Решение № 1112 от 18.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Велико Търново, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110100583 по описа за 2022 година

Конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот в ответната Етажна собственост и че взетите решения на Общо събрание проведено на 25.02.2022 г. са незаконосъобразни поради нарушаване на процедурите по провеждането му. Изтъква, че протоколът от ОС бил поставен във входа без да е посочен час и дата на поставянето му и без заверка „ вярно с оригинала“. Твърди, че в протокола не е ясно какъв процент идеални части от собствениците е присъствал на събранието; не е ясно кое е едно от лицата, посочено като собственик; не е отбелязано каква е формата на упълномощаване на гласувалите чрез пълномощници; липсва кворум . Оспорва взетите решения и по същество, като посочва, че размера на паричните вноски за разходите по управление и поддържане на сградата, както и за фонд „ Ремонт и обновяване“ е неправилно определен. Оспорва решенията и относно кореспонденция с Общината и наемане на лица за извършване на ремонтни работи в етажната собственост. В съдебно заседание се явява лично.

Поддържа исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът Етажна собственост гр.В.Търново, ул. „Седми юли“ №19, представляван от управителя Р. Г. е депозирал писмен отговор, с който 1 оспорва иска, като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Излага, че взетите решения са законосъобразни, а твърденията на ищцата са несъстоятелни. В съдебно заседание се представлява от адв.*** от ВТАК, който поддържа изложеното становище в отговора. Заявява, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщените доказателства се установява, че на 25.02.2022 г. е проведено общо събрание на собствениците в етажна собственост с административен адрес гр. В.Търново, ул.“ Седми юли“ № 19. Представени са два варианта на протокол № 1- от ищцата, в който липсват проценти ид.части и подписи срещу изброените собственици и от ответника, в който са посочени процент ид.части и има положени подписи срещу имената на собствениците. Прието е писмо от Община Велико Търново рег.№ 04РР5494-1/3.05.2022 г., от което е видно, че регистриран в Общината управител на етажната собственост от 5.02.2010 г. е ***, както и два броя пълномощни от *** и ***в. Приет е препис от нотариален акт № 155, т.6, дело 3054/95 г. установяващ правото на собственост на ищцата в етажната собственост.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание, като иска се подава до районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16,ал.7 от ЗУЕС.

Доколкото ищцата е собственик на самостоятелен обект в сградата на етажната собственост и атакуваните от нея решения са взети на проведено общо събрание на 25.02.2022 г. , а исковата молба е депозирана в съда на 4.03.2022 г., съдът приема, че същата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Възражението относно липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно.Следва да се отбележи, че ответници по конститутивния иск за отмяна взети решения на общо събрание са собствениците на обекти в етажната собственост, като председателя на УС или упълномощено от него лице осъществяват 2 процесуално представителство. Към датата на подаване на исковата молба, с която се атакуват взетите решения на ОС от 25.05.2022 г. избраният управител е Р. А. / т. 1 от Протокол №1/25.02.2022 г./ и обстоятелството, че същата не е вписана в регистъра воден при Община Велико ърново към 3.05.2022 г. / датата на писмото от Общината/ не променя статута и до момента, в който с влязло в сила съдебно решение не бъде отменено взетото от ОС решение за нейния избор. Вписването в този регистър няма конститутивно, а оповестително действие и представлява административно задължение на избрания управител /УС/ да уведоми Общината за проведеното ОС, на което са избрани органи за управление съгласно чл. 46б от ЗУЕС, а не е елемент от фактическия състав, с който завършва избора на нов управител.

В производството съдът прави преценка за законосъобразност, като е ограничен до наведените в исковата молба основания за отмяна. В конкретния случай ищцата въвежда две групи основания за незаконосъобразност на взетите решения на проведеното на 25.02.2022 г. събрание: процедурни нарушения по провеждането на събранието и материална незаконосъобразност на решенията предвид несъобразяването им с изискванията на ЗУЕС и други закони, като при установяване на сочените от ищцата процедурни нарушения решенията следва да се отменят без да се изследва материалната им законосъобразност /в този см. Решение № 28/ 06.06.2017 г. на ВКС,ГК, II г. о. по гр. д. № 2887/2016 г. /. Първото възражение на ищцата е относно неспазване на разпоредбата на чл.16,ал.7 от ЗУЕС. Ищцата твърди, че в поставения на стената и взет от нея протокол липсва заверка “вярно с оригинала“, дата и час на поставянето му, с което е отнета възможността по чл.16,ал.9 от ЗУЕС. В действителност ответникът не твърди и не доказа, че е изпълнил задължението си по чл. 16,ал.7 от ЗУЕС така, както изисква разпоредбата. Според нея след изготвяне на протокола, което става в 7-дневен срок от провеждане на събранието, председателя на УС /управителя/ следва да постави на видно място във входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола, за което също се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а когато те 3 отсъстват в хипотезите на чл.13,ал.2 от ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. По делото не се оспори, че на стената във входа не е имало съобщение, а е бил поставен представения от ищцата протокол от проведеното събрание. Въпреки, че процедурата предвидена в чл.16,ал.7 от ЗУЕС не е спазена от ответника, това не е основание за незаконосъобразност на проведеното ОС, тъй като не е нарушено правото на ищцата да оспори взетите решения в предвидения от закона срок съобразно чл.16,ал.9 от ЗУЕС. Това ищцата е сторила почти непосредствено след връщането си от София и след като е взела поставения на стената протокол, както тя самата сочи в исковата си молба. Тъй като не се наведени възражения относно реда, по който е свикано общото събрание следва да се приеме, че то е било свикано съобразно установените в чл.13 от ЗУЕС правила и да се разгледа спазването на изискванията на чл. 15 от ЗУЕС относно наличието или липсата на кворум, както и провеждането на общото събрание. Следва да се отбележи, че по делото са представени два варианта на протокол- този от ищцата, взет от стената, без подписи срещу присъствали и вписани проценти ид.части и представеният от ответника с вписани проценти ид.части и подписи срещу имената на присъстващите собственици.

