Решение № 285 от 12.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 668/2025
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- Десислава Ангелова Ралинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 158, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Пазарджик, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Паун Б. Савов като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100668 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от П. Т. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, ул. „С. ******, със съдебен адрес гр. ******** - адв. С. П., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” №2, с която е предявена претенция по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 8 700 лева имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение по досъдебно производство с № 236/2021 г. по описа на РУ – П. и пр. пр. № 5938/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик – ГО – П..
В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че на 17.11.2021 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа. Същия ден било извършено показно ********* в домът на баба му в гр. ************, което станало достояние на хората в *****, който е малък град и всички се познават. Дълго време след това се говорело из града за зрелищното *********, като ищецът бил сочен за извършител на престъпление, по което нямал отношение.
Според него бил подложен по досъдебно производство с № 236/2021 г. по описа на РУ - П. принудително, против волята му като „***“, макар това да **** Било отправено от Районна прокуратура - Пазарджик, ТО П. до Районен съд - Пещера искане за разрешение ****************** - **************. С определение № 116/21.12.2022 г. по ч.н.д. № 165/2022 г. на Районен съд - Пещера е дал такова разрешение. Това наложило на 23.02.2023 г. ищецът принудително да бъде отведен в РУ - П., където макар и да е ****, **************************, като това било 1 болезнено за него, и му ********* с предмети. Това било възприето от ищеца като ******** , не бил на себе си месеци наред.
Твърди се, че във връзка с воденото разследване се явявал над 15 пъти в РУ - П. в периода от 17.11.2021 г. до м. декември 2023 г., когато същото приключило.
На 15.01.2024 г. в Районен съд - Пещера бил внесен Обвинителен акт от Районна прокуратура - Пазарджик, ТО - П., като бил обвинен в това, че на 17.11.2021 г. в *****, о************** държал ********** – 1 бр. **************** с неустановена марка и модел с надпис на **** „***“ и номер на ************* „*********“ и ****** - 27 бр. ******.7,62x39 за *****, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3, чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от **********.
Сочи се, че така незаконно бил обвинен в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което не бил извършил, като за повдигнатото му обвинение се предвиждало наказание - от две до осем години „лишаване от свобода“, минимумът на което наказание и големият максимум сочел, че престъплението, в което бил обвинен, е със значителна тежест.
Посочва се, че с Присъда № 2 от 06.02.2025 г. по НОХД № 13/2024г. по описа на Районен съд – Пещера ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение че на
17.11.2021 г. в
*****, общ.
************************** държал ********** – 1 бр. **************** с неустановена марка и модел с надпис на **** „***“ и номер на ************* „*********“ и ****** - 27 бр. ******.7,62x39 за *****, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3, чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от **********, поради което на основание чл. 304 от НПК бил ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от **********.
Твърди се, че по н.о.х.д. № 13/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера е ползвал адвокатска защита, като бил защитаван от адв. С. П. от АК - Пловдив с договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 г., по който заплатил сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за защита в производството пред първа инстанция.
Сочи се, че Районна прокуратура - Пазарджик, ТО - П. протестирала Присъда № 2 от 06.02.2025г. по н.о.х.д. № 13/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера пред Окръжен съд - Пазарджик. Било образувано в.н.о.х.д. № 247/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, по което с окончателно Решение № 93/ 09.05.2025 г. била потвърдена Присъда № 2 от 06.02.2025 г. по НОХД № 13/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера.
В исковата молба се твърди още, че ищецът пред Окръжен съд - Пазарджик ползвал адвокатска защита и бил представляван отново от адв. С. П. от АК – Пловдив, на когото заплатил сумата от 4000 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по ВНОХД № 247/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик по Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025 година.
Посочва се, че в резултат на повдигнатото му обвинение му било отнето и законното ****.
2
Твърди се, че вследствие на воденото срещу ищеца досъдебно производство, същият претърпял имуществени вреди в размер на 2300 лева за защита в досъдебното производство, 2500 лева за защита пред Районен съд - Пещера и 4000 лева за защита пред Окръжен съд - Пазарджик, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение.
Излага доводи, че вследствие на незаконното обвинение в престъпление, което продължило над три години и половина, ищецът Т. претърпял изключителни по своя характер и интензивност неимуществени вреди, като обвинението имало значителен репресивен характер спрямо него, а именно:
1. Било извършено показно претърсване в дома на бабата на Т., което станало достояние на широк кръг от лица, а в малкия град се говорело за това, че същият съхранявал едва ли не **** в дома на баба си;
2. Принудително му била взета ********, което било изключително унизително за него,
3. Явявал се над 15 пъти в РУ - П. и около 5 пъти в съдебна фаза.
4. Бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, което било особено унизително и травмиращо,
5. През целия период изпитвал постоянен стрес, страх от осъждане и безсъние, както и чувство на обществена стигматизация, затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели.
6. Преживял *********, за което се наложило да потърси медицинска помощ и бил консултиран от п. Н.Б., която диагностицирала състояние на **********.
7. Целият този процес се отразил негативно на личния и социален живот на ищеца, включително отношенията му с близки и колеги.
