Определение № 331 от 13.05.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Варна, 12.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20223001000254 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на П. П. ЕГ. и М. П. СТ., двамата от гр. *****, представлявани от адв. П. Т. от АК – Варна, срещу определение № 31/14.02.2022г., постановено по т. д. № 62/2021г. по описа на *****ски окръжен съд, с което производството е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се заявяват оплаквания за незаконосъобразност на определението по съображение за постановяването му в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС и ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и с други актове на ВКС – решение № 50/12.02.2010г. на ВКС, Второ гражданско отделение, решение № 91/22.10.2020г. по гр. д. № 4284/2019г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 209/15.01.2020г. по гр. д. № 1099/2017г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Ответното дружество „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД, представлявано 1 по пълномощие от юрк. Ю. K., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Първоинстанционният *****ски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на П. П. ЕГ. и М. П. СТ., с която са предявени осъдителни искове срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД – гр. София, с правно основание чл.

432, ал. 1 от ТЗ, за присъждане на сумите от по 50 000 лв. на всеки от тях, представляваща непредявена в предходен процес между същите страни част от обезщетения за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка им Янка Маринова Илиева, настъпила в резултат на ПТП от 31.10.2018г., виновно причинено от С.Д.С. при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № *******, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със застр. полица № BG/06/118002873932, ведно със законната лихва върху главниците.

По делото е безспорно, че въз основа на предявени от двамата ищци срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД – гр. София частични искове от по 100 000лв., от общо 150 000лв., претендирани за обезщетяване на същите неимуществени вреди, е било образувано т. д. № 8/2020г. по описа на ОС*****, приключило с влязло в сила решение № 260020/ 20.11.2020г., с което исковете са изцяло уважени, като ответното дружество е осъдено за заплати на всеки от ищците по 100 000 лв., ведно със законни лихви.

За да прекрати производството по делото в обжалваното определение решаващият съдия е направил изводи, че по т. д. № 8/2020г. по описа на ШОС, съдът е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 100 000 лева за всеки от ищците, по отношение на този размер е формирана сила на пресъдено нещо, а това се явява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на настоящите искови претенции и налага прекратяване на производството по делото.

Изводите са неправилни.

В т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по 2 отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите на решението не са източник на сила на пресъдено нещо. Съгласно задължителните разяснения по т. 2 на ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо.

Установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право ще се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, като произтичащо от същото право на обезщетение, но разпростирането на силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти в случая не засяга последващата преценката на съда по критерия на чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението по размер и справедливостта като източник на тази преценка. Недопустимо е в последващия исков процес - за остатъка от обезщетение на неимуществени вреди, да се пререшават въпросите дали същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация, но въпросът дали с присъденото по частичния иск обезщетение пострадалото лице е частично или напълно обезщетено, предполагащ формиране на изводи за определяне размер на обезщетението по справедливост по правилото на чл.

52 ЗЗД, е такъв, на който следва да се даде отговор с решението по същество по иска за останалата, непредявена с частичния иск част от вземането.

С предявяването на частичен иск ищците са въвели като предмет на делото само част от спорното субективно материално право. При парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която в случая съответства и предметът на влязлото в сила осъдително решение № 260020/20.11.2020г. Увредените лица не са имали правен интерес да го обжалват, след като исковете им са били уважени изцяло в предявения размер за вземанията и след като съдът е признал основанието им. При посочване в дипозитива на влязло в сила решение между същите страни, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди от деликт са по предявени частични искове, мотивите на съда за справедлив размер на обезщетенията, независимо дали те са в размер на предявените съобразно петитума по частичните искове или ги надвишават, не формират сила на пресъдено нещо.

При последващо предявяване на иск за обезщетение на неимуществени вреди 3 на същото основание сезираният съд е длъжен да съобразява единствено размера на вече присъденото, т. е. доколко ищецът е вече обезщетен за претърпените вреди.

Цитираните в обжалвания съдебен акт мотиви от определение на ВКС формират изолирана каузална практика, която не е със задължителен характер и не се възприема от настоящия съдебен състав.

Поради противоречивите правните изводи на двете съдебни инстанции относно допустимостта на производството, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на окръжния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 31/14.02.2022г., постановено по т. д. № 62/2021г. по описа на *****ски окръжен съд, и

ВРЪЩА делото на *****ски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4