни указания и да изяснява изискванията си. Общо даденото указание в случая не давало възможност на страната да го отстрани, тъй като не и е ясно какво точно следва да направи.

Жалбоподателят счита, че е представил пълномощно за процесуалния си 1 представител, което съответства на всички изисквания на ГПК, а по отношение на внасянето на ДТ посочва, че разпореждането, с което са и дадени указания за внасяне на ДТ е било обжалвано и все още няма влязъл в сила съдебен акт, поради което не следва да внася ДТ към момента.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 26.01.2021г. жалбоподателят депозирал пред РС – Сливен искова молба с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД. Към исковата молба било приложено пълномощно за упълномощаване на адв.К. да води делото във всички инстанции, както и договор за правна помощ.

Пълномощното и договорът за правна помощ били с дата 21.02.2022г. За упълномощител/клиент не бил положен подпис, а отпечатък от пръст.

На 07.02.2023г. съдът постановил разпореждане № 1486, с което оставил исковата молба без движение и указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани следните нередности:

1. Да представи пълномощно за представителна власт на адв.К., отговарящо на всички изисквания на ГПК за надлежно упълномощаване;

2. В писмена форма да конкретизира обстоятелствената част на исковата си молба като уточни, в какво конкретно се изразяват твърдените като търпени „ силни болки и много страдания“;

3. Да внесе държавна такса в размер на 600.00лв.

Разпореждането за оставяне на исковата молба без движение било съобщено на ищеца на 15.03.2023г.

С молба от23.03.2023г. ищецът конкретизирал твърденията си относно вида на търпените неимуществени щети, посочил на съда, че отказът на съда да я освободи от заплащане на ДТ е в процес на обжалване и поискал съдът да уточни, какво точно не е наред с представеното по делото пълномощно за да може да изпълни указанията дадени му с разпореждане № 1486/07.02.2023г.

На 24.04.2023г. в 14.30ч. ищецът представил препис от решение № 54/27.03.2023г. по н.д. №166/2023г. на РС – Ямбол, с което лицето, което е 2 причинило травматичното увреждане на малолетната К.З.Д. – Р.Г.Д. е било признато за виновно в причиняването на средна телесна повреда поради непредпазливост.

На 24.04.2023г. в 15.42ч., съдът постановил обжалваното определение.

В обстоятелствената част на определението той приел, че към момента на постановяване на акта ищецът не е изпълнил дадените му в пункт 1 и 3 от разпореждане № 1486/07.02.2023г. указания, поради което върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Определението на съда било съобщено на ищеца на 12.04.2023г.

Частната жалба е депозирана на 18.04.2023г., в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

Депозираната частна жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдения акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Действително дадените от съда указания за отстраняване на нередности по пълномощното представено от ищеца е много общо и неясно. Страната е направила допълнително запитване, какво точно иска съдът да бъде изправено, но не е получила конкретен отговор. При това положение, при очевидна неяснота относно задължението, жалбоподателят не е имало как да изпълни разпореждането на съда.

При запознаване с материалите по делото, въззивният съд установи, че ищецът е представил пълномощно с поставен отпечатък от пръст за „упълномощител“. Очевидно в случая той е неграмотно лице. Отпечатъкът е поставен без да са положени подписи на двама свидетели, каквото е изискването на чл.189, ал.1 от ГПК (представяне на частен документ от неграмотно лице). Следва да се има предвид обаче, че общите изисквания за упълномощаване за участие в гражданското производство са залегнали в разпоредбата на чл.33 от ГПК и този текст не изисква упълномощаването да стане с подписите на двама свидетели ако упълномощителят не е грамотен.

Нещо повече, напълно допустимо е да се извърши и устно упълномощаване ако това стане пред съда.

В случая, ако РС е искал ищецът да се съобрази с разпоредбата на чл.189, ал.1 от ГПК, е следвало да укаже това на страната изрично, тъй като всеки съд дължи съдействие на страните. Указанията на съда следва да са 3 ясни, конкретни, изпълними, а не да поставят страната в недоумение и в необходимост от тълкуване на волята му.

По отношение на изискването за внасяне на държавна такса, съдът намира, че още към момента на постановяване на обжалваното определение в РС – Сливен е съществувала информация, че такава към момента не се дължи от ищцата.

Предвид изложеното, съдът приема,че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 986/24.03.2023г. по гр.д. № 246/2023г. по описа на РС – Сливен.

ВРЪЩА делото на РС – Сливен съдопроизводствените действия по него. за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4