Определение № 432 от 20.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. София, 20.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20228002103849 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П. срещу решение №.262115/24.06.22 по г.д.№.3610/21 на СГС, с което е потвърдено реш.

№.20264476/30.11.20 по г.д.№.47835/19 на СРС, 72с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.200 КТ за сумата над 10622,23лв. до 30000лв. като неоснователен със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна „Фармвил“ЕАД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието /в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272ГПК/, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „шофьор товарен автомобил“; според връчената му длъжностна характеристика основните функции на длъжността са да управлява и 1 стопанисва повереното му МПС, да го поддържа в образцов вид като промива и почиства всички маркучи и дюзи на битумната система с нафта чрез превключване на обратен клапан на помпата за смучене на нафта, проверка за дефекти на запалителната система и при необходимост почистването й, обезопасяване на газовата инсталация, изключване на ръчната горелка от системата, цялостен преглед на машината и подготовка за работа на следващия ден; на 15.08.18 настъпила злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ №.22465/14.09.18; според същото тя е станала по време и по повод на извършваната работа - при полагане на битумни разливи с гудронатор възникнала възпламенителна реакция в подгряващата инсталация, вследствие на което П.П. получил термични изгаряния на няколко обекта от тялото. Във връзка със спорните въпроси относно справедливия размер на дължимото обезщетение и наличието на груба небрежност от страна на работника въззивната инстанция е изходила от принципните постановки, че за да възникне имуществена отговорност за работодателя за обезщетяване на пострадал работник или служител от трудова злополука, трябва да бъдат установени при пълно и главно доказване от ищеца при условията на кумулативност следните предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение с ответника, 2/ трудова злополука, 3/ вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания, 4/ причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди /т.е. те да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието/; отговорността е обективна, като дори и при виновно поведение на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди; тя би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност /т.нар. съзнавана непредпазливост/; при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вина /в чл.201 ал.2 КТ е използван термина „груба небрежност/ отговорността на работодателя може да бъде само намалена. В случая вследствие на трудовата злополука ищецът е получил изгаряне - в областта на лява подбедрица на обща площ 7% от втора и трета степен; били са засегнати кожа, подкожие и мускули, но не в голям процент, който да доведе до функционален дефицит в този крак; характерът на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за живота; проведено е оперативно 2 лечение по спешност-свободна кожна пластика за покриване на дефектите с автоприсадък от лявото бедро; възстановителният период е продължил около три месеца и половина; през същия ищецът е търпял болки и страдания, поинтензивни първите 30 дни, а след приключването му са останали белези с траен характер /оперативен белег след свободната кожна пластика 25/15см; в средата на лява подбедрица /от предновътрешната страна/-неправилен белег с приблизителни размери 8/5 см., с променен цвят на кожата, под нивото на кожата, поради липса на подкожна тъкан; по предновъншната страна на ляво бедро от донорското място на свободната кожна пластика-с размери 15/20 см.; малки белези в основата на 3-ти и 4-ти пръсти на ляво ходило по горната страна/; ползвал е отпуск поради временна нетрудоспособност за срок от 102 дни /19.08.18-29.11.18/ /СМЕ/. След оперативното лечение около седмица не ставал от леглото и видимо изпитвал силни болки; постепенно започнали да го вдигат, за да ходи, като в болницата престоял около 2-3 седмици; в началото ползвал патерица и не можел да се придвижва свободно и да обслужва битовите си нужди; след около месец започнал да се движи повече, но само за да излезе пред блока и да се върне; при студено време и физическа активност изпитвал болки; имал хематоми, но отказал втора операция; през лятото се срамувал да си обуе къси панталони, тъй като имал загрозяващ белег; след инцидента станал по-нервен /св.П./. При тези обстоятелства и като е съобразил продължителността и интензитета на търпяните болките и страданията, в това число, че в първите дни след злополуката са били силни и интензивни, травмата е създала значителни неудобства в обичайната деятелност, довела е до ежедневни битови затруднения при воденето на нормален живот, обстоятелството, че в зряла работоспособна възраст е била загубена работоспособност за период от около 4 месеца, а вследствие на инцидента са останали и трайни белези, въззивният съд е приел, че дължимото обезщетени възлиза на 18000лв.

