Решение № 578 от 28.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Стара Загора, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530100015 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 17.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/917383 от дата 18.01.2021 г., било изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Приложение № 1 било представено само с данните на длъжника тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/, който се 1 прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е необходимо да бъде инкорпориран в национален закон. В разпоредбите на цитираните нормативни актове ясно било посочено кои данни са личните данни, предмет на защитата /като част от тях кумулативно са посочени и в представеното по делото Приложение 1/, както и че личните данни се предоставяли за конкретни, точно определени и законни цели и се обработвали по съвместим с тези цели начин. Съдът бил администратор на лични данни, но не всички страни по делата били администратори на лични данни, а доказателствата към исковите молби, освен че се връчвали на страните по делото, същите били и на разположение на страните по делото в канцеларията на съда. Отделно, освен че следвало всички лица, които имали достъп до лични данни, да са заинтересована страна и/или администратор на лични данни, Приложение 1 съдържало множество лични данни на трети за настоящия спор лица, поради което разкриването на техните лични данни, освен, че не можело да бъде обосновано като защита на правен интерес, щяло да доведе и до риск за правата и свободите на тези лица. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) Приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението от Приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработвали личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В Приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД били упълномощили изрично „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качество на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 17.12.2020г. да 2 уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от името на „Ай Тръст“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх. УПЦ-П-КРСАТ/917383 от дата 18.01.2021 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне, което писмо било получено лично от кредитополучателя. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл.

290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. На 03.08.2017 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и Д. Н. М. /Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № 917383, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст“ ЕООД и Д. Н. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 917383. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не бил възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д. Н. М. в деловодството на PC Стара Загора, съгласно което претендирали от ответника, в качеството му на страна 3 по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и Кредитополучател по договор за потребителски кредит № 917383, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, да заплати непогасените суми до датата на подаване на Заявлението в съда, а именно: 534.63 лв., от които 325.31 лв., представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 917383, 28.41 лв. - възнаградителна лихва и 180.91 лв. - обезщетение за забава. Съдът образувал ч. гр. д. № 20215530104870, 3 състав, по описа на PC Стара Загора, издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжника съгласно разпоредбите на ГПК. На 09.12.2021 г. дружеството получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което е подадена настоящата искова молба. Моли съда да признае за установено, че ответникът Д. Н. М., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 20215530104870, 3 състав, по описа на PC Стара Загора, а именно: - сумата от 325.31 лв. (триста двадесет и пет лева и 31 стотинки), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 917383; сумата от 28.41 лв.

(двадесет и осем лева и 41 стотинки) възнаградителна лихва за периода 10.09.2017г. - 10.01.2018 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 917383; сумата от 180.91 лв. (сто и осемдесет лева и 91 стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да бъдат присъдени сторените и предявени разноски по ч. гр. д. № 20215530104870, 3 състав, по описа на PС Стара Загора.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Посочва, че в петитума на установителния иск по чл. 422 от ГПК било посочено, че се претендира установяване съществуване на вземане на ищеца (за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4870/2021 4 г. на Старозагорски районен съд), представляващо главница в размер на 325.31 лв., възнаградителна лихва за периода 10.09.2017 г. - 10.01.2018 г. в размер на 28.41 лв., обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г. 14.07.2020 г. в размер на 180.91 лв., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 917383 и разноски. От исковата молба не ставало ясно как е формулирана главницата, която се търси - като остатък от сума по кредита или към нея били включени и допълнителни разходи и възнаграждения за поръчителство. Не било ясно и налице ли са плащания по кредита и ако има такива колко, какво и към кого е било погасявано. Налице били два договора, по които се дължали различни възнаграждения като не било ясно нито от Заповедта за изпълнение, нито от исковата молба какво се търси. Прави възражение за погасяване на вземането за лихви по давност. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен. В договора бил уговорен ГПР по кредита в размер на 50% и лихвен процент - 41.24%, но действителния ГПР бил различен от вписания в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. В чл. 19, ал.1 ЗПК бил предвиден начина на формиране на ГПР по кредита и в него следвало да се включат и разходите по договора за предоставяне на поръчителство, където било уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 40.82 лева месечно. Договор за поръчителство от 03.08.2017 г. с „Ай тръст” ЕООД не бил подписвал. След като бил налице „договор за поръчителство”, в който било уговорено възнаграждение, то същото било компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхващало от дефиницията на пap. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т. е. това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, застраховки, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплаща, включително разходите за допълнителни услуги. В случая „Кредисимо” АД и „Ай тръст” ЕООД били свързани дружества, видно от ТР и заплащането на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързано с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която била задължително условие за усвояване на кредита. При прибавяне на възнаграждението за поръчителство към ГЛП размерът на ГПР надхвърлял законоустановения такъв в чл. 19, ал.4 от пет 5 пъти размера на законната лихва. От страна на търговеца била приложена заблуждаваща търговска практика /чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП/ като в общата сума по Приложение №1 към договора за кредит не била включена сумата по Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, представляваща възнаграждение за поръчителя. Освен това, не се представяли документи за плащания от поръчителя към кредитора, освен 2 броя уведомления, които не бил получил. По този начин макар формално да били изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за кредит, кредиторът действал в противоречие с принципа на добросъвестност, като не предоставил коректна информация относно общия размер на кредита. Налице била порочна практика за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал.1 ЗПК, а именно в размера на годишния процент на разходите да се включват и тези разходи, към които те несъмнено се отнасяли. Предвид изложеното Договорът за потребителски кредит бил недействителен - чл. 22, чл. 11 ЗПК.