Определение № 4062 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4062 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110139533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКОЛКОТО не се твърдят да са налице пречки за провеждане на процедура за медиация по спора, СЪДЪТ настоятелно приканва страните да обмислят възможността за доброволно уреждане на спора чрез медиация.

Съдът отчита, че спорът е от такова естество, при което е възможно постигане на взаимноприемливо споразумение, което би спестило на страните допълнителни разноски, време и неблагоприятни последици за търговските им отношения. СЪДЪТ препоръчва се страните да се обърнат към Центъра за медиация към съда или към вписан медиатор по свой избор.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца и от ответника писмени доказателства под опис.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. 23038/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 1

16.03.2026 г. от 10:20 часа, за която дата и час своевременно и надлежно да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговорите на исковата молба.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са от ищеца „В енд Г ТРАНС ГРУП“ ЕООД срещу ответника „Тивас Спед България“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 2760,98 евро /5400,00 лева/ – представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за превоз на товари /навло/, осъществен от ищеца, която сума е обективирана във фактура № 0000003980/10.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2025 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 119,17 евро /233,07 лева/ – обезщетение за забава за периода от 24.12.2024 г. до 16.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.05.2025 г. по ч.гр.д. 23038/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът „В енд Г ТРАНС ГРУП“ ЕООД твърди, че ищцовото дружество е извършило транспортна услуга в полза на ответника „Тивас Спед България“ ЕООД за доставка на стока, която е приета на 09.12.2024 г. в гр.

София от получателя „Просол“ ООД. За стойността на услугата ищцовото дружество е издало фактура № 0000003980/10.12.2024 г. за сумата от 5400,00 лв. с включен ДДС и с падеж на 23.12.2024 г. Посочва, че ответното дружество е получило фактурата на 11.12.2024 г. чрез „Български пощи“ ЕАД. Въпреки това и след настъпване на падежа, ответното дружество не е заплатило фактурата, поради което е изпаднало в забава, като за периода на забавата от 24.12.2024 г. до 16.04.2025 г. върху главницата е начислена законна лихва за забава в размер на 233,07 лв. Въз основа на посоченото, ищецът моли съда да уважи предявения иск и претендира присъждане на разноски, включващи адвокатско възнаграждение с включен ДДС и държавна такса.

Ответникът „Роял Спидтранс“ ООД редовно уведомен, в срока по чл.

131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение по договор за превоз между страните и оспорва ответника да е възлагал на ищеца извършване на процесния превоз. Навежда твърдения, че договорът за превоз не е доказан с документи – международна C M R товарителница, а фактурата не е подписана от представител на ответното дружество. Посочва, че ищцовото дружество е извършило международен превоз на стоки от Нидерландия до Хърватия, а не до България, както е отбелязано в процесната фактура. Твърди, че превозът, за който се претендира възнаграждението, осъществен от ищеца, е с изпращач Broekman Logistics Weert BV, Холандия и с получател на стоката SAB DOO, 2 гр. Дарувар, Хърватия, като твърди, че ищецът е сключил договор за международен превоз с изпращача, или с получателя на стоката и те са страни по договора за превоз с ищеца, но ответното дружество не е страна по договора за превоз. Въз основа на посоченото оспорва пасивната си легитимация да отговаря по предявения иск и поради това моли съдът да го отхвърли като неоснователен. Допълнително, посочва, че по процесния договор за превоз ищецът не е изпълнил задълженията си, като е доставил стоката на фирма „Просол“ ООД – Бургас, вместо в посоченото в CMR товарителницата крайно местоназначение в Хърватия, като в товарителницата е отразена забележка, че стоката не е за „Просол“ ООД и е с друг адрес на получаване. Твърди, че стоката, предназначена за „Просол“ ООД – Бургас, не е била натоварена от ищеца при превоза, предмет на настоящото производство.

Същата стока е била натоварена от ищеца с друг негов товарен автомобил на 08.01.2025 г. и е доставена на 13.01.2025 г., като превозния договор се установява от заявка за извършения превоз от 06.01.2025 г., два броя товарителници за транспорт и за стойността на навлото (възнаграждение за извършения транспорт) на ищеца е издадена фактура

№

0000004025/16.01.2025 г., която е заплатена с платежно нареждане от 24.01.2025 г. за заплащането на тази фактура, заедно с друга фактура, несвързана с процесния спор. Излага допълнителни твърдения за недължимост и на акцесорните вземания за обезщетение за забава и за ДДС върху вземанията по процесната фактура, вземанията по която се претендират от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

За основателност на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за извършване на международен автомобилен превоз на стоки по направление Холандия – България, както и че е изпълнил задълженията си по същия да извърши превоза съобразно уговореното, включително и в уговорените срокове и че стоките са доставени на получателя.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства и не прави доказателствени искания за установяване на сключен валиден договор за международен превоз и изпълнение на задълженията му по него.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите по договора суми, както и всички факти, на които основава своите искания и възражения.

За основателност на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване 3 наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава – настъпване на падежа по срочно задължение или изпращане на покана за изпълнение на безсрочно задължение и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да установи заплащане на задължението на падеж или че е погасил сумите за обезщетение за забава.

УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необхоД. лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4