Във връзка с възражението за съпричиняване е цитирана практика на ВКС (реш.№.195/16.07.13 по г.д.№.757/12, IV ГО; реш.№.348/11.10.11 г. по г.д.№ 387/10, IV ГО, реш.№.62/24.02.15 на ВКС по г.д.№.2798/14 , IV ГО/ и е посочено, че съпричиняване е налице, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и правилата за безопасност; не всяко съпричиняване, обаче, е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение;

3 съгласно чл.201 ал.2 КТ отговорността му може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства; преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Въззивната инстанция се е позовала на гласните доказателства - от които се установява, че ищецът не е извършвал почистване на всички маркучи и дюзи на битумната система с нафта в края на работния ден съобразно техническите изисквания за това, което е било предпоставка за инцидент, че след като престои една вечер в машината, асфалтът стяга и става труден за почистване на следващия ден, че свидетелят Георгиев е предупреждавал П.П. за възможни инциденти поради начина, по който почиства сутрин дюзите със запалка и дори няколко пъти - с горелката на свидетеля, за което той му се ядосал и му казал, че още са млади и не му се умира /използването на горелката е много опасно, тъй като може да гръмне битума, а е имало и дни, в които няколко работници са помагали на ищеца да почисти дюзите/, и на неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната техническа експертиза - което заявява, че има две хипотези за възможност за възпламеняване /в зависимост от това дали към момента на злополуката подгревателната система е работила/ - при работеща отоплителна система, за да се получи изтичане на газ от пробойна в системата и този газ да се възпламени от горелката на системата, или при пускане на отоплителната система пиезокристалната запалка не подава искра и газа не се запалва, той се подава под резервоара за подгряване, но не изгаря и след това при подаване на искра се възпламенява, и че не са забелязани следи от използване на ръчна запалка, но поради миналото време от повече от две години от инцидента не може категорично да се изключи използването й.

Намерила е, че процесната трудова злополука е настъпила поради допуснати от ищеца нарушения на задължението му да поддържа и се грижи за безопасното функциониране на поверената му машина, както и да спазва установените технически изисквания за своевременно почистване на гудронатора, вменени му с връчената на 23.10.17г. длъжностната 4 характеристика. Той е бил длъжен след приключване на работния ден да почисти всички маркучи и дюзи на битумната система с нафта чрез превключване на обратен клапан на помпата за смучене на нафта, за да се изчисти останалия в системата битум и да не залепне по маркучите и пръскащите дюзи при изстиване, да провери за дефекти цялата система и да я подготви за работа през следващия ден. Неизпълнението на това задължение е довело до необходимост от почистване на машината сутрин. Доколкото според свидетелските показания когато ищецът е бил на каросерията на камиона и при настъпване на злополуката отоплителната система вече е работила, предвид заключението на СТЕ е прието, че е налице първата хипотеза на възпламеняване, а именно - изтичане на газ от пробойна в системата, който се е възпламенил от горелката. С тези си действия П.П. се е поставил в положение на повишен риск след като многократно е бил предупреждаван от свидетеля Георгиев, че използването на горелката за почистване на маркучите сутринта от засъхналия асфалт е опасно както за него, така и за другите работници наоколо, налице е съпричиняване при груба небрежност и приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е определен на 40%.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“задължен ли е съдът при постановяване на решението да се съобрази с практиката на ВКС?“ /ППВС 4/68/; 2.“Какъв процент обезщетение следва да бъде присъден дори и при наличие на съпричиняване?“.

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос е неотносим – съдът не го е обсъждал и не е излагал изрични мотиви по него. Същевременно не е 5 отказвал да се съобразява с установената задължителна практика на ВКС напротив, изрично се е позовавал на нея както във връзка с въпроса за определяне на обезщетението, така и относно този за грубата небрежност.

Вторият въпрос не е общ и абстрактен, а конкретен, фактически, като отговора му следва да се даде след разглеждане на спора по същество - след евентуалното му допускане до касация по критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното изведените от касатора въпроси не отговарят на изискванията за годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касация по критериите на горепосочената разпоредба.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,