Определение № 577 от 03.06.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 289/2022
- Вид
- Определение № 577
- Подписан
- 03.06.2022
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 т. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 577 гр. Благоевград, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500289 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Б., пълномощник на И. В. И., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, срещу протоколно Определение № 252 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, с което делото е прекратено на осн. чл. 238 ал.2 от ГПК, а В. И. М., от гр. Б., ул. „П. Т.“ № *, е осъден да заплати на М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Б., сума в размер на 600лв., съставляващи разноски по делото пред първата съдебна инстанция.
С частната жалба са наведени от жалбоподателят, чрез процесуалния му пълномощник доводи за неправилност на атакуваното определение на първоинстанционния съд, както и оплакване че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържа се с частната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 142 ал.1 от ГПК и не е разгледал делото на второ четене, а веднага е прекратил производството по гр.д.
№ 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, при условията на чл. 238 ал.2 от ГПК.
Оспорва се законосъобразността на определението, с което първоинстанционното дело е прекратено и в частта му за разноските, като е наведено оплакване че съдът неправилно е осъдил бащата В. И. М., да заплати на ответницата М. К. Т., разноските в размер на 600лв. пред първата съдебна инстанция. Излагат се съображения, че бащата само е дал съгласието си, дъщеря му И. В. И., която е на 17 години да предяви иск срещу нейната майка М. К. Т., но същият не е страна по делото, поради което недопустимо е да бъде осъждан да поеме разноските по делото.
Поради изложените съображения поддържат се доводи за неправилност на обжалвания 1 съдебен акт, поради противоречието му със закона и се иска като краен резултат, отмяната на обжалваното Определение № 252 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, като постановено в противоречие с процесуалните правила на ГПК.
В срока по чл. 276 ал.2 от ГПК, постъпил е писмен отговор на частната жалба от М. К. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. В.У., с който се оспорва частната жалба като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.
С писмения отговор се поддържа че са били налице от обективна страна всички обективни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 238 ал.2 от ГПК, като основание за прекратяване на делото поради бездействието на ищеца. Отделно липсват каквито и да е било уважителни причини за отсъствието на ищеца и неговия пълномощник от насроченото от съда открито съдебно заседание. Посочено е от адв. Б. като причина „закъснение“ за часа на насроченото съдебно заседание, но не се сочи никаква извинителна причина за отсъствието на страната, която адв. Б. представлява по делото.
С писмения отговор се оспорва твърдението с частната жалба за „закъснението“ на адв. Б., на което се основават доводите за неспазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК за повикването на делото на второ четене. Сочи се с отговора на частната жалба, че съдията докладчик няколко пъти е направил повикване чрез ел. уредба, като е дал ход на делото 20 мин. след обявения час за насроченото съдебно заседание. Към този момент нито ищеца, нито неговия пълномощник- адв. Б. са били пред съдебната зала. Отделно възразява се, че съдът дори е извършил от процесуално страна повече от предвиденото в закона, тъй като съдът е направил повече от две повикванията на делото, след настъпване на часа на насроченото съдебно заседание.
С писмения отговор на частната жалба, възразява се от въззиваемата, чрез процесуалния и пълномощник, че от страна на ответника в процеса- И. В. И., нейният пълномощник адв. У. още с отговора на исковата молба е възразила срещу нередовността на активната процесуална легитимация по предявения иск, като е изложила доводи че иска по чл. 127а от СК е предоставен на родителя, като това в настоящия случай е бащата на детето, а исковата молба по делото е подадена и приета от съда като депозирана от детето, със съгласието на неговия баща. Възрязава се, че исковата молба е подадена от лице, което не е носител на материалното право и не е активно легитимирано да предяви пред съда иск по чл. 127 от СК.
Сочи се с писмения отговор, че въпреки своевременно направеното възражение за липса на надлежна активна процесуална легитимация по делото, съдът не е взел отношение по така направеното възражение и до прекратяването на делото, не се е произнесъл по него със съдебен акт.
При изложените съображения, изказва се становище, че обжалваното определение на РС Благоевград е правилно и законосъобразно, като обжалвания съдебен акт не страда от пороците, посочени в частната жалба от В. И. М., поради което се иска от съда да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважение.
2
Претендират се разноските, направени пред въззивната съдебна инстанция.
Съставът на ОС Благоевград, след собствен анализ и оценка на наличните доказателства по делото и приложимите разпоредби на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано въз основа на депозирана пред съда искова молба от И. В. И., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, лично и със съгласието на нейния баща В. И. М., от гр. Б., ул. „П. Т.“ № *, чрез пълномощника адв. М.