Съдът счита, че сам по себе си това е достатъчно основание да се отменят взетите решения на ОС от 25.02.2022 г., тъй като не може да се установи с исканата от закона категоричност и достоверност кой е действителният протокол, изготвен след събранието. Очевидно има два протокола- единият, поставен на входа и другият изготвен впоследствие, като аргумент на съда за този извод е обстоятелството, че и двата протокола съдържат подписи на последната си страница срещу протоколчик, председател на УС и членове на УС, но имат различно съдържание, както бе посочено по-горе. Дори да се приеме, че представеният от ответника протокол, впрочем, не дори в оригинал, а в заверено от Р. Г. копие е изготвеният след събранието, ответникът не проведе пълно и главно доказване съобразно разпределената му доказателствена тежест досежно законосъобразното провеждане на това общо събрание. Това е така, тъй като поради непредставяне на домова книга на етажната собственост съдът не можа да провери колко и кои са собствениците в етажната собственост, какви са процентите им идеални части и достатъчни ли са те , за да има необходимия кворум от най-малко 67 на сто ид.части от общите части съобразно чл. 15,ал.1 от ЗУЕС. Ищцата оспорва 4 качеството на лицето *** ***, който е вписан като собственик, без да има доказателства за това. Едва в писмените бележки на ответника, а не в установените за това срокове / с отговора на исковата молба или най-късно в проведеното съдебно заседание/ се сочи, че той е собственик, а жилището се ползва от сина му ***. Видно от протокола *** е отразен като собственик с 8,10364 % ид.ч., а не като ползвател, или обитател. Тоест, съдържанието на протокола в тази му част е невярно. При липса на доказателства относно качеството на *** не може да се установи дали същият е имал право да присъства на събранието с право на глас. Съгласно чл. 14,ал.1 от ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма. Може да се упълномощи и трето лице с нотариална заверка на подписите или адвокат с писмено пълномощно по чл.14,ал.3 от ЗУЕС. В конкретния случай липсва пълномощно от *** ***, за който се твърди да е собственик. Липсват и доказателства *** да е ползвател или член на домакинството на *** *** съобразно легалните дефиниции на понятията „домакинство“ и „ползвател“. Според §1, т.4 от ДР на ЗУЕС „домакинство“ са две или повече лица, които живеят заедно в един самостоятелен обект или част от него, в който са регистрирани по постоянен или настоящ адрес и имат общ бюджет, без значение на родствената връзка помежду им, а „ползвател“ е ФЛ или ЮЛ, което има учредено вещно право на ползване върху чужда вещ, самостоятелен обект в сграда етажна собственост. В списъка на собствениците са вписани още ***в- пълном. и *** –пълном., като срещу имената им стои подпис на Р. Г., според приложените пълномощни. Относно представителството по пълномощие на двете лица следва да се посочи, че в протокола в разрез с изискването на чл. 14,ал.5 от ЗУЕС не е отразено участието на пълномощника – не е посочено кой е този пълномощник, има само положен подпис и при липса на дати на представените едва в съдебно заседание пълномощни не може да се установи категорично кога лицата са овластили Р. Г. да ги представлява на процесното събрание- преди събранието, след събранието или на предходно събрание. Нещо повече, на първа страница от протокола *** е подписана от 5 пълномощник, а на последната страница срещу името на *** очевидно е поставен друг подпис, а не този на пълномощника / вероятно нейния, съдейки по пълномощното /. Така остава открит поставеният от ищцата въпрос относно присъствието на *** и представителството и на събранието- тя била ли е на това събрание, ако е била, защо е подписана по пълномощие от друго лице, ако не е била- кога е подписала протокола и в какво качество.

Ответникът съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса не установи, че събранието е проведено в съответствие със законовите разпоредби на ЗУЕС. При липса на домова книга или поне списък на собствениците, придружен от документи за собственост съдът не може да провери дали събранието е проведено при необходимия кворум съгласно чл.