Определение № 107 от 14.01.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../…….01.2020 г.

Гр.

Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

Като разгледа докладваното от съдията Маркова, в.т.д. № 40/2020 г. по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 89205/02.12.2019 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 срещу Решение № 4771/07.11.2019 г., по гр.д. № 764/2019 г., на ВРС, XX с., в частта, с която е осъден да заплати на Д.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 2069.24 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/2018, от която сумата 1769.24 лв., обезщетение за нанесени щети по л.а. „***“, ДК № ***и сумата 300.00 лв., разходи за пътна помощ, в разултат на настъпило застрахователно събитие на 02.11.2018 г., по договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в полица № 0312180340012507/04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл.

386 КЗ.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е направил извод, че описаното в исковата молба събитие представлява покрит риск по сключения застрахователен договор, по т. 6.11., тъй като по делото не били налице данни да е налице съставът на престъпленията „кражба“ или „грабеж“. Счита, че не дължи заплащане на обезщетение и предвид разпоредбата на т. 7, вр. т.

7.30 от ОУ. Още счита, че е налице и специално предвиденото изключение в т. 9, вр. т. 9.2.3. от ОУ, тъй като в хода на първоинстанционното производство се е установило, че противозаконното отненаме на МПС е извършено след като контактния ключ и транспондера за имобилайзера на автомобила са били откраднати и автомобила е бил отключен. След като е налице изрично предвидено изключение, то първоинстанционния съд неправилно е обсъждал дали е налице неизпълнение на задължения на застрахования, което да е значително с оглед интереса на застрахователя. Счита твърдението на ищеца за липса на причинна връзка между кражбата на заключващото устройство и противозаконното отнемане на автомобила за несъстоятелно, тъй като от доказателствата се установявало, че е налице такава. По отношение претенцията за заплащане на сумата 300.00 лв., заявява че я намира за неоснователна и недоказана. За неоснователен счита и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск и в тази му част. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК, въззиваемата страна Д.К., депозира писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. Оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания и излага собствени доводи по тях. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице изключен риск, който да послужи като основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС, О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА за разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх. № 89205/02.12.2019 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 срещу Решение № 4771/07.11.2019 г., по гр.д. № 764/2019 г., на ВРС, XX с., в частта, с която е осъден да заплати на Д.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 2069.24 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/2018, от която сумата 1769.24 лв., обезщетение за нанесени щети по л.а. „***“, ДК № ***и сумата 300.00 лв., разходи за пътна помощ, в разултат на настъпило застрахователно събитие на 02.11.2018 г., по договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в полица № 0312180340012507/04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. Чл.

405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386 КЗ.

НАСРОЧВА в съдебно заседание на 29.01.2020 г., 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.