Б., срещу М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Б., като са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, във връзка с чл. 143 от СК.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата М. К. Т., чрез пълномощника си адв. У. е възразила че е налице ненадлежна активна процесуална легитимация по делото, доколкото предявения иск по чл. 127 ал.2 от ГПК е предоставен от закона на родителите на детето, като същият не можа де бъде предявяван от самото дете, когато е непълнолетно със съгласието на неговия родител. Предявените искове са били оспорени от ответната страна като неоснователни.
С Определение № 131 от 28.01.2022г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът е изготвил проекто доклада си по реда на чл. 140 от ГПК, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, за 14.03.2022г. от 09.00часа, за която дата страните са били редовно призовани, като ищцата е била призована чрез пълномощника си адв. М. Б., който е бил и съдебен адресат по делото, доколкото съобщенията и книжата по делото, са изпращани на адреса на неговата кантора.
От ищцовата страна, не е било направено писмено искане за разглеждане на делото в отсъствието на страната или на нейния пълномощник.
На именното повикване на 14.03.2022г. в 09.00часа, от съда за съдебното заседание, провеждано в една от залите на РС Благоевград, ищцовата страна е била редовно призована, като не са се явили лично нито страната, нито пълномощника адв. Б.. По делото не е била депозирана молба и не са боли посочени уважителни причини за неявяването на ищцовата страна и на нейния пълномощник за насроченото съдебно заседание, като няма и молба за отлагане на делото. Не е депозирана писмена молба и за разглеждане на делото в отсъствието на представител на ищцовата страна.
От отбелязаното в съдебния протокол, няма данни съдът да е направил повторно повикване по делото в по- късен час, като не се установява дали за същия час/09.00/ часа е имало насрочени от същия съдебен състав и други дела за разглеждане в открито съдебно заседание на същия ден.
След даване ход на делото, направено е било от пълномощникът на ответната страна- адв.
У., изрично искане до съда да прекрати производството по делото, поради наличието на условията на чл. 238 ал.2 от ГПК и като санкция за бездействието на ищцовата страна.
Съдът е намерил че са налице от обективна страна предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 238 ал.2 от ГПК, като с обжалваното Определение № 252 от 3
14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, е прекратил производсвото по делото, при условията на чл. 238 ал.2 от ГПК.
С обжалваното с частната жалба по настоящото дело Определение № 252 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, съдът е осъдил В. И. М., от гр. Б., ул. „П. Т.“ № *, да заплати на М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Б., сума в размер на 600лв., съставляващи разноски по делото пред първата съдебна инстанция.
При така изложените съображения от фактическа страна, съдът навежда следните правни доводи:
Частната жалба е процесуално допустима в частта с която се иска отмяната на определението за прекратяване на делото по реда на чл. 238 ал. 2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В производството по разглеждане на частни жалби въззивният съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на атакуваното определение и ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да са наведени оплаквания за това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира. В тази насока е и приетото в ТР № 6 от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че обжалваното Определение № 252 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, е валидно постановено, допустимо и правилно, а жалбата неоснователна, в частта с която се оспорва прекратяването на делото на основание чл. 238 ал.2 от ГПК, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено първоинстанционното дело, съдът се е позовал на наличие на изпълнена хипотезата в правната норма на чл. 238 ал. 2, предложение първо от ГПК. Въззивният състав на ОС Благоевград, намира че от обективна страна, налице са били предвидените в разпоредбата на чл. 238 ал.2 от ГПК предпоставки от обективна страна, които законът свързва с настъпването на неблагоприятни последици за ищеца, като санкция за неговото процесуално бездействие в процеса. Пред първоинстанционния съд ищецът не е взел становище по отговора на ИМ, не се е явил в първо съдебно заседание и не е направил изрично искане с писмена молба- делото да се гледа в негово отсъствие, поради което и по изрично искане на ответника, съставът на РС Благоевград е прекратил производството по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, и е присъдил разноските на ответника в тежест на ищеца.
Целта на разпоредбата на закона/чл. 238 от ГПК/ за установяване на процесуална дисциплина изисква, пълномощникът на страната чрез предприемането на процесуални действия по образуваното дело, да осигури липсата на поне една от кумулативно предвидените предпоставки в хипотезиса на цитираната правна норма, което би осуетило предвидената в нея възможност за ответника- да иска прекратяване на делото и присъждане на разноските или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
4
Причините за неявяването на ищеца, респ. неговия процесуален представител, са ирелевантни, поради което и обстоятелството поради което ищеца и неговия пълномощник не са се явили пред съда на датата и в часа на насроченото открито съдебно заседание, не може да обоснове извод за липсата на една от горните предпоставки за приложението на чл.
238 ал. 2 ГПК./Определение № 181 от 12.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 174/2011г.,II г.о.,ГК/ Впрочем в настоящия казус не се и навеждат доводи за наличието на извинителни причини или пречки извън волята на страната и нейния пълномощник, които да са попречили същите да се явява своевременно в съда за насроченото открито съдебно заседание.