8. Семейството му се притеснявало много, а от това и той изпитвал все по-големи страдания.
9. Наказанието за това престъпление не било никак малко и всичко това го съсипвало и бил непрекъснато ******. Не се хранел нормално, не можел да спи, сънувал кошмари, и макар да се стараел да не споделя тревогите си, нямало как да скрие всичко това от приятелите си. Притеснявал се, че може да бъда осъден и наказан за нещо, което не бил извършил. Виждайки страданието и притеснението у близките и приятелите му от положението, в което бил поставен, изпитвал още по-силни терзания, страх от бъдещето. Този силен психо-емоционален стрес бил дълбоко *********** - да бъде обвинен в нещо, което не бил извършил.
10. Приятелите му започнали да го отбягват. Страдал от пренебрежението на приятелите и роднините си.
Твърди, че всичко това представлявало неимуществени вреди, които били пряка последица от действията на прокуратурата и подлежали на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ. По този начин воденото срещу Т. наказателно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, което не бил извършил, оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото, и оказало отрицателен ефект върху ******** му сфера.
На няколко пъти по време на процеса, заради стреса, тревожността и безсънието бил посещавал п. д-р Н.Б..
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде осъдена Прокуратурата на 3
Република България, представлявана от главния прокурор Б.С., да му заплати сумата от 30000 лева или 15338.75 евро, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, както и сумата от 8700 лева или 4448.23 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди изброени в обстоятелствената част, ведно със законна лихва върху двете главници от деня на окончателния съдебен акт - 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП Пазарджик прокурор П. С..
Изразено е становище, че предявеният иск по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е допустим, като се пояснява, че е налице влязла в сила оправдателна присъда. При тези данни, от формална гледна точка бил осъществен фактическия състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По същество се излагат съображения, че претенцията е недоказана и същата се оспорва изцяло.
Възразява се също относно твърденията в исковата молба, че са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства, като се изтъква, че в тежест на ищеца било да докаже наличието на твърденията в исковата молба, непосредствената им причинноследствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер.
Сочи се, че нямало категорични доказателства за задържането на ищеца Т. за 24 часа на 17.11.2021г., а дори и да е имало такова, то било по реда на ЗМВР – без участието на Прокуратурата.
Възразява се срещу изложеното в исковата молба, като се излагат доводи, че досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, а именно: с първото действие по разследването, в което не е участвала Прокуратурата, както и че за образуването на досъдебното производство и в първоначалните процесуалноследствени действия не са извършени под ръководството на прокурор, т.е. претенциите за евентуални претърпени вреди от тези действия следвало да се насочат към МВР, а не към Прокуратурата на Република България.
Твърди се, че с исковата молба не са представени доказателства относно твърденията за извършено ********* в домът на бабата на ищеца в гр. ************, а това били единствено лични оценки на ищеца.
Посочва се също така, че ищецът не бил представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е бил привлечен като обвиняем на 05.05.2023г. по ДП № 236/2021 г. по описа на РУ МВР - П., както и че липсвали доказателства за налагана и търпяна мярка за процесуална принуда в хода на наказателното производство.
Отбелязва се, че от изложеното в исковата молба, твърдяната мярка за неотклонение е „подписка“, която е най-леката мярка за неотклонение, както и че от привличането на П. Т. Т. в качеството му на обвиняем на 05.05.2023 г., до внасяне на делото в съда на 15.01.2024 г. са минали около осем месеца, което е разумен срок от момента на повдигане и предявяване на обвинението и предаването на обвиняемия на съд.
Твърди се, че към исковата молба няма представени доказателства относно 4 изложените твърдения за принудителното взетите образци на ***** за сравнително изследване, като се посочва, че от изложеното в исковата молба е видно, че образците от **** за сравнително изследване са взети след разрешение на Районен съдгр.Пещера, дадено с Определение № 116/21.12.2022 г. по ч.н.д.№ 165/2022 г. по описа на съда. Посочва се също така, че няма доказателства за изложените твърдения, че *****та е взета чрез *****************************, като се сочи, че тези твърдения имали декларативен характер, без да се сочи по какъв начин и с кои точно действия са накърнили честта и достойнството на ищеца. Отбелязва се, че съгласно НПК, процесуално-следствените действия не се извършват срещу някой, а с цел за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.
В отговора на исковата молба се твърди още, че от последната не ставало ясно и не се сочели доказателства, че по време на извършването на процесуално-следствените действия против ищеца, същият е почувствал ****** при вземане на *****. Посочва се, че едно от изискванията на чл. 158, ал. 1 от НПК е да не се допускат действия, които ******* на освидетелстваното лице, като ноторно известен факт е, че **** се взима от *****а. Сочи се, че в исковата молба не се конкретизират действия от страна на служителите и разследващия орган, с които да не са спазени изискванията на НПК и да са накърнени честа и достойнството на ищеца или друго негативно отношение към него, което да го е накарало да се чувства унижен.
Разпечатката съдържа 51 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29a701d7-17bb-44b5-89fd-a842bd97896c