Определение № 262 от 07.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Ловеч, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500176 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт С.Д., срещу разпореждане № 933/16.03.2026 год. по ч.гр.д. № 368/2026 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Б. К. от ****** за следното вземане: главница в размер на 153.39 евро, договорна лихва в размер на 9.76 евро за периода от 19.12.2024 г. до 24.02.2025 г., мораторна лихва в размер на 19.59 евро за периода от 10.12.2024 г. до 24.02.2026 г. и за разноските в заповедното производство.

Счита, че обжалваното разпореждане на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че при преценка на основателността на искането по чл.410 ГПК, съдът е ограничен единствено до наличието на твърденията, изложени в заявлението, което следва да съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Твърди, че съдът не следва да събира доказателства за дължимостта, характера, произхода и сформиране компонентите на дълга, както и процесуалната легитимация на страните, а проверява служебно само съдържанието на договора и наличието на неравноправни клаузи. Твърди, че промяната в субектите на облигационното правоотношение е извън обхвата на проверката в хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК и в този смисъл договорът за цесия е ненужен за нуждите на заповедното производство. Изтъква, че наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, следва да бъдат разгледани в исковото производство при наличие 1 на възражение от длъжника.

Моли въззивната инстанция да отмени разпореждане № 933 от 16.03.2026 год. по ч.гр.д. № 368/2026 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 368/2026 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника К. Б. К., ЕГН********** за парично вземане в размер на сумите:

153.39 евро – главница за периода от 09.12.2024 г. до 24.02.2025 г., ведно със законната лихва от 24.02.2026 г. до изплащането й, 9.76 евро - договорна лихва за периода от 09.12.2024 г. до 24.02.2025 г., 19.59 евро – мораторна лихва за периода от 10.12.2024 г. до 24.02.2026 г., разноски за държавна такса в размер на 10.86 евро и 25.56 евро юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че на 04.09.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу К. Б. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 529****/29.11.2024 г. е прехвърлено изцяло.

Изложено е, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с уведомително писмо от 10.09.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.

С разпореждане № 702от 25.02.2026 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да заплати държавна такса за образуване на делото и да посочи дали уведомителното писмо за цесията е връчено на длъжника, на коя дата и по какъв начин. Заявител е предупреден, че при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде отхвърлено.

С молба от 04.03.2026 г. от страна на заявителя е платежно нареждане за сумата в размер на 10.86 евро ДТ за заповедното производство.

Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението. В мотивите на обжалваното разпореждане е приел, че длъжникът не е уведомен за прехвърляне на вземането и заявителят в качеството си на цесионер не се легитимира като титуляр на вземането срещу него.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния 2 съд правни изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Настоящата инстанция също счита, че от страна на жалбоподателя не са наведени в заявлението твърдения относно формиране на вземането и посочването на всички обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. В т.2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че при заявлението по чл.

410 от ГПК обстоятелства не могат да се извличат от приложените към заявлението документи, тъй като целта е само да се установи дали вземането е спорно.

На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно датата на получаване на съобщението за цесията от длъжника. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 933/16.03.2026 год. по ч.гр.д. № 368/2026 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4